Whiskeytemple 
Оставаме на вълна Спейсайд и днес. В предишната статия ревюирах 23-годишния Гленфидих Гранд Кру, но днес завъртам платната на ценообразуването и се насочвам към ниския сегмент, където вирее и днешният ни домакин – финиширалият във винени бъчви млад Тамнавулин. Може да го срещнем и като Томнавулин, но аз ще се придържам към първото изписване. Едно от обещанията, които си дадох в края на изминалата година, бе да въвеждам повечко статии в блога през настоящия календарен период и придържайки се към дадената дума /поне доколкото ми е възможно/, реших днес да опиша и тази версия на дестилерията, чието име се превежда като „Мелницата на хълма“. Досега в сайта се откриваше единствено отзива ми за Tamnavulin Double cask. Ако ме запитате, защо толкова бегло разказвам за делото на хората от спиртоварната, ще ви отговоря по следния начин:
До преди 2016г. Тамнавулин бе почти незабележим на малцовия фронт, като след тази година гамата му се обогати и продължава да се разширява с млади уискита, заиграващи се с виненото влияние, което мнозина от нас харесват, но придържайки се към ниско ценово позициониране. Този ход изисква жертви откъм качествените характеристики на уискито – то се предлага при 40% алкохолно съдържание, студено филтрирано е и не посочва годините си. Именно това ме държи встрани от Тамнавулин, но ще се радвам в близкото бъдеще подходът на собствениците да се промени и те да добавят и някои по-стойностни продукти. Ясно е, че основата се гради от по-непретенциозните уискита, които не товарят бюджета, но трябва да се помисли и за по-любопитните от феновете на малца. Да не забравяме, че Фетеркерн /също притежавана от господарите на Тамнавулин/ пое по правилен път, разгръщайки по-разнообразно портфолио, включващо заглавия с висок градус и посочени години, част от които вече опитах /и представих/ и които харесах. Дано надеждите ми бъдат оправдани.
Без значение от разбиранията ми, които на някого могат да се сторят и крайни, прецених, че е добре да ви представя впечатленията си и от този Тамнавулин. Първата статия се радва на сериозен успех с почти 2000 прочитания до момента /към днешна дата, но виждам, че информация за уискито продължава да се търси/ и това ме мотивира да проуча как се държи и Tamnavulin Red wine cask edition German pinot noir cask finish single malt whisky. За зла участ, не мога да ви издам някакви кой знае колко значими тайни за конкретния ботлинг – нито кутията на уискито, нито сайтът на производителя предлагат сносна информация за конкретното вино и бъчвите, които са ползвани за т.нар. „финиширане“ – процес на допълнително съзряване на алкохола, следващ основната матурация в екс-бърбън бъчвите. Виждаме единствено, че са ползвани бурета от немско вино пино ноар, но не и конкретната винарна, която го е произвела. Няма данни и за поредността на пълненето на тези бъчви с уиски на Тамнавулин. Ясно е обаче, че уискито е студено филтрирано и e добре подсилено с карамел е150а – факт, който е отразен на задния етикет на стъклото. Градусът, както споменах и в началото е 40 алкохолни единици.
Аромат – усещане за червени плодове, коктейлни череши, червени ябълки, сладост, локум, малц, свежест. Младолик профил. Нотки мед, плодова дъвка или бонбон с мирис на диня, кифла с мармалад или локум, ябълков сайдер и леко охлаждащо усещане в носа. С вода /капка-две, защото уискито вече е добре разредено с вода/ – ябълки и свежест. Вкус – сладникав, слаби танини, сладникав портокал, ябълки, пиперливост, череши. Усеща се рехаво. С вода – сладост. Финал – къс до среден, сгряваща пикантност, малцов младолик профил, цитрус и накиселяваща ябълка. С вода – пикантност и сладост.
Оценка: 77-78/100. Цена: между 40 и 50 лева.
В обобщение: малцово уиски, което стои в моята класация над общодостъпните блендове от ниския сегмент. При аромата виненото влияние се долавя най-ясно.
