Лафройг на 200 години! Звучи нереално, но толкова години от основаването на дестилерията от о-в Айла се навършиха през изминалата 2015-а година. По този повод от дестилерията иницииараха пускането на пазара на няколко специални ботлинги, сред които предназначеният за летищата 16-годишен дестилат, обновеният 15-годишен дестилат /който заменя Laphroaig 18 и на практика не е обвързан с годишнината/, както и този от снимката – Laphroaig Cairdeas 2015. Феновете на Лафройг, регистрирали се през сайта на компанията формират т.нар. кръг „Friends of Laphroaig“ и попадналите в „приятелската зона“ получават ексклузивни предложения /най-вече ценови/, сред които беше и Кеиърдис /може би бъркам произношението/, чието име в превод от галски означава именно „приятелство“.
„Дружбата между народите“ в случая се изразява в уиски без години, което по данни от хора от дестилерията е на около 11 сезона. Бутилирано е при висок градус – 51,5%, навярно е нестудено филтрирано и предполагам е с натурален цвят /не разполагам с бутилката и не мога да прочета/. Предполагам, че цветът е неподсилен, защото течността бе доста светла, когато я налях в чашата, в което може да се убедите от снимката по-долу. По-особеното с този Лафройг е начинът на производството му – първо, ползван е единствено ечемик, малцуван /т.е. покълнал/ в т.нар. „malting floor“, с който разполага дестилерията /за другите дестилати се ползва предимно малц, произведен в индустриален комплекс по стандартите на компанията/ и второ, алкохолът е дестилиран през по-старите и по-малки медни казани на компанията, което трябва да доведе до по-интензивен и богат профил /и да създаде чувство на носталгия или приятна емоция в отпиващия :)/. След това, течността е оставена под надзора на мастър дестилъра Джон Кемпбъл да отлежава в бъчви от бърбън /попаднах на инфо, че са първо пълнене/.
Дестилерията е основана през 1815г. от братятата Александър и Доналд Джонстън /удавил се през 1847г. в казан с ферментираща течност/, които се занимавали със земеделие, а самата сграда преди това била ползвана за земеделски нужди. През 1826г., т.е. няколко години след Акцизния акт, дестилерията била и официално регистрирана. Следващите години били белязани и от съперничеството с друга островна дестилерия – тази на Lagavulin, която по всякакъв начин към онзи момент се мъчела да копира модела на Лафройг и да имитира напитиките `и. В ръцете на фамилията Джонстън останала до средата на 20-ти век, когато Иън Хънтър, представител на рода, предал собствеността `и на секретарката си – Елизабет „Беси“ Уилямсън /човекът нямал потомство и явно дамата е успяла да го впечатли с всеотдайността си/. По този начин „Беси“ станала първата жена, управляваща дестилерия на остров Айла, а по всяка вероятност и в Шотландия /попаднах и на информация, че Катрин Джонстън е първата/. И така до оттеглянето си през 1972г. Всъщност, „секретарка“ не е точното понятие за Уилямсън. След като Хънтър бил засегнат от удар тя се изявявала като менижър на компанията, в чийто основен прерогатив бил разпространението на уискито в Америка /по времето на Сухия режим там се предлага като лекарство по специализирано предписание на доктор/. По време на Втората Световна война дестилерията не функционирала и в нея се складирали амуниции. След края `и дейността била възобновена. Хънтър починал през 1954г. и Беси поела пълния контрол. Насочила усилията си към популяризиране на марката и на едномалцовото `и уиски не само във Великобритания, но и в Америка. След оттеглянето `и през 1972г. контролът върху дестилерията бил установен от Long John International. През 1990г. дестилерията била закупена от Allied Distillers, които по-късно били придобити от Beam Global /да, свързани са с Jim Beam/, които пък сега са част от японската компания Suntory. И преди редовете на автора, да спомена, че Laphroaig е най-добре продаваното уиски от о-в Айла през новия век. Освен това е и любимо на принц Чарлз. Към това като добавим и отличителната черта на напитките с името Лафройг, а именно силната опушеност на покълналия ечемик /малцът/, следователно и на течността в бутилката, то краткият очерк на дестилерията и марката ми се струва завършен.
Как се сдобих с мостра от „течната история“? В края на миналата година приятелите от Maxxium България заформиха празничен уиски клас в The Whisky Library – Пловдив, по време на който представиха 5 от емблематичните дестилати на компанията. Този бе сред тях. Благодарение на сините си очи /:D/ успях да получа петте мостри /към които добавих и Laphroaig 18 y.o., но това е тема на последваща статия/, за което им благодаря. В блога вече ви запознах с Laphroaig Quarter cask, Laphroaig Select и Laphroaig 10. Да се готви Laphroaig 15! Но нека довърша започнатата статия.
Аромат – ванилия, лимон, цитрус, опушеност, но не толкова интензивна, колкото при Cask strength да речем, фреш от грейпфрут. Мирисът е силно цитрусов, сладникав и кремав /т.е., напомня ми на крем с ванилия/. Усеща се и високият градус, но не дразни. Долових тревисти нотки, слаб спомен за мед, банани, пепел, готвено /гювеч с месо и картофи/, слаб винен спомен, малц, ананас, лека парфюмност, праскови и сладко от жълти плодове. С вода – по-силна опушеност, пикантност, лакта, плодово сладко /бели череши/ и още „готвено“. Вкус – пепел /асоциация с пепел – нямам навика да опитвам огнището :D/, опушеност, масленост, сладост, малц, плодове и нотка грейпфрут /лека горчивина/. С вода /градусът е висок и е препоръчително да го свалим с няколко капки минерална вода/ – повече сладост, пикантност, но не силна, опушеност и повече горчивина при второто отпиване. Финал – траен, сгряващ, сушено плодов, опушен, сладникав, ментов, тревист, леко солен. С вода – още опушеност, слаба горчивина и пикантност, отново асоциация с мента/ евкалипт и плодове /свежи/.
Оценка: 87/100. Цена: не знам дали се предлага в България.
В обобщение: духът на Лафройг, но допълнен с още повече плодове. Хареса ми.
Whiskeytemple_Vladimir 
