Whiskeytemple 
Този сняг го чаках няколко месеца. По-скоро няколко години и си бях обещал щом падне, да грабна няколко бутилки /едната беше Isperitus 3 y.o. Marsala cask finish Bulgarian single malt whisky/batch 05.2024/, за да им направя тематични снимки. Едно време правех и уиски календари. Обмислям идеята да пусна такива занапред и кадри от различни сезони винаги са добре дошли. А какво по-подходящо за снимки, щом стане дума за уиски, от наситени червеникави тонове, интензивно шери взаимодействие или пък сериозно опушено уиски, при което не толкова цветът на благинката е прилягащ на фона, а по-особеният аромат и вкус, които аз инстинктивно асоциирам именно със заснежените пейзажи.
И така в последните дни търча с раница, пълна със стъкларии, които да фотографирам, а после да поместя и тук. Вчера направих първата серия от снимки, като една от благинките, които ми позира, бе бутилката с нашенското, българско уиски Исперитус с вторично марсала отлежаване /вижте и останалите мои ревюта на марката тук/. Другият драм бе един 12-годишен Арън с цялостно отлежаване в бъчви от бургундско вино – скоро и той ще бъде подложен на „разпит“.
За случващото се в дестилерията Исперих разказах подробно още през октомври 2024г. Получи се щедра откъм снимки и информация статия, линк към която помествам тук – няма да преразказвам отзивите си от нея, а вместо това ти предоставям възможността сам да се убедиш в красотата на делото ѝ.
Именно тогава „издадох и тайната“ за предстоящия дебют на младото уиски Isperitus с Марсала финиш, което опитах директно от бъчвата, благодарение на Баръш Муса /технологът на дестилерията/ и което видя бял свят във времето преди Whiskey fest Sofia 2024. Там предизвика фурор. Случи се да го препоръчам на никак не малко мои приятели и познати, повечето от които прибраха по бутилка-две от него. Аз също си скътах малко от тази червена амброзия, първата партида от която вече е изчерпана, за да мога днес да разкажа какво мисля за нея, вече опитал я в домашната си спокойна атмосфера.
От контактите ми с Баръш се изградих трайното впечатление, че той иска да реализира уиски проекта „Isperitus“ /това е името на цялата серия от уискита, правени в Исперих/ в стилистиката на стойностните шотландски/ ирландски напитки от ечемик. Това се проявява в ценителския подход към продукта – залага се на местните суровини, тук се поддържат бъчвите, които стареят в пределите на производителя, уискито се бутилира на висок градус, в естествения си цвят и в отсъствие на студена филтрация.
Ако питате всеки запален уиски фен /моята позиция ви е добре известна/, това е политиката която се цени в уиски общността и която оставя траен спомен в съзнанието на нас, любителите. Още повече, когато всяка една от тези стъпки в процеса е изрично упомената на самата бутилка или кутията ѝ, ако такава е налична. По безапелационен начин Исперих преследва тази цел, запълвайки със смисъл етикетите по тялото на стъкленицата си, напомняща ми по дизайн на бутилката с Хибики.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Нека преразкажа основополагащите елементи от детайлите. Уискито е на 3 години и девет месеца, като първоначално отлежава в обгорени бъчви от американски дъб. Деветте месеца са отредени на активен престой в две бурета от сицилианското вино марсала. Финалният продукт се бутилира на 47% алкохолно съдържание, в естествения си цвят и в отсъствие на студена филтрация – снегът от снимките бе единственият хлад, който бутилката ми е почувствала. Аз представям стъкло от първата партида от серията /05.2024/, която вече се разпродаде.
Баръш спомена, че планира повторно да използва винените бурета, които при второто им зареждане с уиски обаче не биха дали това интензивно винено влияние, което се открива в настоящата версия. Но пък би позволило по-дългия и по-балансиран престой на малцовия дестилат в тях, ако такова в решението на дестилерията. Защото тук, макар и да говорим за финиш, виненото влияние е доста силно. В допълнение към настоящата гама, която онзи ден се увеличи с още две версии, бих желал да видя занапред по-зрял дестилат с изчистено екс-бърбън отлежаване. Вярвам, че Баръш също гледа в тази посока.
