Whiskeytemple_Vladimir 
Знаете ли какво се е случило на десети юни 2010г.? Въпросът ми е почти идиотски, тъй като тази дата навярно изобилства със събития от лично, регионално или световно значение, а аз не конкретизирах условието в питането ми. Нека поправя грешката си – знаете ли кое уиски е било презентирано на 10.06.2010г., повече от девет години назад от днешната дата? В указания от мен момент собствениците на шотландската дестилерия Глен Грант /Glen Grant/, бележките ми за посещението на която може да прочетете в блога, са обявили лимитираното юбилейно издание, посветено на 170-ия рожден ден на дестилерията /170th Anniversary/. Математиката не ми е силна страна, но дори и аз мога да пресметна, че за дата на основаване на Глен Грант, говорейки за легално производство, се възприема 1840г. – факт, отразен на етикетите на бутилките, който вече сме коментирали в предходните ревюта на марката.
Та, именно по този значим повод намиращия се в сърцето на Спейсайд бранд е пуснал в продажба няколко хиляди бутилки /според whiskybase са били 17 000/ на цена от по 100 евро. През 2010г. аз бях още много далеч от уиски вселената и дори и не бях чувал за Глен Грант – подразбирате, че не съм бил в състояние тогава да закупя стъклото. В идните години обаче доста от тези бутилки се озоваха в листа на аукционите и смениха първоначалните собственици. Може би по такъв начин приятел се е сдобил със стъклото /Наздраве, Стан!/, а аз посредством неговите услуги си набавих достатъчно количество за едно ведро представяне. Досещате се, че в следващите редове ще ви разкажа за впечатленията си от Glen Grant 170th Anniversary Edition single malt whisky.
Точно преди няколко седмици отново си говорихме за Глен Грант. Затова сега няма да споделям фактите около миналото на марката – винаги може да ги откриете в раздела с дестилериите на основното меню или чрез линковете към съответните статии, които се показват под настоящия материал. Вместо това, ще ви разкажа за личните си наблюдения от благинката.
От началната снимка виждате, че етикетът не съдържа изрично указание за възрастта на ечемичния сок. Аз обаче открих рекламното съобщение за представянето на напитката, качено на сайта на собствениците /“Групо Кампари“/, в което се съобщаваше, че за направата на това уиски са подбрани бъчви от интервала 1976г. до 1999г., които мастър дестилърът Денис Малкълм е селектирал и смесил, подготвяйки цялата партида. Виждате, че някои от буретата са от средата на 70-те. Защо тогава този факт не е отразен на етикета? Ставало е дума, че шотландското законодателство изисква означението на годините на едно уиски да се ръководи от най-младата бъчва. С други думи, тук годините биха били 11-12, имайки предвид кога е подготвена и обявена серията. Независимо от количеството уиски на 11-12 години, именно то щеше да бъде водещо при коментираното изчисление, а не онези стари бурета от 70-те. По тази причина благинката е получила единствено име /170th Anniversary/, затаявайки летата и зимите си. Аз останах изненадан от напитката, която ми се се стори зряла и често казано не бих предположил, че за направата ѝ са внедрени и младолики дъбови храмове. Не успях да открия категорична информация за вида на буретата, но долових нотки от шери, които ми се сториха добре интегрирани в цялостния нрав на малца.
Алкохолният градус на партидата е 46%, а уискито не е студено филтрирано. Тази информация открих на официалната страница на Глен Грант /тук става вече почти като от филм по книга на Дан Браун/, но при зададена страна на произход Германия, Италия или Тайван. Ако я промените на друга, в секцията „Limited edition“ юбилейното издание изчезва. Липсата на студено филтриране бе означено на немски като „nicht kältegefiltert„ – явно е имало полза от изучаването на немски. За цвета на благинката обаче нищо не се казваше и мога да предположа, че е ползван карамел е150. Нека погледнем и бележките ми.
Аромат – солидна пикантност, мед, намек за восък, нюанс на червен плод, ванилия, следи от шери, дървесност, кайсии, портокалови резенки или портокалови бонбони, прегорял ванилов крем, фъдж, тунквана вафла, жълти ябълки, жълто грозде, слаб нюанс на сладко от сливи или ягоди, което се разви след време, последвано от асоциация с банани. С вода – тъмни нотки, сушени тъмни плодове, а след минути и свеж профил. Вкус – интензивен, сладникав, пикантен, малц, слабо нагарчащи ядки, мед, жълт плод, джинджифил, дървесност, намек за прах и цитрус. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, дървесност, жълт плод, пикантност и лека сухота. Финал – среден, дървесност, слаби танини, сгряваща пикантност, слаба асоциация със сухо бяло вино, цитрусова кора, пелин, кафе, а след това и усещане като от свеж плод, съчетано с последваща сухота и усещане/ асоциация като от бинт. С вода – намек за прах, горчив зелен лешник, пикантност, танини и слаба сладост.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна понастоящем.
В обобщение: уиски, което се усеща зряло и балансирано.
