Dark Mode On / Off

Cardhu 26 y.o. Rare Auld, 1984-2011 single malt whisky /Duncan Taylor/

 Ден след шестия рожден ден на блога идва ред да ви разкажа за уиски от моята рождена година. Не разполагам с бутилка от него, но приятел ми предостави дозата, необходима за ревюто. Стан ми направи и снимката на бутилката, която ще видите по-долу, а освен това е и авторът на заглавния фотос, който е качил в whiskybase и който ползвам за визуален прозорец към представянето на 26-годишната вкусотия, дестилирана от Карду /Cardhu/ през 1984г. Споменавайки производителя, си давам сметка, че това е едва неговата втора поява в блога – преди години опитах 12-годишната официална версия. Сещате се за коя говоря – уискито с нетрадиционната, леко нагъната бутилка, което ми допадна с неговия медено-плодов профил, типичен за уискитата на тази възраст, произлизащи от Спейсайд. Ето че днес, в началото на 2020г., ще ви презентирам наистина яка „тупалка“ – мощна не само заради годините си, но и заради алкохолното си съдържание и влиянието на бурето. Благинката не е част от официалната гама на „Диажио“, която притежава дестилерията, а представя независимия бутилировач „Duncan Taylor“ /Дънкан Тейлър/, за който ще стане дума след историческия очерк на самата спиртоварна, която спокойно можем да определим и като основа в блендовете на Диажио.


 В България едноименното уиски си го знаем като Кардю, в което има резон, съдейки по буквата „u“ в името. Произходът на наименованието е келтски или галски и там правилата на английската фонетика не винаги важат. Произнася се като „Кардоо“ или „Карду“. Аз ще го наричам „Карду“ – ако бъркам, нека братята шотландци ме извинят. 


 Карду /в превод означава черен камък/ се намира в шотландския район Спейсайд, обхващащ долините на редица значими реки, основната сред които е река Спей, на която е кръстен и този район, богат на много дестилерии, като в близост се намира тази на Нокандо /Knockando/. Легалното начало на производството на уиски се свързва с 1824г., когато натрупалият опит в незаконното дестилиране Джон Къминг се сдобил със законен лиценз.   


 Дестилерията в началото носела името Cardow. Уискито се продавало добре и било търсено не само от местните търговци и бакали, но и от обикновени хора, на които съпругата на Къминг /Хелън/ го продавала от прозорците на къщата им /нещо като тогавашен вариант на MacDrive, но далеч по-вкусен и не толкова вреден/. Или поне така се твърди. Двойката производители били разпознаваеми сред бирниците и любителите на уискито – Джон бил осъждан неколкократно за незаконно производство на алкохол, но това не прекършило желанието на екипа да дарява желаещите с малцова радост. 


 Бизнесът преминал в ръцете на сина на Къминг в края на 30-те години на 19-ти век, а през 1872г. Елизабет Къминг, неговата снаха, построила нова дестилерия, която по-късно била разширена, а през 1893г. била закупена от „Джон Уокър и Синове“, които по-късно били придобити от предшественика на настоящия собственик – алкохолния гигант Diageo.


 През 60-те години на 20-ти век Карду била повторно разширена, а на пазара бил пуснат неин едномалцов дестилат с името „Cardow“. То било изоставено официално през 80-те години, когато продуктите били означени с името „Cardhu“.


 Вече през 21-ви век малцовото уиски на Карду било добавено към търговската серия „Classic malts of Scotland“ /Класическите малцове на Шотландия/ от Диажио, при което последвало и поетапно разширение на пазарното му присъствие. Освен уискита без посочена възраст, откриваеми станали 15- и 18-годишни версии, както и една специална версия на 21 години, пусната преди няколко сезона. За 2019г. Карду отново намери своето място в годишните лимитирани серии на Диажио с 14-годишен дестилат, представен в по-обикновена бутилка. Независимо от всичко, основната част от продукцията ѝ се ползва за нуждите на блендовете.


 Споменах обаче, че 26-годишното уиски е било част от портфолиото на „Дънкан Тейлър“. Това е компания – независим бутилировач на уиски, която възниква в Глазгоу през 30-те години на 20-ти век. През 60-те години фирмата е придобита от американеца Розенберг, който успял да закупи солидно количество от бъчви от различни производители за идните поколения.

 През 2002г. шотландецът Юан Шанд придобил „Duncan Taylor“, доразвивайки делото на Розенберг. компанията се преместила в симпатичното градче Хънтли. Мога да го определя като такова, тъй като с Яна го посетихме преди почти две години, запълвайки времето преди визитата в Глендронак, който се намира на няколко мили от населеното място. В него „Дънкан Тейлър“ имат свой магазин – „Whiskies of Scotland“. Там закупих и дестилирания през 1997г. Глентохърс /Glentauchers/, бележките ми за който са налични тук

 Хората от „Дънкан Тейлър“ са бутилирали напитката от горните снимки през юни 2011г. като част от колекцията „Rare Auld“. Уискито е дестилирано пред ноември 1984г. и е затворено в стъклото след 26 години дъбов престой. Не знам какъв вид е било бурето. От общия брой на бутилките бих предположил, че е от типа хогсхед /hogshead/ – струва ми се, че е неколкократно ползвано за съхранение на бърбън. Не разполагам с категорична информация по този въпрос. Знам, че от бъчвата с № 2873 са произлезли 222 бутилки, като моята мостра е от 122-рата. Градусът, който носи тя е 54.4% и не е разреждан с вода. По всяка вероятност уискито не е студено филтрирано и не е оцветено с карамел е150.


 Аромат – почти борова свежест, усещане за тропически плодове /манго, папая, ананас/, зелени ябълки, суха дървесина, далечна асоциация с ирландското pot still уиски с характерната му тревистост, кайсии, сушени кайсии, есенция от ром, тирамису, слаба пикантност, стара хартия, сушено месо, асоциация с шампанизирано вино, сладост, лешници, шоколад, шоколадова вафла, цветя. През цялото време уискито ми напомняше на зрял Redbreast. По-късно долових нотки ванилия, канела, зрели круши и дюли, дъвчащи плодови бонбони от жълтата гама. С вода – слаба парфюмност, свежест, тревистост, желирани бонбони. С още вода – канела, кафе, сушени подправки и дървесност. Вкус – маслен, плътен, дори мазен при първото отпиване. Нотки восък, джинджифил, слабо сладникав, суховат, дървесен. Остави спомен за крем карамел, слабо усещане като от прах, намек за свеж плод, танини и последваща по-силна пикантност. С вода – живна, сладникаво усещане, което се редуцира от асоциацията с горчив бадем, пикантност и дървесност. С още вода – лакта и сладост. Финал – траен, танини, сушени жълти плодове, цветен нюанс, спомен за бяло вино, пикантност, сухота, която доминира над слабата сладост, нагарчащи ядки, мед, но без присъщата му сладост, зелена тревиста нотка. С вода – влиянието на дървото доминира. С още вода – още от същото.

 Оценка: 92/100 /последвайти линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски с шарен нос, който породи интересни асоциации. Вкусът и финалът са съществено повлияни от дървото.        

     
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram