Whiskeytemple_Vladimir 
Класика в жанра – не знам дали уискито, което ще ви представя днес може да бъде определено като „класика“ или напитка от старата школа, но съм сигурен, че почти всеки от нас го е опитвал. Да, не в чистия му вариант – повечето може би сме го консумирали несъзнателно под формата на съставна част на смесеното уиски на Джони Уокър, в което заема значима роля. Аз до вчера не бях го опитвал под формата му на едномалцов дестилат. И да си призная, съжалявам за което, тъй като уискито противно на наложеното мнение сред заклетите „малцофили“, че не е чак толкова интересно и може би комплексно, има своите достойнства и заслужава да бъде консумирано извън компанията на „Ходещия човек“ или лед/ кола. Нека преди всичко ви представя дестилерията, за която до момента не съм говорил в блога.
Произношението. В България си го знаем като Кардю, в което има резон, съдейки по буквата „u“ в името. Произходът на наименованието е келтски или галски и там правилата на английската фонетика не винаги важат. Произнася се като „Кардоо“ или „Карду“. Аз ще го наричам „Карду“. Дестилерията на Карду /в превод означава черен камък/ се намира в шотландския район Спейсайд, обхващащ долините на редица техни значими реки, основната сред които е река Спей, на която е кръстен и този район, богат на много дестилерии, като в близост се намира тази на Нокандо /Knockando/. Легалното начало на производството на уиски се свързва с 1824г., когато натрупалият опит в незаконното дестилиране Джон Къминг се сдобил със законен лиценз. Дестилерията в началото носела името Cardow. Уискито се продавало добре и било търсено не само от местните търговци и бакали, но и от обикновени хора, на които съпругата на Къминг го продавала от прозорците на къщата им /нещо като тогавашен вариант на MacDrive, но далеч по-вкусен и не толкова вреден/. Или поне така се твърди. Бизнесът преминал в ръцете на сина на Къминг в края на 30-те години на 19-ти век, а през 1872г. Елизабет Къминг, неговата снаха, построила нова дестилерия, която по-късно била разширена, а през 1893г. била закупена от Джони Уокър и Синове, които по-късно били придобити от предшественика на алкохолния гигант Diageo. През 60-те години на 20-ти век дестилерията била повторно разширена, а на пазара бил пуснат неин едномалцов дестилат с името „Cardow“. То било изоставено официално през 80-те години, когато продуктите били означени с името „Cardhu“. Въпреки че основната част от продукцията на Карду е предназначена за блендовете на Джони Уокър могат да бъдат открити и 15-, 18- и 21-годишни официални дестилати, както и такива без години. Наскоро видях в български сайт 18-годишно Карду за около 130 лв.
Уискито, което ви представям е 12-годишно. Алкохолното съдържание е 40%. Цветът е подсилен, а течността е студено филтрирана. За отлежаването му се ползват бъчви от американски дъб.
Аромат – ябълки, кайсии, мед, свежест и тревистост, парфюмност след време, малцов. Долових и печени ябълки и тиква, орехи /асоциация и с кекс/, слаба спиртност и пикантност, сладост, ананас, стафиди, спомен за череши, ванилия и нотка сметана, карамел. По-късно се появиха и сушени плодове, както и нотки печени дюли/ сладко от дюли и карамелизирани печени плодове. Въпреки 40-те градуса добавих вода – открои се дървесност, но приятна, лимон и пипер. Вкус – пикантен /джинджифил/, което ме изненада предвид факта, че мирисът не издаваше по-силното му присъствие. Напитката е сладка, свежо плодова, с лек, нищожен спомен за опушеност, восък, дървесност. При второто отпиване се появи повече сладост, както и сушени плодове като стафиди. С вода – повече сладост, но с намек за горчивина. Пикантността съще е тук. Финал – среден, сушени плодове, пикантен, сгряващ, маслен, мед и палачинки, а след време се появи и лека сухота. Бих добавил още и ядки, спомен за локум и лека горчивина като от бадеми. С вода – плодово сладък и цветен.
Оценка: 84,5/100. Цена: около 60 лв.
Оценка: 84,5/100. Цена: около 60 лв.
В обобщение: уиски, което носи типичната плодовост на дестилатите от района на Спейсайд, придружена с приятна пикантност. Хареса ми и очаквам бъдещите си срещи с по-зрелите представители на марката.
