Whiskeytemple 
Днес отразявам още един отзив от Специалните издания на компанията Диажио за 2023г., мостри от които получих преди месеци от представител на фирмата – вносител за България. Димитър, с когото се познавам от преди години, в края на зимата ме изненада с щедрия жест, като тогава получих онзи красив сет с осем уискита /по спомен за толкова/, който с Мая разопаковахме и фрагменти от който поетапно опитвам.
До момента в сайта може да се натъкнете на отзивите ми от Mortlach Katana`s edge и Roseisle 12 y.o. single malt whisky – уискито на Розайл засега ми е фаворит от опитаните три други разновидности и спокойно бих го препоръчал на всеки ентусиаст с малко по-дълбок джоб /тук се котира за около 280 лева/, притежаващ и доза любознателност. Същото не се отнася за версията на Мортлах. Какво мисля за този 14-годишен Глендулан, ще споделя след няколко реда. Но преди това малко история.
Уискито е вторият представител на тази стара дестилерия, който опитвам. Първата ми среща с продукт на Глендулан датира от 2016г. и помня, че не бях особено заинтригуван.
Четиринадесетгодишната разновидност от DSR23 също не ме впечатлява. Уискито е преминало през финиш в бъчви от шардоне от района на Бордо /Chardonnay de Bourgogne French Oak Finish/, като предполагам, че основната матурация е обхванала екс-бърбън бъчви в различна последователност на ползването им. Напитката е бутилирана на 55% алкохолно съдържание, като не разполагам с данни за естеството на цвета `и. На кутията, съхраняваща мострата, липсва и текст относно наличието или отсъствието на студена филтрация – акцент е поставен върху рекламните послания.
Аромат – интензивен, сгряващ, носещ усещане за лимон, липа, мед, малц и свежест. Жълти ябълки, круши и дюли, тревистост, захарно петле, запечен жълт плод, винен мотив. Мирисът е някак затворен и не особено експресивен. С вода – щрудел, свежест и тревисти нотки. С още вода – винено заемки и лимонено-тревист полъх. Вкус – сладост, свежи ябълки и круши, лимон, ванилия, крем карамел, лека киселинност, сгряващо усещане. Асоциация с типичен профил на бърбън отлежал малц от Спейсайд. С вода – жълт плод, сладникаво-накиселяващ профил, канела и алкохолен тупаник. Агресия. С още вода – без съществена промяна. Финал – среден до траен, агресивен, нотки канела. Сладост, лимонена кора, тревистост, кайсиеви ядки, влажна дървесина, бонбони с вкус на жълт плод. С вода – пикантност и лимонена кора. С още вода – пикантност, танини, сладост и усещане за бунт/марля /феноли/.
Оценка: 80-81/100. Цена: около и над 300 лева
В обобщение: не особено богати уиски, дори ще го определя като скучен малц, който стои за мен прекалено агресивно. Добавянето на вода не помогна за еволюцията му.
