Днес съм ви приготвил една доста вкусна статия, в която ще стане дума за бърбън от семейството на Джим Бийм /Jim Beam/, който обаче е доста по-различен от това, с което сме свикнали да асоциираме марката. Белият етикет на Бийм, който се намира вече почти навсякъде по света, а очаквам Илон Мъск да го запрати със следващата си совалка и към Марс и Нептун, е един от най-продаваните бърбъни, а е възможно и да държи лидерската позиция. Това несъмнено го превръща в масова напитка с произтичащите от това позитиви и негативи. Ясно е, че пълни хазната на Сънтори/ Бийм, харесва се на мнозина, но не по-малко го асоциират и с не до там интересен представител на бърбън школата. На противоположния полюс стоят /отново Илон Мъск, раздаващ таблети и автомобили на пингвините и белите мечки/ няколкото премиум ориентирани напитки, също произвеждани от Джим Бийм, но носещи по-особени имена и далеч по-висок стил на презентиране на алкохола. Визирам представителите на т.нар. „премиум колекция“, включваща Knob Creek в неговите разновидности, Basil Hayden, Baker`s 7 y.o. и различните версии на Booker`s – ако обичате бърбън и не сте ги опитвали все още мисля, че е добре да го направите по-скоро. Уискито /знаете – всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън/, което виждате на началната снимка обаче не спада към тяхната група – няма да звучи прекалено, ако кажа, че е е още по-лимитирано като производство, съответно е и доста по-скъпо от тях. Течността е известна като Jim Beam Distillers Masterpiece – рекламира се като шедьовъра на Фред Ноу /така се превежда и името `и – преди нея в продажба са били пуснати още три вариации, отлежаващи за период от време в бъчви от шери, коняк и порто/, който пък е наследник на рода Бийм и все още играе съществена роля при контролиране на процеса в дестилерията в Кентъки. Какво я отличава от океана от подобни царевични напитки?
Нека започнем със сходствата. Да, това е бърбън /но не „straight bourbon“, което поставя съмнение относно характера на цвета `и – стрейт бърбънът никога не е с подсилен цвят/ и е базиран на дестилирана зърнена каша, състояща се от минимум 51% царевица. Някъде прочетох, че тя заема около 70% от сместа, но не мога да се ангажирам с категоричност. Останалото количество зърнени благинки е отредено на ръжта и малцирания ечемик. Уискито не носи означение на възраст, което аз намирам за минус, тъй като клиентът /потенциален или реален/ следва да е наясно с този съществен показател на течността. Затова и се води „NAS“ – бърбън /NAS – no age statement или казано на български, уиски без посочени години/. В сайта на Джим Бийм липсва полезна информация в този смисъл. Вместо това, са дадени съвети за консумацията на течността, включително с лед, които аз не споделям – уискито е достатъчно вкусно и няма нужда да наказвате него, а и собствените си сетива със студ. Алкохолното му съдържание е 50% или 100 proof съобразно възприетата методика на изчисляването му в САЩ. Бутилката е с обем от 0,75 мл., тъй като е насочена за американския пазар /за моя радост я открих в бар Masterpiece в София/. Изначално отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб /законът в САЩ въвежда това изискване, за да се нарече уискито „бърбън“/, след което прекарва финалния период на стареене в бъчви от шери педро хименез /PX casks/ от бодега Тери /Terry/ в Испания. Защо пък точно от винарна Тери?
Наименованието на бодегата /винарната/ е вдъхновено от името на рода Тери. Тери били ирландци, живеещи в Корк и заради политическото напрежение от 17-ти век, Уилям Тери емигрирал във Франция, а после се заселил в района на Кадис, Испания. Причината за напускането на Ирландия може да бъде търсена и в религиозните му вярвания – 17-ти век е времето, в което католици /хората от около Чарлз Първи/ и пуритани се сблъскват свирепо. Сред последните спада и Оливър Кромуел, който конфискувал имотите на Тери. След установяването си в Испания фамилията Тери и нейните наследници се ангажирали с производството на вино, а в началото на 21-ви век алкохолната копмания „Beam Global“ /вече придобита от японците от Сънтори/ закупила марката „Terry“, под която предлага не само сладкото шери педро хименез, чиито бъчви са включени при Jim Beam Masterpiece, но и шери олоросо, амонтиядо и бренди.
С това пъзелът май вече се нареди и съм готов да ви представя личните си впечатления от бърбъна.
Аромат – плодово боле, карамфил, киснати в бренди боровинки/ череши и ягоди, ванилия, дървесина, пикантност, плодова сладост, ръж, презрял сочен портокал или сок от портокал и грейпфрут, щрихи шоколад, карамелов сладолед, лешници, лешникова паста или крем, презрели праскови, кафе, тирамису, ванилов сладолед с парченца шоколад и карамелово-кафен топинг, асоциация с бренди. Долових още спомен за гъст и сладък плодов концентрат от сливи/ боровинки и ягоди, препечено, печени фъстъци, ацетон, роза, локум роза или ягода, слаба парфюмност, а след минути още ръж, бонбони виолетки и кафе. С вода – свежи зрели и червени ябълки, кафе, карамел, течен шоколад и фъстъци. Вкус – маслен, доста сладък, отчетливо повлиян от шерито, същевременно пикантен, но за 50-те си градуса уискито е пивко. Спомен за ръж, дървесност, праскови, портокалови резенки с карамфил и боровинки. Нотки тъмен ром или бренди, локумена вафла ягода или роза. С вода – печени фъстъци, лакта, сладост и свежест. Финал – среден до траен, карамфил, бонбони виолетки, сладост, масленост, тъмен ром и бренди, печени ядки, пикантност, десерт „Сникърс“, отприщва слюноотделянето. Приятна дървесност, намек за сладки портокали и слабо нагарчане като от портокалова кора. С вода – затопляща пикантност, круши, сладост, слаби танини и прасковен компот.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: била е около 200 долара.
В обобщение: вкусен бърбън, доминиран от сладостта и асоциацията с червени плодове и ядки.