Dark Mode On / Off

Cardhu 21 y.o. Diageo Special releases 2013 single malt whisky

 Сред юлските ревюта реших да поместя и представянето на 21-годишното Карду, което с градуса си повече подхожда за ранна пролет. Тъй като обаче стоя на хладно и жегата не успя да ме покоси, спрях избора си именно на уискито с 54-те градуса, което достатъчно си постоя отворено, след като го бях споделил с приятели. Това се случи някъде през средата на миналата година, ако помня добре. Малко ме хваща яд, че не опитах неговите по-млади роднини /Cadhu 15 и Cardhu 18/, когато все още носеха разумна цена, но и по-зрялата версия ще отсрами дестилерията с появата в блога. Надявам се вече сте чували за този производител, но ако тепърва с сблъсквате с нестандартната му бутилка, знайте, че това е едно от малцовите уискита от шотландския регион Спейсайд, формиращо ечемичната част от бленда Джони Уокър. Поне на някои от неговите разновидности.

 Дестилерията на Карду /в превод означава черен камък/ се намира в шотландския район Спейсайд, обхващащ долините на редица техни значими реки, основната сред които е река Спей, на която е кръстен и този район, богат на много дестилерии. В близост се намира тази на Нокандо /Knockando/. Легалното начало на производството на уиски се свързва с 1824г., когато натрупалият опит в незаконното дестилиране Джон Къминг се сдобил със законен лиценз.

 В началото спиртоварната носела името Cardow. Уискито се продавало добре и било търсено не само от местните търговци и бакали, но и от обикновени хора, на които съпругата на Къминг го продавала от прозорците на къщата им /нещо като тогавашен вариант на MacDrive, но далеч по-вкусен и не толкова вреден/. Или поне така се твърди. Бизнесът преминал в ръцете на сина на Къминг в края на 30-те години на 19-ти век, а през 1872г. Елизабет Къминг, неговата снаха, построила нова дестилерия, която по-късно била разширена, а през 1893г. била закупена от Джони Уокър и Синове, които по-късно били придобити от предшественика на алкохолния гигант Diageo.

 През 60-те години на 20-ти век дестилерията била повторно разширена, а на пазара бил пуснат неин едномалцов дестилат с името Cardow. То било изоставено официално през 80-те години, когато продуктите били означени с името Cardhu. Въпреки че основната част от продукцията на Карду е предназначена за блендовете на Джони Уокър могат да бъдат открити 12-, 15- и 18-годишни официални дестилати, както и такива без години. Освен тях, в продажба може да срещнете и бутилките, пълени като част от Специалните серии на Диажио, като тази, която ревюирам днес, към която в последните години се прибавиха още няколко по-млади вариации, идващи вече в по-традиционен дизайн на стъклото.

 Какво представляват т.нар. „Специални версии“ на Диажио? Компанията притежава огромен брой от шотландските малцови дестилерии и зърнени комплекси. Благодарение на тях произвежда и поддържа широкото си портфолио от смесени уискита /блендове/ и малцове. Последните често се предлагат като „демо версии“ на това, което ние ентусиастите искаме – пълнят се на законовия минимум от 40% или 43%, с добавен карамел са, а и са студено филтрирани. От началото на 21-ви век обаче британската компания внедрява практиката всяка година да подбира уискита от своите марки, които да предлага в по-неподправена одежда, която да се хареса на любознателните сред нас – феновете на зърнената напитка. Тези разновидности се пълнят без разреждане с вода и без студена филтрация. За наличието на оцветител не съм сигурен.

 В зародиша си тази търговска серия предлагаше някои емблематични шотландски марки /Брора, Роузбанк и Порт Елън бяха само част от тях/ и то на завидна възраст. И поне към онези ранни години, цените им не бяха никак лоши. Или е редно да кажа, че не са били, тъй като само са ми попадали стойностите им тогава. Понастоящем Diageo Special Releases получи не особено приятен за мен визуален „фейслифт“, като дизайнът на бутилките се унифицира, етикетите започната да изобразяват някакви цветни картинки, а фокусът на компанията – собственик се премести към по-млади дестилати и то от по-непознати или търсени дестилерии. Тук не включвам константното присъствие на 12-годишния Лагавулин, който си е стожер. Именно сред тази нова генерация може да откриете 14- и 16-годишното Карду /мисля, че имаше и 11-годишен ботлинг/. Моята бутилка обаче е ехо от онези по-готини години, когато етикетът носеше по-значимо възрастово означение.

 Колбичката ми е от вълната от 2013г., а самото уиски е било дестилирано през 1991г. /по този повод се сещам за една смешка, че „децата на 90-те години“ вече са на 30 години или ги наближават/. Отлежавало е изцяло в екс-бърбън бъчви – поне така гласи текстът на кутията му, но не знам какво е съотношението между пресни /първо пълнене/ и ползваните вече неколкократно бурета. Благинката не е разреждана с вода и цялата партида от 6000 бутилки носи 54,2% алкохолно съдържание. Предполагам, че напитката не е студено филтрирана.

 Смея да твърдя, че за времето, когато това Карду е било пуснато в първичната си цена, количеството от стъкла не е било никак малко. Това, плюс фактът, че дестилерията не е една от най-търсените от колекционерите, води до наличности на бутилки в някои онлайн магазини на запад и то при не особено завишена стойност от изначалната.

 

 Аромат – сладникаво усещане, нотки сладка царевица/ пуканки, ванилия, ванилов крем, пикантност, далечен спомен за ацетон, банани, ананас, сладки лимонени бонбони, блат за сладкиш, праскови, прасковен компот, зряло киви, сладко от бели череши. Дървесина. Мирисът се усеща интензивно, а приликата с бърбън е ясно доловима. С вода /добавях два пъти – при първото резултатът не ми хареса особено/ – ванилия, плодов нюанс от жълтата гама. Накиселяващи кайсии, ананас. Вкус – сладост, малц. Стои интензивно и дори леко грубовато. Лютив джинджифил, восък, плод от жълтата гама. Лека масленост, но влиянието на дървото доминира. С вода – танини, явна дървесност и пикантност, която спадна при второто добавяне на вода. Финал – среден, нотки жълто грозде, сладникаво-нагарчащо усещане, кафе, зелени лешници, лимонена кора. Сухота и пикантност. С вода – чили, нагарчащи ядки и пикантност.

 Оценка: 86/100. Цена: коства ми над 200 евро.

 В обобщение: уиски с плодов нос, макар и в началото да стоеше някак срамежливо. И впоследствие не се разгърна особено, но имаше еволюция. Вкусът и финалът за мен бяха прекалено дървесни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии