Whiskeytemple 
Има нещо доста приятно в сегмента на 10-годишните уискита. Има хора, които твърдо клонят към старите дестилати, но аз не съм от тях и във времето съм се убедил за себе си, че повече харесвам едно младо уиски пред някой далеч по-стар негов роднина. Веднага давам пример с Glen Grant 10 и 12 y.o., които бих предпочел за консумация пред Glen Grant 21 и 25 y.o. Не че отлежалите напитки са лоши – просто при младоликите се откроява същината на алкохола, особено ако е добре представен /сложете тук сред изискванията продължителността на ферментацията и скоростта на дестилацията/. Всеки млад малцов алкохол носи в себе си плодов нрав /къде по-явен, къде по-завоалиран/ и с малка дъбова надстройка се получава доста приятна амалгама между стила на производителя, влиянието на дървото и на предходното съдържимо в буретата. Сещам се за още една 10-ка, която предпочитам пред пълнолетната `и версия – визирам класиката Talisker 10 y.o.
При тези млади напитки реална е опасността да се натъкнем на по-грубоват профил, несъмнено. Със сигурност те не разкриват и кой знае какъв обществен престиж при консумирането им, ако човек преследва някакви снобарски подбуди при поръчката на уиски, но именно в тези буйни малцови младежи често откривам профил, който ми приляга. Highland Park 10 y.o. също добавям към тези благинки, които отваряш и без да се налага да ги моделираш с търпение и вода, получаваш достатъчно удоволствие срещу заплатената цена.
За да достигна до него ми бяха необходими години, през които тази експресия на HP все биваше изпреварвана от други напитки /включително и от далеч по-зрели и често по-силно повлияни от шери-то варианти на марката/. През миналия юни обаче с Мая се натъкнахме на промоционални оферти от „малката“ 375 мл. бутилка, която се търгуваше за ~30 лева. Още тогава споделих снимки във Фейсбук профила на Whiskeytemple, подхващайки темата за вкусовите `и качества. Забавих ревюто `и, през което време Highland Park реши буквално да я изтрие от актуалното си портфолио, което ребрандира напълно. Изоставена бе викингската тематика и дизайна, доближаващ се до северняшките руни. Дестилерията изпитва затруднения с продажбите, както редица други от Шотландия и търсенето на по-млада аудитория, включително и с нов дизайн и рекламни послания, е очаквано. Влизайки в сайта на Хайленд Парк обаче видях, че 10-ката не фигурира вече като встъпително продуктово стъпало – би било жалко, ако се премахне окончателно.
Началото на 2026г. обаче ми поднесе нужната доза стимул, за да опиша и това уиски. Като че ли малцовите божества ме удариха със стрък ечемик през лицето. Как? С Мая се наслаждавахме на студа преди няколко седмици и се натъкнахме на друга промоция, включваща Highland Park 10 y.o. Този път тя обхващаше непродадените празнични пакети на някои напитки, като голямата бутилка с този сок беше придружена с две симпатични чашки. Цялостното изживяване пък бе оценено на ~59 лева. Възползвах се от офертата и направих двата снежни фотоса на голямото стъкло, които споделям в статията. Снощи пък го положих до по-малката колбичка, за да стане ясно защо представям уиски от затворена бутилка – бележките ми се основават на „миниатюрата“ с обем от 375 мл.
Визуално двете бутилки са идентични и представят вече неактуалния митологичен поглед на компанията – собственик /Едрингтън/ над островното уиски. До преди промяната на дизайна и концепцията почти всеки продукт на Highland Park се придържаше към връзката на марката с някогашното управление на острова от Норвежкото кралство и със скандинавските корени на основателя. Не са ми попадали новите експресии на HP и не знам дали все още се поставя акцент върху историята на Магнус Юнсун или маркетингът се е насочил изцяло в ефира на модернистичната хипстър култура. Аз лично бих предпочел по-конвенционален подход в презентацията, без залитане към моментни течения.
Полезната информация върху етиката на Highland Park 10 y.o. Viking scars се свежда до категоричния текст, че уискито е с неподправен/ естествен цвят, дължащ се на взаимодействието на алкохола и сърцевината на бъчвите. Алкохолното съдържание е на минимума от 40%, като подозирам, че уискито е студено филтрирано. Нищо не се говори за подбора на бъчвите, но Whiskybase ги описва като такива такива от европейски и американски дъб, като смея да предположа, че мнозинството от тях са от бърбън индустрията. Уискито стои доста свежо и плодово с нотки ванилия, което индикира за мен именно доминиращ американски дъб и допълващи refill шери бурета.
Аромат – доза парфюмност, билки, тоник, лимон, сладост, малц, мед, букет от свежи и зрели плодове, зряло жълто грозде, пъпеш, круши, канела, крем брюле, крем карамел, праскови, сладко от бели череши и нищожен спомен за опушеност. Намек за цитруси, игрива младежка закачка и водещ свеж профил. С вода /няколко капки/ – ванилия, свежи ябълки, круши, сладост, малц, полъх на опушеност. Вкус – щедра сладост, сериозни плодови заемки от жълтата гама, плодов сок кайсия/ праскова, зрял портокал, нотки прах, слаба пикантност, тревист мотив, зелено и жълто грозде, слаби танини. С вода – сладост, зърно, слаб нюанс като от шери, тофи, свежи плодове и джинджифил. Финал – къс до среден, слаба минералност, отчетлива сладост, цитруси, нотки опушеност, сладки жълти плодове, етерично цитрусово масло. С вода – пикантност, цитрус, слабо усещане за сушени сини сливи, последваща сухота.
Оценка: 86/100. Цена: около 70 лева.
В обобщение: пивък, сладък и силно плодов младок, носещ и слаб спомен за опушеност. Липсваше ми по-висок градус.
