Whiskeytemple 
Този сняг го чаках няколко месеца. Не – няколко години и си бях обещал щом падне, да грабна няколко бутилки, за да им направя тематични снимки. Едно време правех и уиски календари. Обмислям идеята да пусна такива занапред и кадри от различни сезони винаги са добре дошли. А какво по-подходящо за снимки, щом стане дума за уиски, от наситени червеникави тонове, интензивно шери взаимодействие или пък сериозно опушено уиски, при което не толкова цветът на благинката е прилягащ на фона, а по-особеният аромат и вкус, които аз инстинктивно асоциирам именно със заснежените пейзажи. И така в последните дни търча с раница, пълна със стъкларии, които да фотографирам, а после да поместя и тук. Вчера направих първата серия от снимки, като една от благинките, които ми позира, бе бутилката с нашенското, българско уиски Исперитус с вторично марсала отлежаване. Другият драм бе един 12-годишен Арън с цялостно отлежаване в бъчви от бургундско вино – скоро и той ще бъде подложен на „разпит“.
За случващото се в дестилерията Исперих разказах подробно още през октомври 2024г. Получи се щедра откъм снимки и информация статия, линк към която помествам тук – няма да преразказвам отзивите си от нея, а вместо това ти предоставям възможността сам да се убедиш в красотата на делото ѝ.
Именно тогава „издадох и тайната“ за предстоящия дебют на младото уиски Isperitus с Марсала финиш, което опитах директно от бъчвата, благодарение на Баръш Муса /технологът на дестилерията/ и което видя бял свят във времето преди Whiskey fest Sofia 2024. Там предизвика фурор. Случи се да го препоръчам на никак не малко мои приятели и познати, повечето от които прибраха по бутилка-две от него. Аз също си скътах малко от тази червена амброзия, първата партида от която вече е изчерпана, за да мога днес да разкажа какво мисля за нея, вече опитал я в домашната си спокойна атмосфера.
От контактите ми с Баръш се изградих трайното впечатление, че той иска да реализира уиски проекта „Isperitus“ /това е името на цялата серия от уискита, правени в Исперих/ в стилистиката на стойностните шотландски/ ирландски напитки от ечемик. Това се проявява в ценителския подход към продукта – залага се на местните суровини, тук се поддържат бъчвите, които стареят в пределите на производителя, уискито се бутилира на висок градус, в естествения си цвят и в отсъствие на студена филтрация. Ако питате всеки запален уиски фен /моята позиция ви е добре известна/, това е политиката която се цени в уиски общността и която оставя траен спомен в съзнанието на нас, любителите. Още повече, когато всяка една от тези стъпки в процеса е изрично упомената на самата бутилка или кутията ѝ, ако такава е налична. По безапелационен начин Исперих преследва тази цел, запълвайки със смисъл етикетите по тялото на стъкленицата си, напомняща ми по дизайн на бутилката с Хибики.
Нека преразкажа основополагащите елементи от детайлите. Уискито е на 3 години и девет месеца, като първоначално отлежава в обгорени бъчви от американски дъб. Деветте месеца са отредени на активен престой в две бурета от сицилианското вино марсала. Финалният продукт се бутилира на 47% алкохолно съдържание, в естествения си цвят и в отсъствие на студена филтрация – снегът от снимките бе единственият хлад, който бутилката ми е почувствала. Аз представям стъкло от първата партида от серията /05.2024/, която вече се разпродаде. Баръш спомена, че планира повторно да използва винените бурета, които при второто им зареждане с уиски обаче не биха дали това интензивно винено влияние, което се открива в настоящата версия. Но пък би позволило по-дългия и по-балансиран престой на малцовия дестилат в тях, ако такова в решението на дестилерията. Защото тук, макар и да говорим за финиш, виненото влияние е доста силно. В допълнение към настоящата гама, която онзи ден се увеличи с още две версии, бих желал да видя занапред по-зрял дестилат с изчистено екс-бърбън отлежаване. Вярвам, че Баръш също гледа в тази посока.
