Whiskeytemple 
Вихърът на уиски разказите се засилва и първите дни на януари приветстват трето по ред ревю, с което общият им брой в сайта нараства до подножието на статия N 1200. Преди няколко дни разказах за Glenallachie 25 y.o. single malt whisky, бутилирано през 2018г., а след това и за по-младото Cardhu 14 y.o. Diageo Special releases 2019 – без да съм го целил, оказва се, че и третият януарски материал отново ще е посветен на малц от региона Спейсайд, откъдето са родом и споменатите Гленалахи и Карду. Не стига това, но и четвъртият ми гост ще бъде от Спейсайд – просто загатвам, а ако следите Whiskeytemple във Фейсбук, вече може да се досетите от коя дестилерия ще е този ечемичен джентълмен. Но днес сме под влиянието на друго уиски – добито е през 2006г. в дестилерията Tomintoul, но е бутилирано от независимия бутилировач Cadenhead. И за двете фигури с принос към съществуването му ще дам кратки исторически бележки.
Дестилерията Томинтауъл се намира в богатия на уиски производители и чисти реки района Спейсайд в близост до Гленливет. Дестилерията носи името на селцето, до което е разположена и е основана през 1964г. от уиски блендъри от Глазгоу, които се нуждаели от допълнително количество малцов дестилат.
В началото медните казани били само два, но през 1974г. била добавена още една двойка. По това време дестилерията сменила собствениците си, когато управлението било поето от компанията „Whyte & Mackay“, която внедрила добивания ечемичен спирт в блендовете си. На пазара била пусната и първата 12-годишна версия на Томинтауъл.
В края на 20-ти век дестилерията открила новите си господари – компанията „Angus Dundee“, които добавили спейсайдъра към списъка си с производители, включващ и Glencadam. Постепенно новите собственици насочили усилията си и към утвърждаването на Томинтауъл на малцовия фронт, независимо, че основната ѝ функция продължава да бъде обвързана с производството на малцово уиски, използвано в блендове. Преди месеци бяха пуснати и няколко версии на Tomintoul, пълнени от само по една бъчва, които явно се стремят да привлекат вниманието на ентусиастите.
Освен неопушено уиски, компанията залага и на силно опушени напитки, носещи името Old Ballantruan – вдъхновено от водния източник на производителя. Нивото на опушеност се изчислява на около 55 единици на милион /ppm/, което надминава това и на някои уискита от о-в Айла.
Както споменах вече, уискито е част от портфолиото на компанията Кейдънхед, а не фигурира сред основните официални представители на бранда /който тук е означен като Tomintoul-Glenlivet – давам отговор защо след малко/. Какво може да ми каже за Cadenhead добрата стара история?
За фирмата всичко започва през 1842г. в Абърдийн, когато Джордж Дънкан полага основите на компанията, която по-късно ще придобие актуалното си наименование – „Cadenhead“. Бизнесът потръгнал добре и скоро към Дънкан се присъединил Уилям Кейдънхед, който след смъртта на Дънкан в края на 50-те години на 19-ти век поел цялостния контрол върху фирмата, чието име променил по своята фамилия.
Под ръководството на Кейдънхед търговските дела придобили солидни цифрови форми и приходите позволили бизнесът да се разрастне. През 1904г. Кейдънхед починал и бил наследен от пременника си – Робърт Дути, който задал модерния курс на компанията, позволявайки ѝ да оцелее задаващите се трудности. По инициатива на Дути на пазара били пуснати две собствени на Кейдънхед марки уиски.
Преломният момент настъпил през 1931г., във времената на Голямата депресия, когато Дути починал – бил блъснат от трамвай, който отнел движещата сила на фирмата. Постът на управленец бил поет от Ан Оливер, която вече била натрупала богат опит в търговските дела. Хроникьорите илюстрират умението на Ан, описвайки складовите запаси на Кейдънхед като повеч от богати, отговорността за натрупването на които била вменена на Оливер. Постепенно обаче бизнес делата в компанията срещнали затруднения и Ан Оливер напуснала поста си.
В началото на 70-те години бизнесът на търговеца бил обявен за продан на търг на „Кристис“. Целият процес обхванал цели два дни на продажби, като според сайта на Кейдънхед, цялото количество алкохол /не само уиски/ се простирало на 167 страници. На провелия се през октомври 1972г. търг компанията била продадена на компанията била продадена на „J & A Mitchell and Co“, които притежавали тогава, а и днес, дестилерията Спрингбанк /Springbank/ в Кемпбълтаун. Последвало затваряне на магазина в Абръдийн и пренасочване на дейността към местонахождението на дестилерията – влязох в обекта в Кемпбълтаун през 2022г. и се убедих в духа на автентичната му атмосфера.
