Whiskeytemple 
Насочвам се към втори уиски разказ за 2026г., в който отново няма да стане дума за опушено уиски /нищо, че сме в зимен месец/, а за представител от школата на региона Спейсайд, която в настоящето сме свикнали да отъждествяваме с по-лекия стил на финалния продукт. Уискито и днес е „архивно“ и е част от легиона от мостри, които купувах назад в годините и които все биваха измествани от по-нетърпеливи вариации на зърнената напитка. Колбичката с него, както и снимката на отворената бутилка, дойдоха при мен чрез приятел /Стан, наздраве/, комуто принадлежи и снимката на неотвореното цяло стъкло, качена в Whiskybase и която съм включил в колажа от заглавния фотос. Уискито е част от Специалните издания на Диажио за 2019г. и произлиза от дестилерията Карду /Cardhu/.
Спиртоварната, чието име в превод означава „черен камък“, се намира в шотландския район Спейсайд, обхващащ долините на редица техни значими реки, основната сред които е река Спей, на която е кръстен и този район, богат на много дестилерии. В близост се намира тази на Нокандо /Knockando/. Легалното начало на производството на уиски се свързва с 1824г., когато натрупалият опит в незаконното дестилиране Джон Къминг се сдобил със законен лиценз.
В началото спиртоварната носела името Cardow. Уискито се продавало добре и било търсено не само от местните търговци и бакали, но и от обикновени хора, на които съпругата на Къминг го продавала от прозорците на къщата им /нещо като тогавашен вариант на MacDrive, но далеч по-вкусен и не толкова вреден/. Или поне така се твърди. Бизнесът преминал в ръцете на сина на Къминг в края на 30-те години на 19-ти век, а през 1872г. Елизабет Къминг, неговата снаха, построила нова дестилерия, която по-късно била разширена, а през 1893г. била закупена от Джони Уокър и Синове, които по-късно били придобити от предшественика на алкохолния гигант Diageo.
През 60-те години на 20-ти век дестилерията била повторно разширена, а на пазара бил пуснат неин едномалцов дестилат с името Cardow. То било изоставено официално през 80-те години, когато продуктите били означени с името Cardhu. Въпреки че основната част от продукцията на Карду е предназначена за блендовете на Джони Уокър могат да бъдат открити 12-, 15- и 18-годишни официални дестилати, както и такива без години. Освен тях, в продажба може да срещнете и бутилките, пълени като част от Специалните серии на Диажио, като тази, която ревюирам днес, към която в последните години се прибавиха още няколко по-млади вариации, идващи вече в по-традиционен дизайн на стъклото.
Тези Специални издания са попадали в полезрението му неколкократно и очаквам и в бъдеще това да е така. Какво представляват те? Диажио е огромен търговски субект, формиран от сливания и трансформации на вече несъществуващи фирми, всяка една от които е имала своя дял в шотландските уиски хоризонти. По този начин новосформираната компания се е превърнала в хегемон по показател притежавани малцови дестилерии, което `и позволява да поддържа портфолио от смесени уискита, базирани на притежаваните малцови дестилерии, така и периодично да пуска по-къси серии с бутилки от всяка една от тях, обединявайки годишно под търговското име Diageo Special releases. Метафорично, представете си я /компанията-собственик/ като треньор на отбор с почти безкрайна скамейка от играчи, които във всеки един момент може да пуска в игра. Това пък ни дава възможност да се наслаждаваме на представлението им, стига обаче играчите да са във форма.
Смея да твърдя, че това не винаги е така, поглеждайки от моята си камбанария. Независимо от огромния малцов потенциал, от знанията на замесените в производството и от солидния бюджет, резултатите често се случва да ме разочароват. Но има и щастливи дни, в които се натъквам на разкошни ботлинзи – веднага се сещам за Knockando 25 y.o. и за Roseisle 12 y.o., запечатали се в съзнанието ми. Или за някои от по-архивните експресии на Lagavulin 12 y.o. Cask strength. Излишно е да споменавам и възрастната Brora /фамозна и стилна/, която срещнах веднъж в пределите на бара към Хотел Крагелахи.
Версията на Карду, бутилирана за серията от 2019г. причислявам обаче към неоправдалите очакванията ми. Уискито е 14-годишно, като две години то прекарва в амонтиядо шери бъчви – не съм наясно от коя бодега/ винопроизводител са те. Признавам, че тяхното влияние за мен бе слабо доловимо и уискито създаде впечатление за по-млад дестилат от посочената му възраст. Бих му дал не повече от десетина години, ако го опитвах на сляпа дегустация.
Отварям скоба по отношение на виното. Амонтиядо е вид шери, което можем да определим като резултат на „инцидент“ – то започва живота си като фино шери, съхранявано в бъчви под слоя благородна плесен, предпазваща го от оксидиране. Щом тази плесен погине /случва се/, градусът на виното се подсилва с още бренди, плесента тотално изчезва и виното продължава да старее по начин, сходен с този при олоросо. Така изглеждаше чудесното амонтиядо в бодега Лустау, която посетих през юни 2024г.
Алкохолното съдържание на уискито е 55%, но нямам информация дали цветът му е подсилван с карамел е150а и дали е студено филтрирано.
Аромат – свежест и ванилия ме лъхнаха изначално, но впоследствие към тях долових и мирис, напомнящ ми по нещо на аромат от сапун с флорални нотки или на препарат за пране. Нотки малц, зелени и жълти ябълки, слаб нюанс шоколад, ацетон, капучино и ягоди. Профилът на уискито издава младост. Следи от виното, което не бих разпознал като амонтиядо. С вода – марципан, свежи жълти плодове. Вкус – чили, джинджифил, сладост, отприщва слюноотделянето. Свежи жълти плодове, лек тъмен нюанс, който стои като ехо от виненото влияние. Уискито стои интензивно. Доза минералност, восък. Жълти круши. С вода – сладост и асоциации със сладки жълти плодове. Финал – среден, доста пикантен, сладникав, свеж и плодов. Зелен мотив и последваща сухота. С вода – слаба киселинност, слаба сладост, зряло жълто грозде, пъпеш, лимонена кора.
Оценка: 81-82/100. Цена: неактуална.
В обобщение: уиски, което стои младолико. Дори по-младолико от указаната му възраст. При мириса долових асоциации, които създадоха противоречиво усещане. Добавянето на вода помогна и с нея то ми допадна повече.