Аромат – отчетливо винено влияние. Осезаем спомен за канела, кайсии, череши и черешов компот. Зряло манго и сладникаво усещане като от десерт с червени плодове. Шоколадов нюанс, етерични масла, смола, влажна дървесина, индрише, свежест. Ванилов крем, горена захар, йогурт с жълти плодове, лека спиртност. С вода – още кайсии, препечено и винени щрихи. Вкус – сладост, слаба пикантност с водещ спомен за канела, крем карамел, чили, винени заемки, отново усещане за канела и зрял грейпфрут. Нищожни танини. С вода – отново профил издържан в гамата на свежите кайсии, по-слаба пикантноснт и лека сухота. Финал – среден, какао, пикантност, стои интензивно и младежки игриво. Ананас, слаба сладост, черешов компот. С вода – дървесност, сухота, плодов облик, още канела.
Оценка: 83-84/100. Цена: беше около 50 лева.
В обобщение: младолико уиски с интензивно винено влияние и осезаема пикантност като от канела.
Здравей, Влади,
Благодаря за детайлното представяне. Мисля, че това, което правят в дестилерията „Исперих“ заслужава всичкото внимание на уиски любителите 🙂 И като търговски резултати, и като детайлна обратна връзка, и като конструктивна критика дори.
От малцовите уискита Isperitus засега съм опитал само първото издание и като за първи опит го намерих за никак не лошо. Да, възприех го като доста „тежко гримирано“, наивно сладко, леко кичозно дори като вкусов профил, малко в стил „Капалъ чаршъ“, но в никой случай неприятно. А като сложим и съвсем разумната цена, хората заслужават само поощрение. Следващите издания са вече с перфектна презентация на напитката, а и опаковката от самото начало е на много добро ниво като стил и инфромация. Любопитен съм да пробвам от ръженото уиски, макар че изборът на бъчви и разреждането преди финиша леко ме смущават 🙂 Може би свалянето на алкохола преди наливането в черничевите бурета е за да се ограничи абсорбирането на екстракти от бъчвите.
Както казах, опитвал съм само първото издание, но поне от спецификациите на следващите, плюс оскъдните отзиви, които съм срещал, съдя, че те също са с тежко доминиран от бъчвите профил, в който малцовият дестилат е много на заден план. Надявам се в дестилерията да са заложили за отлежаване и по-малко активни бъчви, в които уискито да зрее по-дълго време, без да стане на спиртен извлек от бъчви 🙂 Между другото, много бих се радвал, ако имам възможност да опитам от неотлежалия малцов дестилат. И може би не е толкова лоша идея от дестилерията да пуснат някаква неголяма серийка миниатюрки от него. Ако следват едни и същи процеси за производството му, би трябвало да имат сравнително консистентно качество на дестилата и винаги могат да пускат нови партидки, ако преценят, че има нужда. Пък и за 50 мл. минитюри няма да похабяват и кой знае колко дестилат. Миниатюрките с „new make“, „eau de vie“ или както там искат да го брандират, могат да се продават отделно, а могат да ги дават и в дегустационни пакети с малцовите уискита. Това ще позволи на любителите да усетят чистата ДНК на уискито, без смазващата тежест на бъчвите отгоре. Разбира се, това при условие, че неотлежалият дестилат е годен за консумация. Съдейки по качеството на 3 годишното им уиски, не ще да е някаква отрова 🙂
Наздраве!
На Уиски феста си говорихме с Баръш Муса за подобна идея, но останах с впечатлението, че концепцита на дестилерията е да се работи с „финиши“. Сякаш смяташе, че „чистия дестилат“ не си заслужава да се пуска на пазара. Иначе и аз на този фест „отмъкнах“ 3-4 бутилки с марсала финиш и ги скатах към колекцията от Исперихско уиски. Не съм пробвал конячения финиш и ръженето, защото не си падам нито по коняк, нито по ръжени уискита, но пък скоро май ще е време за Пердо хименес релийза 🙂