Whiskeytemple 
Посрещам Малък Сечко с пушилка в чашата – по-скоро в тефтера с бележките, тъй като уискито опитах преди няколко седмици, докато все още бяхме в земите на месец януари. В началото на новия месец обаче отразявам впечатленията си в сайта, обличайки ги в одеждите на статия N 1199. За юбилейната съм подготвил нещо далеч по-старо, но все още няма да издам кое е уискито. Но пък благинката от днешното ревю е пределно ясна – Laphroaig 10 y.o. Sherry oak finish с код на бутилката L4 155 SB1 2141, който навярно индикира, че е версия от 2024г.
В продажба понастоящем може да откриете поне три различни 10-годишни експресии на Лафройг, всяка една от които има свое предназначение. Напълно оправдано е да започна с регулярната 10-ка, която се намира в почти всяко едно читаво заведение и която може би всеки един от нас е срещал поне веднъж било зад бара, било в някой добре зареден магазин. Тя е бутилирана на 40% и има основната задача да бъде гръбнакът на уискитата на производството с посочени години на етикета – да открехне вратите към торфените находища към осмелилите се да я опитат за първи път и да запали в тях още по-силен интерес към жанра на силно опушените напитки от Шотландия /възможно е да постигне и точно обратен ефект, ако човек няма формирани предпочитания към стила/.
Нейно логично продължение се явява Laphroaig 10 y.o. Cask strength version – разновидност на 10-ката, но за напреднали фенове на екс-бърбън бъчвите и на силния почти медицински привкус на малца. При Cask strength версията се предлага Лафи на градуса на бурето, който е различен за всяка партида. Но пък подборът на избраните бъчви е сходен с този на регулярната 10-ка. Поне като вид – екс-бърбън бъчви. Навярно при CS експресиите се ползва по-голем процент пресни бурета първо пълнене.
От преди няколко години хората от дестилерията отвориха и трета врата пред нас – експресията, която ревюирам сега, при която изначално бърбън отлежавал Лафройг бива прехвърлен в екс-олоросо шери бъчви, направени от европейски дъб, придаващи допълнителен слой на асоциативни изживявания. Такива, които са придружени и с по-висока алкохолна стойност от 48%. С това уиски триадата завършва. Днес описвам това шери финиширано уиски, но скоро ще се завърна за повторно представяне на основополагащата 10-годишна базова вариация, след което ще дам отзиви и от новия Laphroaig 12 y.o. Travel retail exclusive, който доста ми хареса.
Laphroaig 10 y.o. Sherry oak finish за мен покрива значителна част от елементите на един солиден зимен драм. Уискито е представено на хубав градус, под който за мен то би било някак анемично и не така запомнящо се. Дали цветът му е подсилен с карамел е150а и дали то е студено филтрирано, не мога да кажа с категоричност. Не се замъти в чашата нито при снимките навън, нито по време на опитването му вкъщи. Липсва и категоричен текст в този смисъл по етикета и по кутията му. Премълчава се и информацията за естеството на цвета. Въпреки тези пропуски, намирам тази партида с шери финиш за доста вкусна и възнаграждаваща – особено, ако харесвате на влиянието на торфения почвен слой. Сполучливото взаимодействие между алкохол и шери влияние при мен се прояви без добавена вода – с нея, макар и в обем от няколко капки, уискито се обезличи в известна степен и не бих добавял, щом го консумирам.
Аромат – шери нотки, тъмни боровинки, череши, тъмни сливи, гума, тъмни стафиди, сладост, какао, нотки тъмна бира. Опушеност, щрихи нафталин, катран, клечка от кибрит, евкалипт, пушено месо със сладникава марината. Карамел, запечена карамелизирана тиква, сладко от сини сливи, билков ликьор, билков бонбон, още олоросо заемки. Крем брюле с боровинково сладко, кифла с мармалад. С вода – нафталин, намек за тъмен плод. Вкус – обилна сладост, джинджифил, лютива мента, прах, сладки червени и тъмни плодове, отчетлива опушеност. Отприщва слюноотделянето. Жълт плод /праскови/ в напреднал етап зрялост и дори ферментация. Лека киселинност. С вода – сладникава опушеност. Финал – среден до траен. Пикантност, сладост, сладка тъмна белгийска бира, киселинност, опушеност, сладко от ягоди, сладникав ананас, червено помело, слаби танини и последваща сухота. С вода – обгорено, опушеност, малц, какао, сладки тонове.
Оценка: 88/100. Цена около 160-170 лева.
В обобщение: богато уиски, което надгражда типичния профил на Лафройг с повече пикантност и явно шери влияние.
