Whiskeytemple 
Всяка зима очаквам с надеждата за хубав сняг, защото силно харесвам тематичните сезонни снимки. Покрай тях се подсещам и за пасващите на времето уискита – леки и флорални за по-топлото време, съответно по-тежките опушени тупалки или шери зверчетата, които съчетавам по-успешно със студ, сняг, мъгла, Коледа и прочие. Разбрахте каква е идеята ми. Не че не мога да се насладя на силно опушено уиски или шери бомба и през май или юли, но предпочитам да ги ползвам целево. Противно на това ми желание до преди няколко дни зимата тук се беше покрила и освен сивота и мирис на дим, в изминалите месеци не успя да постели земята поне с няколко пръста снежец. Случи се чудото и в началото на март падналите снежинки се задържаха час-два, а това ми откри възможност да заснема две благинки, които да попаднат в блога с тематични кадри /помествам и една есенна снимка, направена в момента на отваряне на бутилката/.
Първото уиски сред тях е 13-годишният Хейзълбърн /Hazelburn/ от дестилерията Спрингбанк /Springbank/, а второто ще споделя скоро. Разминаването в имената на продукта и на самия производител се дължи на факта, че Спрингбанк произвежда три вида малцово уиски, групирани в зависимост от броя дестилации и степените на опушеност, като Хейзълбърн е преминал през три казанни оборота и по правило не би следвало да бъде опушен. „По правило“, защото понякога и при него се долавят следи като от опушеност, но те се дължат на следи от предходно дестилиран алкохол в системите на дестилерията.
Конкретната благинка се числи към лимитираните серии на семейната компания на рода Мичел, притежаваща спиртоварната и бе пусната през 2020г. Цялата партида включваше едва 9900 бутилки. Уискито стои наистина тъмно, както сами може да се убедите, защото е преминало през отлежаване в бъчви от олоросо шери /заднията етикет ги описва като „пресни“, което ще рече, че това е било първото им ползване за съхранение на малцов алкохол след изпразването на виното/, на което се дължи натуралния цвят на течността. Тя не е и студено филтрирана, като носи 50.3% алкохолно съдържание.
Аромат – има го т.нар. „фънк“, с който продуктите на дестилерията биват разпознавани. Най-общо ще рече комбинация от асоциации с опушеност и минералност. Долових още усещане като от затоплена гума. Виненото влияние е ясно доловимо. Шери, захаросани портокалови кори, сушени червени плодове, спомен за сладко от червен плод, сладникаво усещане. Спомен за сушени сливи, тирамису и капучино, шоколадова вафла, билки. С вода – още по-силен спомен за шери. Отново тирамису, сушени тъмни плодове, нотки влажен шкаф, сушени подправки и „фънк“. Вкус – сладост, пикантност, малц, слаби танини, цитрус, спомен за червен плод, намек за опушеност, боровинки, минералност, препечен хляб, слаба цитрусова киселинност. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, лакта, джинджифил. Финал – среден до траен, и тук комбото от минералност и опушеност. Слаби танини, умерена сладост, слаб зелен мотив, цитрусова кора, плодова дъвка и желирани плодови бонбони. С вода – танини, препечено, спомен за червени плодове, но сладостта е плаха.
Оценка: 88-89/100. Цена: коства ми около 90 евро /по спомен/.
В обобщение: зимно уиски в шери одежди.
