
Все по-смело поглеждам към наближаващата хладна есен, но това не означава, че е късно да се потопя в едно „слънчево“ островно уиски, добито през 2006г. на шотландския остров Арън. Този свеж и златист малц бе бутилиран през 2022г. за нашия пазар и внесе приятна промяна в ритъма от ексклузивни експресии, предлагащ единствено бърбън отлежаване, вместо наложената практика по бутилиране на уиски с интензивна шери матурация. Поне за мен е така, тъй като отдавна исках да опитам бърбън /както и ром/ повлиян ботлинг на дестилерията. Затова и не се стърпях и си набавих бутилка от него при пазарния му дебют.

Захванах това ревю, мислейки си и за 10-годишната разновидност от портфолиото на производителя, която не съм опитвал в съвременния и дизайн – обмислям да го направя, но забелязах, че не е налична никъде тук, което илюстрира, че Арън се наложи сред любителите на малца, търсещи солидно изживяване и стойностна презентация и то на добра цена. При първите ми срещи с него дестилерията все още търсеше своя път към сърцата на българските ентусиасти, но днес ситуацията е различна и спиртоварната е ясно разпознаваема. Ако все пак това е вашият първи контакт с нея през страниците на сайта, знайте, че в раздела с дестилериите и през етикета „Arran“ може да прочетете повече за нея – в този материал ще пропусна историческия опис на миналото `и.

Нека се фокусирам върху красивата презентация на бутилката и изобилието от полезна информация за алкохола. Тук рекламните послания са сведени до минимум – лицевият етикет дава данните за самото уиски, докато задната му страна обяснява още веднъж, че напитката е бутилирана за България. А това е факт, който радва – до преди години и най-големите оптимисти сред нас не виждаха подобна възможност, докато към днешна дата ексклузивните уиски издания за България вече навярно наближават 20. А това означава едно – макар и с по-бавно темпо уиски културата се доразвива и биваме забелязвани от компаниите – производители.

Какво знаем за тази благинка? Освен възрастта `и са ни предоставени датата на дестилация на алкохола /22.11.2006г./ и неговото бутилиране /22.11.2022г./, както и номера на екс-бърбън бурето, в което е съхраняван – 2006/139. Уискито е бутилирано при 56,9%, в натурален цвят и без студена филтрация. Общият брой на бутилките от бъчвата е 208.

Аромат – ванилия, ванилов крем, кайсии, ананас, пикантни подправки, канела, смлян черен пипер, запечен жълт плод, сладко от бели череши, влажна дървесина, зелени ябълки и банани. Стои интензивно. Намек за течен шоколад и тунквана вафла, лимон и шоколадов чийзкейк. С вода – кокос и пролетно-летни плодове от жълтата гама, индрише и малини. С още вода – ванилия, тревистост и плодове с мирис на жълти плодове. Добавих вода трети път – тук се разви по-малцов профил и пикантността спадна. Вкус – чили, маслен, сладникав, нотки зрели жълти плодове. Пикантни подправки, бадеми, малц и свежо усещане. С вода – лютива мента/ горчица/ уасаби, малц. С още вода – сладост, малц, свежи плодове и по-стихнала пиперливост. Финал – среден до траен, танини и не много силна сладост, жълт костилков плод, сухота, дървесност, нагарчащи ядки. С вода – жълто грозде и агресия. С още вода – мента, свежи плодове.
Оценка: 87/100 с добавена вода. Без нея и ако бележките ми се базираха на прясно отворена бутилка /моята стоя много месеци отворена/, оценката би била 84-85/100. Цена: коства ми около 200 лева по спомен.
В обобщение: потентен и дори леко агресивен малц, който добре понася водата.
Здравей, Влади,
Поздравления за представянето! Важно уиски, от любима моя дестилерия 🙂 Важно, заради годините, заради презентацията и заради това, че е единична бъчва, бутилирана за България. Тук ще си позволя да се усъмня, че производителят е инициирал начинанието. По-скоро вносителят за България е спазарил единична бъчва, както правят и други вносители, уиски-клубове, магазини, барове, хотели и т.н. Във всеки случай можем да сме доволни, че и до нас стигат такива издания. Аз също си купих бутилка, когато го пуснаха с предварителна поръчка, като цената беше много приемлива – малко над 160 лв. За редовната му цена от около 200 лв. най-вероятно не бих го купил. За мен фактът, че е единична бъчва, не е „ценообразуващ“ и избягвам да плащам за „рядкост“ 🙂 Отделно, предпочитам уиски от базовата гама на дадена дестилерия или евентуално от малки партиди пред единичните бъчви, които често са твърде „сингуларни“ и „своенравни“.
Отлежаването в бъчва от бърбън и за мен беше приятна изненада и при разговори с други любители на усикито не криех, че се надявам точно на такова специално издание на Arran, вместо леко втръсналите „шери-боНби“. Още не му е дошъл редът да го отворя, но имам едно Arran 10, партида от лятото на 2020 г., което е отворено от ноември 2023 г. и за тези почти две години се е развило просто прекрасно 🙂
Новата версия на 10 годишното им базово издание, която пуснаха след ребрандирането през 2019 г., е с повече дървесна пикантност, с може би една идея пове шери влияние (но в никой случай не е минало от „тъмната страна“) в сравнение с предишната. Лично аз го харесвам много, особено след като се отпусне добре, а и може да се намери на разумна цена. Дано и с новия внос, когато има такъв, да се запази тази практика, че в последно време наблюдавам доста недодялани залитания към „премиумизиране“ от страна на някои вносители и търговци у нас, явно поблазнени да приберат колкото може повече от парите на наскоро замогналите се и развили вкус към „скъпото“ потребители 🙂
Наздраве!
P.S. В „пияната дузина“ имат Arran 10 за 30.50 евро 🙂
Ники, привет!
Да, несъмнено вносителите или съответните търговци през вносителя инициират подобни бутилки, но одобрението, което получават от производителя индикира, че попадаме в полезрението им. Вън от съмнение е, че всяка такава бутилка и подход ни радва, предоставяйки ни допълнителнв възможност да се потопим в делото на конкретната десетилерия. Тук при Арън бърбън отлежаването внесе нужната за мен глътка разнообразие и с нетърпение очаквам последващите подобни версии.
Арън 10 за последно опитах в стария му дизайн и концепцията на производителя се промени значително, ведно с дизайна на стъклото. Не знам защо вносът в момента е секнал, но при първа възможност ще си набавя стъкло от тук – точно това уиски не искам да го поръчвам от вън. Стискам палци до края на годината да има внос.
Поздрави!