Whiskeytemple 
Не се сещам за друга отсечка от около десетина километра в Шотландия, която да привлича толкова силно вниманието на уиски ентусиастите, колкото дистанцията между Порт Елън и дестилерията Ардбег, намиращи се в южната част на остров Айла. Освен с добре познатото ми вече градче и с емблетичната и вече възродена едноименна дестилерия, този кратък пешеходен маршрут /шосеен също/ създава „мост“ между други три световноизвестни производители, намиращи се на по километър-два помежду си. Имената им със сигурност ви говорят нещо – започваме с Лафройг, Лагавулин, а като крайна цел стои Ардбег. За моя голяма радост вече бях във всяка една от тези дестилерии /разказите за това са публикувани тук/, а щастието ми става още по-пълно, щом пред мен стои доста зрял опушен представител на Ардбег, изпъкващ с разпознаваемото зелено стъкло. Уискито е 19-годишният Три Ван /Traigh Bhan/ в предпоследната му засега партида.
Три Ван /знам, че произношението изобщо не съответства на изписването, но така е указано на самата кутия/ вече успя да се наложи и от него в продажба към днешна дата /май 2024г./ бяха пуснати шест партиди, всяка една от които представяше 19-годишен опушен дестилат на Ардбег, заченат някъде в края на 90-те и началото на 2000-та година. Конкретната партида, която ми прави компания /не цялата – едно единствено стъкло/ е обозначена като Batch TB/05-12.02.2004/23.GM. Уискито за нея е било получено на 12.04.2004г. /малко преди да завърша средното си образование/ и е бутилирано на 03.05.2023г.
Това, което за мен, а и за други фенове е интересно, че тази търговска серия бива поддържана доста умело от дестилерията и очаквам да продължи да бъде предлагана и занапред. Все пак този 19-годишен дестилат си е и най-старият Ардбег с посочени години, който може *свободно да бъде закупен – свободно, ако ви се намират едни 230-240 евро. Двадесет и петгодишната разновидност е в друга категория – и ценово, и като наличност. Тя също е част от годишните експресии /които наскоро получиха и къса серия от 13-годишен дестилат, който обаче май няма да се задържи сред основната гама/, но не бих сбъркал, ако кажа, че тя стои в друга категория. Премиум позиционираните уискита не са никак чужди на марката, като този възрастен „индивид“ единствено потвърждава това съждение. Какво точно се крие в неговата бутилка все още не съм в състояние да кажа, тъй като тя е на светлинни години от възможностите ми – в дестилерията преди две години струваше 800 или 900 паунда, a в България се намира на почти аналогична цена.
Но да се върна към Ардбег 19 и по-конкретно към партида N 5, обозначена като TB/05-12.02.2004/23.GM. Интересното при този дестилат е не само нетипичната възраст /повечето компании предлагат 18-годишни уискита – тези от о-в Айла не са изключение/, но и по-обширният подбор на внедрените бурета. Вместо класическото изцяло бърбън отлежаване, за направата на Три Ван за ползвани и бурета от олоросо шери. Не бих могъл да кажа, че усетих кой знае колко силно тяхното влияние, поне не и в типичния им стил, който сме свикнали да наблюдаваме при т.нар. „шери бомби“. Тук те са използвани като балансьор между опушеността на дестилата и светлите ванилови усещания, за които допринасят екс-бърбън буретата. И независимо, че не мога да отгранича изявено шери влияние, отпечатъкът на дъба се откроява ясно, създавайки впечатление за зрял и отлежал дестилат.
Чест прави на създателите на този Ардбег, че са заложили и на по-висок градус – 46.2%, както и че са пропуснали процеса по студена филтрация на уискито. Няма текст, който да отрича ползването на карамел е150а, но цветът на течността ми стои повече от естествен.
Аромат – спомен за сладък жълт плод, зрели праскови, восъчна пита, охлаждащо усещане в носа като от мента. Нотки нафталин, катран и спомен за мириса на дим/ комин. Лакта, сладко от бели череши или праскови, жълто грозде, кайсии, зелени билки, ванилия, далечен спомен за бял шоколад. Постепенно се появи и една идея по-тъмна асоциация – с лешников крем. С вода – билки, бъз, медицински мехлем и още опушеност. Вкус – в началото щедра сладост, пикантност, зряло грозде, опушеност. Отново плодов мотив – праскови и манго. Лека киселинност. Отприщва слюноотделянето. Сладникав лимон и дървесност – танини и чувство на трохи. С вода – лимонена кора, танини и „трохи“. Финал – траeн, сгряваща пикантност, танини, цитрус и асоциация с бяло суховато вино. Опушени нотки, марципан, жълт плод, мента и слаба сладост. С вода – дървесно влияние, опушеност, цитрусови етерични масла. Танини и чили.
Оценка: 88/100. Коства ми около 240 евро.
В обобщение: солиден представител на школата на о-в Айла.
