Whiskeytemple 
Честита Нова година, приятели! Откривам 2026г. в сайта с ревю, което започва с пожелание за качествени години пред нас. Моето мото е „Качество преди количество“ и редовно го вмъквам в мейлите, които адресирам до тези от вас, които са се абонирали да получават написаните от мен статии на електронната си поща. Този слоган е водещ за мен и в ежедневието ми. Затова, щом дойде ред за новогодишни пожелания, избягвам тривиалното „За много години!“ и го заменям с по-удачното за мен „За качествени години!“.
Подкрепям твърдението си за търсенето на качеството с още един уиски разказ – статистиката на сайта подсказва, че от статия N 1200 ни делят няколко материала. Днешното ревю на 25-годишното Гленалахи ни доближава до тази кота. Такава, каквато не съм си представял в хладния януарски ден на 2014г., когато положих началото на Храма на уискито. Скоро предстои и дванадесетия рожден на блога и достигане на кръглото число на написаните статии би било още по-емблематично. Но за целта трябва да се насоча към същината на повествованието.
В настоящия разказ няма да посоча конкретна оценка на ревюираната от мен напитка. Оценките са изцяло субективни, дори повече от дегустационните бележки, но ги отразявам като личен ориентир за това дали даден продукт ме е впечатлил до степен, в която да помисля за покупка на цяло негово стъкло /ако вече съм го закупил, за повторно придобиване/. Възприетата скала от 0-100, по която мнозина от нас съдят даден продукт е отдавна наложила се в интернет пространството и знам, че представлява интерес за мнозина от вас, ползвайки я като допълнителна величина, гарнираща обобщените отзиви от уискито. Тук няма да дам стойностен израз на симпатията ми към този четвъртвековен драм и причината е /всъщност са две/, че базирам ревюто си на мостра, която закупих доста отдавна /ще спомена за това след малко/ и която е малко като количество. Заради наличността в чашката не съм добавял и вода, както правя обикновено. Но това не означава, че няма да опиша моите впечатления/ отзиви от благинката.
Корените на историята ми с това уиски се простират до 2019г., когато Capital Fort в София прие второто издание на Whisky Show Bulgaria. Първото дебютира в Пловдив през 2018г. и беше на изключително високо ниво – и като кетъринг, и като атмосфера и налични напитки. По ред причини то не успя да събере огромна аудитория, но там изкарах два чудесни дни – в първия пътувах от Шумен, а както навярно знаете добре, връзките между Северна и Южна България не са от най-удобните. Но събитието заслужаваше вниманието ми и реших да го уважа.
През следващата 2019г. то бе изместено в голямата бизнес площ в края на София, където бяха разположени още повече щандове. Не знам колко е коствало организирате на тази инициатива там, но със сигурност не е било никак малко. И през тази година бях два дни на феста, където имах удоволствието да опитам някои разкошни напитки – част от тях дори после съумях да закупя.
Освен опитаните на място, имаше и такива уискита, които си отлях в малки стъкленици, за да ги прегледам на спокойствие вкъщи. Под „преглед“ имам предвид придобиване на доста базова представа, крепяща се на 10-20 мл., но пък позволяваща ми поне да се докосна до стила на зърнения алкохол. Една от тези мостри беше тази с Glenallachie 25 y.o. във версията му от 2018г., която позабравих в шкафа си.
Може би спомняте, че Били Уокър и неговите бизнес партньори придобиха Гленалахи от Перно Рикар през 2017г. С това в тяхно владение преминаха и хиляди бъчви, съхранявани в складовете на производителя. В каквото и състояние да са били бъчвите, Били Уокър почти мигновено се зае да облагородява алкохола с прехвърлянето му в по-активни бурета, за да успее да привлече вниманието на ентусиастите. И към януари 2026г. можем спокойно да определим действията му от тази гледна точка като успешни. В началните мигове след закупуването на спиртоварната това все още не бе така и моите първи впечатления от Гленалахи тогава не бяха толкова възторжени. С категоричност твърдя същото и за визията етикетите от този период, които понастоящем за щастие са променени – старият дизайн и шрифт определено не ми харесваха.
Но ето че през 2018г. се появи 25-годишният дестилат на производителя и по време на Уиски шоу 2019г. налична за проба беше точно бутилка от 2018г. – на гърба на стъклото `и е гравирана дата на бутилиране 28.09.2018г. Данните от Whiskybase сочат, че за направата на това уиски са ползвани бъчви от американски дъб и такива, в които преди това е съхранявано шери педро хименес. Общо от тази партида са произлезли 6000 бутилки, като всяка една от тях носи 48% алкохолно съдържание. Оцветител карамел е150а не е добавян и уискито не е студено филтрирано.
Аромат – свежо подов, нотки канела, ябълки, круши, мед, малц, накиселяващо усещане като от сушени кайсии или кайсиево сладко, карамел, нотки ананас, ароматно зряло жълто грозде, компот от праскови. Плодова бомба с дъх на ванилия, канела и лимон. Мирисът бих описал и като сладкарски. Долових и нотки фъстъчено масло, еклер и жълти стафиди. Вкус – обилна сладост, носеща усещането за описаните плодове, сок мултивитамин, дървесност, нагарчащи ядки, масленост, мента, слаба пикантност, която се засили при второто /в случая и последно/ отпиване. Финал – среден до траен, нотки обгорено/ препечено, сладки праскови и нектарини, локум с портокалов вкус, пиперливост. Последваща сухота, предхождана от усещане за плодов букет от жълтата гама.
Оценка тук не поставям. Цената не е актуална.
Уискито ми хареса. Стои балансирано и приятно плодово, без това да елиминира нюансите на дървесност, отдавани на възрастта му.
