Whiskeytemple 
Мнозина от нас са свикнали с изградените асоциативни връзки, касаещи даден продукт, формирани благодарение на дългогодишната традиционна практика на съответния бранд. Лафройг веднага извиква в съзнанието спомен за силна опушеност, Глендронах свързваме с мощни шери зверове, а Jack Daniel’s /цъкни и за останалите ревюта на марката/ изплува като символ на тенеси уиски-то, основано на царевицата като основна ползвана култура.
И ако при Лафройг и Глендронах не се наблюдава отклонение от този установен курс, то някои други марки демонстрират все по-явна гъвкавост при производството си, опитвайки се да разширят потенциалния кръг на купувачите си. Подобен подход е все по-чест в САЩ – Jack Daniel’s не е изключение и днес ще ви разкажа за неговата малцова /ечемична/ версия, шедра мостра от която получих от Петър Денишев, който направи и снимките към тази статия – благодарност и за двата жеста.
През 2022/2023г. хората от компанията Браун-Форман решиха да навлязат и на малцовия пазар, който към онези години в САЩ все още не бе регулиран така стриктно, както вече е сторено по отношение на бърбъна, тенеси уиски-то, ръжените и пшеничените дестилати. Първоначално пуснаха високоградусна малцова версия на своето уиски Jack Daniel’s в пределите на страната, като малко след това разшириха гамата, включвайки еднолитровата бутилка, която виждате на фотосите, в селекцията на т.нар. „летищни магазини“.
В България тя се появи преди 2 или 3 години. Някъде прочетох, че се предлага и в магазините към военните бази на САЩ, но не съм наясно с техния статут – дори и да е така, никой тук сред нас не е част от състава на американската армия и тази възможност не ни касае.
Иновацията, на която производителят заложи, бе използването на каша, състояща се единствено от малциран ечемик – 100% малц. В контраст, при другите напитки от тази земя отвъд океана нормативно е разписано минимално количество на водещата суровина в кашата, която може да се допълва с други зърнени култури /минимум 51% за царевица при бърбъна и тенеси уиски-то, толкова проценти и за пшеничните и ръжените дестилати/.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти. Цъкни на линка или ме намери като @vladimir_georgiev84 revolut.me/vladimir_georgiev84
С този си ход Jack Daniel’s изпревари установената законова рамка, отнасяща се до американското малцово уиски, която влезе в сила през 2025г. Според нея тази категория изисква уиски, дестилирано от 100% малциран ечемик; произведено и отлежавало в САЩ; с градус на дестилирания алкохол, ненадвишаващ 80%; отлежаване в дъбови бъчви с обем до 700 литра /може да бъдат нови или вече ползвани/; градус на бутилиране на по-нисък от 40%, както и липса на каквито и да било добавени агенти, влияещи върху вкуса на напитката – оцветител карамел е150а е позволен, но наличието му следва да бъде посочено изрично.
Не се въвежда изискване за минимална възраст, но ако продуктът се означава като „straight American single malt whisky“, той следва да е на минимум 2 години.
Гледайки тази дефиниция, виждам, че тя е доста по-хлабава, щом я съпоставим с изискванията към другите американски напитки и с дестилатите от Европа и части от Азия. Особено, щом става дума за минималната възраст на уискито. Въведен бе и гратисен период от няколко години, преди тези изисквания да влязат в сила.
Що се отнася до Jack Daniel’s American single malt whisky, Oloroso sherry finish попаднах на непотвърдена информация, че след първоначално стареене в нови дъбови бъчви от няколко години /някъде ги назовават като 5 години, но доказателства за това липсват/, уискито бива прехвърлено за известен период /слуховете отново го определят на няколко години/ в бурета от испанско шери олоросо. Алкохолното му съдържание е 45%, като бих предположил, че е с натурален цвят. Считам, че благинката е студено филтрирана – не се замъти при добавяне на водата.
Аромат на Jack Daniel’s single malt – спомен за солен карамел, солени бадеми, тъмен шоколад със солени бадеми, праскови, череши, карамфил, зелена чушка/ пипер, асоциация с ръжено уиски, макар и това да е ечемично уиски. Захарен памук, спомен за мириса на шарена сол, тъмен профил, дължащ се на испанското шери. Козунак с карамелизирана коричка и лимонена есенция, мокра почва след дъжд /петрикор/. С вода – марципан, ванилия и нотки бял шоколад.
Вкус – слаба сладост, киселинност, дървесина, и тук асоциация с ръж, ядки, пикантност, какао, марципан, свеж плод и солен мотив. С вода – свежест, пикантност и още какао.
Финал – среден, слаби танини, слаба сладост, презрял жълт плод /праскова/, какаов крем, ръж, портокалова кора, пикантност, маслено усещане с нотки шарена сол, последваща киселинност. С вода – пикантност и още киселинност.
Оценка: 83/100. Цена: около 190 лева.
В обобщение: интересен експеримент, при който виненото влияние се долавя на нос като тъмни асоциации, а на вкус и финал като киселинност. Солените щрихи и асоциацията с ръж също са любопитни. Появи се и спомен за влага/ мокра почва и дървесина, които тук не сработиха по оптимален начин за мен.
