Whiskeytemple_Vladimir 
Трескаво запретвам ръкави в подготовка на поредното уиски ревю – знаете какво правя тук. За новодошлите ще разясня, че използвам силата на писаното слово, за да описвам опитваните от мен /а понякога от Яна/ напитки от света на уискито. Той е достатъчно богат и всеобширен и наистина не разбирам колегите – ентусиасти, които концентрират вниманието си единствено към една определена категория или стил в направата му. В днешната статия ще допълня набора от описани благинки на дестилерията Бенринес /Benrinnes/. Ако сте запознати с шотландската география навярно знаете, че това е името на планината /силно казано/, в подножието на която е разположена и дестилерията.
Бенринес е шотландски производител, намиращ се в близост до други свои колеги – дестилериите на Гленфарклас и Аберлауър. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес в близост до фермата Уайтхауз, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.
Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на която паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. След потушаването му, Бенринес отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията „John Dewar & Sons“, които я закупили в началото на 20-те години.
Самите те по-късно станали част от „Distiller Company Ltd.“, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант „Diageo“ /Диажио/, който притежава ситуирания в Спейсайд производител и към днешна дата. Следвоенният период обещавал засилено търсене на уиски, което наложило осъвременяването на Бенринес – част от действията на предшественика на „Диажио“ в тази насока били свързани с електрифицирането и оборудването на Бенринес с т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, представляващ система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни индустриални източници – по подобен начин се снабдяват и другите дестилерии на „Диажио“. Били добавени и още медни казани и общият им брой станал 6. За кратък период се прилагала тройна дестилация, но от началото на 21-ви век Бенринес вече дестилира посредством два медни казана.
Константно останало отношението към малцовата продукция на производителя – както и в миналото основната `и част се използвала като компонент на смесените уискита на „Диажио“, като едва през 1991г. на пазара бива пуснат първият официален ботлинг на Бенринес. Вместо официални версии, уиски ентусиастите разполагат със завиден набор от независими ботлинзи на различна възраст. Един от тях се означава с името „Стронаки“ /Stronachie/, но в гамата на компании като „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/, „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/, „Аделфи“ /Adelphi/ и т.н. може да бъдат открити наистина шарени и интересни вариации.
В блога вече съм представял четири разновидности на Бенринес и те, по описаната горе причина, са част от гамата на независимите бутилировачи. Днес ще разчупим модела с първото уиски, предлагано от компанията-собственик като част от търговската серия „Flora & Fauna collection“. Тя се състои от около 20 бутилки /ако не бъркам 24/ от дестилериите, които някога /Спейбърн и Бладнъх вече имат нови господари/ или понастоящем са притежавани от „Диажио“. В тази гама Бенринес се представлява от 15-годишна интерпретация, бутилирана при 43%. Уискито е студено филтрирано и мисля, че е с подсилен с карамел е150 цвят. Част от отлежаването му е протекло в шери бъчви, като навярно са ползвани и бърбън бурета, но информацията в тази насока е доста бегла.
Аромат – нюанс на тъмен плод, тъмен мед и усещане за шери влияние. Мирисът стои интензивно за градуса си, дори свежо и леко парфюмно. Долавя се почти плодова сладост, заемки сладко от праскови, кайсии, череши, череши и ягоди киснати в алкохол, слаби щрихи кожа, плодов чай, мента, карамелов топинг, далечен нюанс на прах, асоциация с плодов кейк с уиски/ стафиди и портокалов мармалад. Постепенно се засили споменът за тъмни плодове, както и нотките шери. Разви се и спомен за мандарини, плодов сок от нар, касиси и къпини. С вода – тъмни нотки, индрише, сладникав портокалов ликьор, мокра почва и пръст. Вкус – пикантност, сладост и то не малка, плодови заемки от червената гама, зърно, пикантни подправки, прилика с локум роза и малина. С вода – сладост, намек за прах и печено геврече. Финал – среден, нотки тъмно грозде, усещане за прегоряло, нотки прах и лека опушеност, слабо нагарчащ цитрус, отново прилика с червени плодове и доза спиртност. С вода – асоциация с прегоряло /прегоряла гума/, зърно и щрихи опушеност.
Оценка: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не се внася, а на запад е около 50 паунда.
В обобщение: пикантно младолико уиски с подчертано плодов характер и лек съпътстващ нюанс на опушеност.