Аромат на Isperitus 3 y.o. Marsala cask finish – отчетливо винено влияние. Осезаем спомен за канела, кайсии, череши и черешов компот. Зряло манго и сладникаво усещане като от десерт с червени плодове. Шоколадов нюанс, етерични масла, смола, влажна дървесина, индрише, свежест. Ванилов крем, горена захар, йогурт с жълти плодове, лека спиртност. С вода – още кайсии, препечено и винени щрихи.
Вкус – сладост, слаба пикантност с водещ спомен за канела, крем карамел, чили, винени заемки, отново усещане за канела и зрял грейпфрут. Нищожни танини. С вода – отново профил издържан в гамата на свежите кайсии, по-слаба пикантноснт и лека сухота.
Финал – среден, какао, пикантност, стои интензивно и младежки игриво. Ананас, слаба сладост, черешов компот. С вода – дървесност, сухота, плодов облик, още канела.
Оценка: 83-84/100. Цена: беше около 50 лева.
В обобщение: младолико уиски с интензивно винено влияние и осезаема пикантност като от канела.
Здравей, Влади,
Благодаря за детайлното представяне. Мисля, че това, което правят в дестилерията „Исперих“ заслужава всичкото внимание на уиски любителите 🙂 И като търговски резултати, и като детайлна обратна връзка, и като конструктивна критика дори.
От малцовите уискита Isperitus засега съм опитал само първото издание и като за първи опит го намерих за никак не лошо. Да, възприех го като доста „тежко гримирано“, наивно сладко, леко кичозно дори като вкусов профил, малко в стил „Капалъ чаршъ“, но в никой случай неприятно. А като сложим и съвсем разумната цена, хората заслужават само поощрение. Следващите издания са вече с перфектна презентация на напитката, а и опаковката от самото начало е на много добро ниво като стил и инфромация. Любопитен съм да пробвам от ръженото уиски, макар че изборът на бъчви и разреждането преди финиша леко ме смущават 🙂 Може би свалянето на алкохола преди наливането в черничевите бурета е за да се ограничи абсорбирането на екстракти от бъчвите.
Както казах, опитвал съм само първото издание, но поне от спецификациите на следващите, плюс оскъдните отзиви, които съм срещал, съдя, че те също са с тежко доминиран от бъчвите профил, в който малцовият дестилат е много на заден план. Надявам се в дестилерията да са заложили за отлежаване и по-малко активни бъчви, в които уискито да зрее по-дълго време, без да стане на спиртен извлек от бъчви 🙂 Между другото, много бих се радвал, ако имам възможност да опитам от неотлежалия малцов дестилат. И може би не е толкова лоша идея от дестилерията да пуснат някаква неголяма серийка миниатюрки от него. Ако следват едни и същи процеси за производството му, би трябвало да имат сравнително консистентно качество на дестилата и винаги могат да пускат нови партидки, ако преценят, че има нужда. Пък и за 50 мл. минитюри няма да похабяват и кой знае колко дестилат. Миниатюрките с „new make“, „eau de vie“ или както там искат да го брандират, могат да се продават отделно, а могат да ги дават и в дегустационни пакети с малцовите уискита. Това ще позволи на любителите да усетят чистата ДНК на уискито, без смазващата тежест на бъчвите отгоре. Разбира се, това при условие, че неотлежалият дестилат е годен за консумация. Съдейки по качеството на 3 годишното им уиски, не ще да е някаква отрова 🙂
Наздраве!
На Уиски феста си говорихме с Баръш Муса за подобна идея, но останах с впечатлението, че концепцита на дестилерията е да се работи с „финиши“. Сякаш смяташе, че „чистия дестилат“ не си заслужава да се пуска на пазара. Иначе и аз на този фест „отмъкнах“ 3-4 бутилки с марсала финиш и ги скатах към колекцията от Исперихско уиски. Не съм пробвал конячения финиш и ръженето, защото не си падам нито по коняк, нито по ръжени уискита, но пък скоро май ще е време за Пердо хименес релийза 🙂