Whiskeytemple_Vladimir 
И за да разнообразя зачестилите бърбън ревюта, днес реших да ви запозная с шотландско малцово уиски от дестилерията Глен Гири /Glen Garioch/. То е 23-годишно, пълнено е само от една бъчва и то с алкохолния `и градус и се предлага не от компанията-собственик, а от независимия бутилировач „Блекледър“ /Blackladder/. За уискито, за историята на дестилерията и за това кой е бутилировачът ще поговорим в следващите страници и години. Добре де, редове и минути.
Глен Гири /не се произнася Глен Гариък или Глен Гариъч/ е дестилерия от шотландските Висини, разположена западно от Абръдийн, на не повече от 30-40 мили, а може и по-малко, в градчето Олд Мелдръм /Old Meldrum/. За година на основаването `и се спряга 1797г., а за основоположник – Александър Менсън. Името `и е вдъхновено от долината Гири /може и Гийри/, спрягана за „Житницата“ на района.
През новия 19-ти век собствеността върху дестилерията се сменяла неколкократно. В края му контролът върху нея бил поет от компанията „T.G. Thomson & Co of Leith“, към които се присъединил и Уилям Сандерсън – тогавашният собственик на смесеното уиски „Vat 69“, притежаващ и дестелерията North Brittish, в състава на което попаднало и малцовото уиски на Глен Гири.
Началото на 20-ти век донесло несигурност и финансови затруднения на управляващите я. Военните периоди и времето на американския икономически срив, известен като „Голямата депресия“ затруднили дейността `и, за да се стигне до края на 30-те години, когато дестилерията била закупена от „Scottish Malt Distillers“ – компания, предшественик на алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
Идните десетилетия и особено края на 60-те години не били от най-успешните за Гири, която затворила в навечерието на 70-те. Тогава била закупена от дружеството „Stanley P. Morrison Ltd.“. Дестилерията отново възобновила дейност и през 1982г. станала първата, ползваща газ за загряване на медните си казани. По това време /ориентировъчно – в началото на 90-те години/ японската компания придобила и контрола върху „Morrison-Bowmore“, а посредством него и върху Глен Гири. Между 1995 и 1997г. дестилерията не функционирала.
Към настоящия момент на пазара в България са налични два дестилата на Глен Гири: 12-годишен и такъв, без означение на възраст /Founder`s Resreve/.
Сами може да се убедите, че дестилерията не може да се похвали със славно минало. През дълги периоди от съществуването си е ползвана като малцов донор за смесените уискита Vat 69, Bell`s и Grant`s. Тепърва обаче в западна Европа малцовите дестилати с името „Glen Garioch“ набират скорост и вече може да срещнете такива на по-зряла възраст, включително и 30-годишно уиски. Цените им не са от най-ниските. За щастие, аз открих моята мостра в холандския сайт Dramtime, предлагащ към момента на поръчката /юни 2016г./ ботлинг, пълнен от холандската компания-бутилировач Blackladder като част от серията им „Raw cask“, на завидната 23-годишна възраст /предполагам, че по погрешка на мостричката ми са посочени 22 години/. Благинката е пълнена от бъчва № 3065 /тип hogshead/. Градусът е този на бъчвата – 60,1% и не е разреждан с вода преди бутилиране. Алкохолът е дестилиран на 13.11.1992г., а от бъчвата при бутилирането му са напълнени 196 бутилики /моята мостра е от номер 93/. Уискито е презентирано в натуралния си цвят и не е филтрирано. Един от стожерите на Блекледър е разбирането, че уискито не трябва да се филтрира, което при напитките от линията „Raw cask“ означава, че течността е пречистена единствено от големите дървени частици, останали в течността.
Blackladder е холандска компания, основана през 1995г. Името `и е вдъхновено от шотландски проповедник от 17-ти век. Блекледър е независим бутилировач, който не е произвел алкохола, а го е закупил от дестилериите или от уиски брокери, разполагащи с такива. Гамата на компанията е широка и на сайта им може да прегледате какви разновидности предлага.
Аромат – нотка гумени мечета, шери, гума, намек за пушек, дори за мириса на шишенце с хапчета, карамел, осезаема сладост, солена подправка от пакетче /шарена сол/, кола, боров мед, ванилов крем с кафе, цитрус, блат за сладкиш напоен с фреш от цитруси и гарниран със солен карамел, със сушени плодове и кафе. Долових още мента, евкалипт /може би заради високия градус/, но въпреки всичко не усещах неприятно дразнене в носа. Бих посочил още спомен за прах, плод от типа на боровинките, капини, шоколад с парченца портокал и отново асоциацият с гума /дори с нагрята гума/. Уискито се нуждае от време и вода. След още няколко минути ми се стори, че ароматът достигна своя връх, предлагайки чудесен баланс между шери, пушек и плодове /тропически и цитруси/. С вода /добавях я на няколко пъти, защото уискито се нуждае от нея/ – карамфил, подправки, цитрус, свежест, намек за сушени домати и все така добре балансираният мирис, комбиниращ опушено-винетите нотки. Долових и нотки тъмен сладък ром. С още вода се появи асоциация с мириса амбалажна хартия, кафе и още подправки. Вкус – интензивен, сладък, изсмукващ влагата от езика, носещ спомен за опушеност, следи от шери и доза минералност. С вода – сладост, чили, шери, слаби танини, отново спомен за желирани бонбони, восък, асоциация с Clynelish, цитрус, дървесина и нотка пепел. Финал – траен, нюанс цитрусов плод, но по-скоро зрял, а не горчив. Танините без добавена вода бяха слаби. Сладост, очаквана спиртност, опушеност, огнище дори, напомнящи ми в известна степен на Bowmore, но съчетан с повече шери, отколкото пушек. Послевкусът носи и усещане за свежест. С вода – не много по-различен. Може би по-горчив /марципан/, плодова сладост, слаба опушеност, нотка прегоряло и лек метален привкус.
Оценка: 88/100. Цена: някъде го срещнах за около 160 евро.
В обобщение: ако не чудесно, то поне много добро уиски. Уискито не е за всеки, особено ако се търси финес или нежност. Не, това е уиски с характер, който пасна на моите предпочитания. Определено не е встъпително ниво, а по-скоро тест за напреднали.
