Dark Mode On / Off

Kilchoman 2011-2015 Madeira cask single malt whisky

 
 Срещите с малцово уиски от дестилерията Килхоман /Kilchoman/ зачестяват, а с тях започвам да трупам солиден запас от позитивни впечатления по отношение на делото на младата фамилна дестилерия от шотландския остров Айла. Не е лесно да израснеш под сянката на вече утвърдените малцови гиганти от Лафройг и Лагавулин, но това, което правят хората от фамилията Уилс заслужава адмирации. Издадох се и вече се досещате, че и днес ще ви разкажа в снимки и текст за срещата ми с техен ботлинг, който достигна до мен благодарение на приятел-фен на уискито /наздраве, Младене/. Той разполагаше с достатъчно количество от вече редкия Килхоман 2011-2015г., отлежавал изцяло в бъчви от португалското вино мадейра и щедро ми ги предостави, ведно с бутилката, за да мога по-нагледно да илюстрирам думите си.
 
 Килхоман все още не дестилира толкова много количество алкохол, придържайки се към по-бутиков формат на производство и е напълно нормално да не се среща във всеки бар или магазин. Преди месеци бе анонсирана информация за добавяне на още медни казани, но и с предвидения обем количеството не би могло да удовлетвори зараждащия се световен глад за вкусно опушено уиски. Да, Килхоман ползва торфът като средство за сушене на необходимия ечемик и разполага със свое помещение за сушенето му /malting floor/ – за разлика от тях почти всички корпоративно управлявани дестилерии си го набавят изцяло от индустриални комплексни, с което се търси икономическа ефективност, но се губи най-малкото лиричната представа за уиски производството в китна малка дестилерия, с каквато идея и аз свързвам сътворяването на уискито. Самият процес по подготовката на ечемика и покълването му изисква той да бъде накиснат във вода за няколко денонощия, след което се постила в помещението, за да престои там около 4 дни, пред които периодично се обръща. Впоследствие идва ред на самото сушене в килна, където ечемикът прекарва десетина часа над горящия огън, захранван от торфени буци, отговорни за разпознаваемия му опушен профил. Финалната част пък изисква 40-часово сушене на топъл въздух, който елиминира и последните заемки влага и подготвя малца за смилането му.
 След получаване на необходимото количество брашно /с различна консистенция/, то се прехвърля в огромния съд „mash tun“ /меш тюн/, в който се добавя на три пъти топла вода, която извлича захарите от зърното. Получената течност, известна и като „wort“ /уорт/ се прехвърля в съдовете за ферментация /wash back/, където на помощ идват дрождите на маята. Ферментацията отнема между 80 и 120 часа, а в края `и мътната течност, наподобяваща бира, е с алкохолен градус от около 7-8%. И ако започвате да се чудите откъде съм толкова прецизен в изчисленията и данните, ще се издам – сайтът на дестилерията е чудесен и предоставя пълна и всеобхватна информация за целия технологичен процес, което пък ми дава възможност да ви преразкажа в сбит вид ежедневието на семейния производител.



 Очаквано, следващата стъпка е дестилацията на слабоалкохолната течност „уош“ /wash/, която спокойно можем да наречем и бира. Килхоман практикува двойно дестилиране през двата малки медни казана. Алкохолът, който се получава в края се разрежда с изворна вода и се насочва към избраните бурета /от бърбън, шери или друг вид вино/, в които прекарва минимум 3 години и един ден – за да се нарече „шотландско уиски“ така получената прозрачна в началото течност следва да отлежи минимум 3 години в дъбови бъчви.



 След подробните бележки /запазих още данни, които ще представя в наближаващото представяне на Kilchoman Loch Gorm 2017/ време да концентрирам вниманието ни към конкретния вече рядък ботлинг. Тази разновидност на Килхоман е отдавна изчерпана – пусната е била на пазара през 2015г., а благинката в нея е била дестилирана през 2011г., след което за съхранението `и са ползвани 17 бъчви от португалското вино мадейра, първо пълнене /след източване на виното този Килхоман е бил първото отлежаващо в тях уиски/, от които към 2015г. са напълнени 6100 бутилки. С други думи, уискито е навярно 4-годишно /конкретната възраст се определя от месеците и дните на дестилация и бутилиране/ и е пълнено при будещите респект 50% алкохол. Килхоман не манипулират цвета на продуктите си и това, което виждате на долната снимка е естественият цвят на напитката – факт, отразен и на самия етикет. Уискито не е било и пречиствано посредством студеното филтриране, което още едно доказателство за занаятчийския подход на малкия търговец от остров Айла. Всичко изброено направиха последните капки от тази течна вкусотия още по-желани. Да видим защо.



 Аромат – прах, цитрус, мандарини или сочни захарни лимони, медицински нюанс, червени и по-тъмни плодови заемки като от плодов сок или концентрат, сок слива, сок мултивитамин, мента, сироп за гърло с подобен плодов мирис, дим, сажди, сладко от червен плод, карамел и захарно петле, шоколад, комбинация от нар, малини, ягоди и череши, портокали, препечен плод /тиквена коричка/, кленов сироп, топинг от карамел, слаба спиртност. След минути още червени и тъмни плодове, червени боровинки /сушени/, тестен сладкиш с червени леко накиселяващи плодове /червени сливи/, захарен памук, пишмание, още шоколад и червени плодове. С вода – карамел, опушеност, сушени сливи, свежест от спирта, сушени фурми и печено геврече. Вкус – интензивен, свеж, обилно повлиян от виното с уклон към сушените тъмни плодове, тъмни череши, сушени ягоди, мента, джинджифил, сухота, слаби танини и приятна дървесност, прашна нотка, доза минералност и месо на жар. С вода – лакта, солен привкус, слаба сладост и още опушеност. Финал – среден, интензивен, нотки прегоряла гума /асоциация/, нагарчащо-сладникав мотив, малц, сгряваща пикантност, канела, цитрусова кора, отново нотки опушеност и последваща зърнена свежест, слабо суховат, дървесност, заемки бадеми и лека метална нотка. С вода – цитрус, прах, зелен тревист спомен, слаба солено-сладникава асоциация, нар.


 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: партидата отдавна е разпроданена.


 В обобщение: младо опушено уиски с богат плодов облик, което ми хареса повече преди добавената вода.        

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии