Буквално преди няколко часа се завърнах от София, където в последните два дни бях гост и участник в Уиски фест 2024г. Бях поканен от приятелите от Максиъм България да водя дегустацията на малцовото уиски Глен Грант, която по всеобщо мнение премина в чудесен приятелски стил и в рамките на която успяхме да опитаме 25-годишния малц на производителя. Това се случи в петък, а вчера /в съботния ден/ останах в пределите на феста единствено като посетител и в това си качество се отдадох на приятелски разговори и лежерно опитване на някои от предлаганите интересни течности на събитието. Но в неделния ден се наложи да се прибера и докато почивам в домашната среда, очаквайки първия работен ден, реших да ви поднеса бележките си за още едно готино младолико уиски от Спейсайд. Бутилирано е от независимата компания Кейдънхед /Cadenhead/, за която неколкократно вече съм разказвал тук, а малцовият сок е получен в дестилерията Глен Спей. Това ще бъде и дебютът ѝ за пределите на блога. Затова ще изобразя с няколко думи историята ѝ, а след това ще представя и самото уиски.
Глен Спей е дестилерия от Ротъс, регион Спейсайд и буквално е съсед на Глен Грант, Спейбърн и Гленротъс /и на вече нефунциониращата Кейпърдоних, която пък е била мислена като посестрима дестилерия на Глен Грант/. Построена била през 1878г., но продължителният ѝ живот не ѝ донесъл славата, с която могат да се похвалат други производители. Първоначално функционирала като мелница, а в края на века било добавено и оборудването за производството на уиски. За основател се възприема Джеймс Стюарт, който в този период управлявал и Макалън. В тези години била известна като Millhaugh /Мелницата на Ротъс/ – поне така прочетох в сайта www.whisky-distilleries.info
В края на 19-ти век била продадена на търговците от W&A Gilbey Ltd /притежаващи и Knockando/, които я управлявали до 60-те години на 20-ти век, преди да се обединят с други компании и да бъдат погълнати от Justerini and Brooks. През 70-те години броят на медните казани бил увеличен, като през този период дестилерията, както много други, сама малцирала ечемика си. По-късно тази практика била преустановена и необходимото количество от тази суровина било набавяно от големи индустриални комплекси.
През следващите десетилетия собствеността се променила неколкократно, като след търговски обединения контролът в крайна сметка попаднал в алкохолния гигант Диажио, който през 2001г. пуснал първата 12-годишна версия, част от серията „Flora & Fauna“. Вече през 2010г. била пусната и 21-годишна разновидност като част от т.нар. „Специални издания“ на Диажио. Вън от това, Глен Спей може да се открие по-лесно в гамата на независимите бутилировачи. Огромният процент от производството там обаче се внедрява в блендовете на Диажио.
Бутилировачите от Кейдънхед са решили да предложат максимално натурална версия на Глен Спей /и икономически поносима/, като са подбрали три бърбън хогсхеда /бурета с обем от около ~250 литра/, в които са е бил положен дестилираният през 2001г. алкохол, който е бил бутилиран през 2018г. Моята бутилка закупих в края на 2019г. Общо от трите бъчви са напълнени 858 шишета, всяко с алкохолно съдържание от 54%. Уискито не е било студено филтрирано и цветът му не е подсилен с карамел е150а.
Аромат – пролетна бомба, лайка, малц, зелени билки, тоник, лимонена кора, мед, джинджифил, жълти ябълки и круши, манго, плодова дъвка, ванилия, маслени пуканки, тофи крем, киви, сладко от бели череши, марципан и далечна прилика с бял шоколад. С вода – още асоциации с бели череши и палачинки с мед. Вкус – масленост, обилна чили пикантност, щедра сладост, мед, малц, зрели жълти плодове, зрели банани, крем брюле и прилика с плодова салата. С вода – сладост, свежи тонове, лек намек за обгорено/ опушено, жълти плодове, мента и слаба киселинност. Финал – среден, сладост, спомен за обгорено, нотки сладко бяло вино, зелени лешници, захаросан лимон, пикантност, зелен свеж мотив, дъхаво жълто грозде, последващи танини. Направи ми впечатление споменът за опушеност. С вода – сладост, слаби танини, мед и сгряваща пикантност.
Оценка: 87-88/100. Цена: коства ми около 120 лева.
В обобщение: уиски с характерен Спейсайд профил. Пролетен драм със сладникаво-ванилови плодови нотки. Семпло, но вкусно.