Впоследствие новите собственици разширили търговията и отворили фирмени магазини на „Cadenhead“ в Единбург, Лондон, Италия, Дания, Германия, Швейцария, а от скоро и във Виена, в които освен уиски предлагат и други алкохолни напитки, част от които от собствените им запаси. В изминалите няколко години обаче част от тези магазини бяха затворени.
След като уточнихме началото на двете компании, да се върна към „объркващото“ двойно име на уискито? Защо се зове Tomintoul-Glenlivet? Вижте, за да разберем причината, ще трябва да се върнем назад в 19-ти век, когато Джон Смит, притежаващ дестилерията The Glenlivet, успял да я лицензира след Акцизния акт от 1823г., а с това отворил широко вратите за бизнеса си. Уискито му се търгувало добре и по-късно основаните / лицензирани производители от региона решили да включат допълнението Glenlivet към имената си – хем да използват славата на първоизточника, хем да укажат, че и те се намират в долината на река Ливет /Glen означава именно долина/.
В края на века дестилерията The Glenlivet си завоювала изключителното право да се изписва по този начин, докато за другите останала косвената „победа“ да си дописват името с наименованието Glenlivet. И тази практика продължила и през 20-ти век, когато все още в продажба са били налични уискита на Macallan-Glenlivet, Aberlour-Glenlivet, Tomintoul-Glenlivet, Glenfarclas-Glenlivet, Tamdhu-Glenlivet, Tamnavilin-Glenlivet … Тази възможност понастоящем не е забранена, но актуалните собственици на спиртоварните от региона вече имат за цел да изградят собственото си реноме и облик, а не косвено да крепят това на The Glenlivet. Представяте ли се днес Макалън да пуснат свое скъпо уиски с подобно име?! Тази практика е възприета единствено от някои от бутилировачите – затова Кейдънхед са кръстили продукта си по този начин.
Какво можем да си кажем за самото уиски? Дестилирано е през 2006г. и бе бутилирано през 2023г. Аз го закупих през зимата на 2024г. От март 2021г. уискито е прехвърлено за финиш в бъчва от фино шери, като от нея са напълнени общо 336 бутилки при 54,1% алкохолно съдържание. Кейдънхед не добавя карамел е150а за подсилване на цвета на продукцията си, нито я „пречиства“ чрез технологията на студената филтрация – тези особености обаче тук не са отразени по етикетите на стъклото, което намирам за пропуск.
Аромат – нотки малц, ябълки, кокос, ванилия, пикантни подправки, сладост, сушени кайсии, банани, карамел. Винен мотив, нотки зърнена закуска, ванилов крем, цветен мотив и усещане за ирландско pot still уиски. Сладко от бели череши, сладко от праскови, портокали, мирис като от сърцевината на кутия с цигари, шоколад, торта Гараш, пудра захар, капучино. Приликата с ирландско уиски се засили и заради силния свеж и ванилов мотив веднага се сетих за Jameson Gold. С вода – още по-силни цветни и плодови заемки, пикантност, дори усещане като от мириса на прясно нарязана свежа краставица. С още вода – бял шоколад, крем шампанско. Вкус – сладост, лека пикантност, жълти плодове, отново прилика с профила на ирландско уиски, мед, плодово сладко от жълтата гама, слаб спомен за нагарчащи ядки. С вода – сладост, но овладяна от спомен за нагарчаща портокалова кора, нотки амарето и марципан. Кайсии, прегоряло сладко от кайсии, препечена филия със сладко от жълт плод. С още вода – винени нотки, съчетани със сладост, круши и пъпеш. Финал – среден, сладост, плодово сладко, джинджифил, свежест, дъхаво жълто грозде, желирани бонбони с вкус на жълти плодове, мента и лека сухота. С вкус – пикантност, сладко от жълт плод, сушени сини сливи. С още вода – пикантност, плодове, сладост и свежест.
Оценка: 86-87/100. Цена: не я помня – откупих половината от бутилката.
В обобщение: „пролетно“ уиски с дух като на ирландски дестилат. Харесва ми повече с добавянето на вода.
