Dark Mode On / Off

Benriach Septendecim 17 y.o. single malt whisky

 Вече преминахме първи юли, а аз още не съм се разписал със статия за месеца. Редно е да се поправя и да ви представя поредните интересни напитки, които успях да опитам в последните няколко дни. Времето все не ми достигаше и едвам сега успях да заделя минути и редове за любимото си занимание: четенето … на етикети от бутилки с уиски. Първият юлски том, явяващ се статия № 413 в блога Храм на уискито ще разкаже историята на един легионер. Не на прославен герой от Чуждестранния легион, а на едно 17-годишно, силно опушено уиски, означавано като „Benriach Septendecim“. 
 Именно като Бенриак 17 се превежда името на това уиски или поне така твърдят отстъпващите латинци, които срещнах след поражението им от цар Калоян /а може би бяха древните римляни, които срещнах в Лациум :)/. Благинката е част от серия, включваща няколко едномалцови дестилата на Бенриак, носещи латински имена, сред които има 10-годишно уиски – Curiositas 10, Benriach 12 Heredotus Fumosus /превеждано като опушено шери/, Benriach 12 Importanticus Fumosus /опушено порто/, Benriach 12 Arumaticus Fumosus /опушен ром/, Benriach 13 Maderensis Fumosus /опушена мадейра/, Benriach 21 Authenticus и Benriach 25 Authenticus. Отличителна черта на всички изброени дестилати, освен латинското име, е че се бутилират при 46%, в натурален цвят, без студена филтрация и са опушени /покълналият ечемик се суши над огън, подхранван от горящи торфени буци, отделящи специфичния аромат/. 17-годишният дестилат, мостра от който достигна до мен благодарение на приятел, /наздраве, Филипе/ отлежава изцяло в бърбън бъчви.


 Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от Longmorn Distillery Co Ltd. я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/. Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от Glenlivet Distilleries Ltd., които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била продадена на канадците от компанията Seagram, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появил единственият такъв, BenRiach 10 y.o. pure malt – бележките ми за него се намират в архива на блога в дясно или може да ги откриете в раздела с дестилериите над статията. През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ характер. Може да срещнете и уиски, пълнено само от една бъчва /single cask/, такова без години /quarter cask, cask strength/ и няколко изключително стари дестилата.



 Аромат – интензивен, силна опушеност, асоциация с Port Charlotte или Ardbeg 10, но някак мирисът тук е по-богат и ми хареса повече. Долових форма на сладост, цитрус, ванилия, мента, билки, пикантен, спомен за пуканки, нотки бърбън, ананас, фреш от цирус /лимон/ и лакта. Опушеността доминира, но след няколко минути пелената се повдига и споменатите по-горе нотки поемат глътка въздух. Плодовата нотка еволюира в асоциация със мириса на сушен жълт плод, както и лек солен спомен /ако е възможно да се усети нещо солено/, течна солена кулинарна подправка с билки, още карамел, като се развива и мирис на презрял плод. С вода – кожа, по-слаба опушеност и солена лакта. Вкус – сладост, пикантност и цитрус. Вкусът е доста интензивен и ако не знаех, че благинката е 46-градусова бих предположил, че срещу мен стои уиски с повече „тяга“ /не става въпрос обаче за спиртност, а за форма на пикантност/. Опушеността отново е тук и е доста сериозна. Долових още масленост, нотка зелен плод, ябълки, зряло киви и нищожна горчивина. При второто отпиване задържах течността в устата си повече и тя остави усещане като от чили или доста люта чушка и кокос. С вода пикантността отслабна, появи се и слаба нотка грейпфурт, ананас и по-лека опушеност. Финал – траен, като опушеността и тук не е за подценяване. Сладост, цитруси, малц и приятно сгряващо усещане, тревистост, щрихи мед и последваща вълна от сладост, малц, мента/ евкалипт при второто отпиване. С вода – още малц, флоралност, опушеност и сладост.
 Оценка: 88/100. Цена: около и над 120 лв.


 В обобщение: сериозно уиски, което препоръчвам на хората, които обичат опушените, силно „торфените“ дестилати. Образно казано, опушеността и нотките дим са толкова силни, че могат да ви събуят чорапите. Уискито ми се стори доста интересно. Сериозно, но не скучновато или грубо. Бих го пил в студените дни на есента или зимата.         

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram