Whiskeytemple 
В новата година вече ви разказах за гостуването ни от края на 2023г. в дъблинската дестилерия Тийлинг. Престоят ни в Ирландия бе ударен и светкавичен. Два плътни дни, които посветихме изцяло на столицата. Това посещение там за мен играе ролята на плацдарм и в бъдеще ще се разходя и из останалите кътчета на този красив остров, където също се произвежда уиски. По споменатата от мен причина не успях да посетя и дестилерията на Tullamore D.E.W., но пък поне мога да ви разкажа за едно „фатално“ нейно уиски, което моите приятели купиха от летището и което ми повериха за снимки и ревю. Нищо фатално няма разбира се в покупката на едно уиски – тук става дума за младолик малцов ирландец с интересно доотлежаване, но ако не го намерите – не страдайте толкова. За мен 12-ката с шери финиш, която се продава и тук за далеч по-скромна сума от исканите ~60 евро за 13-ката, е далеч по-интересна и вкусна. Но да не избързвам.
За Тюламор като марка може да си кажем някои неща, като основното от тях е, че това бранд с дългогодишна история. Дестилерията възниква през 1829г. в Тюламор, окръг Офъли, където Майкъл Молой полага началото. През 1890г. контрол над дестилерията поема Даниъл Едмънд Уилямс. От неговите инициали произлиза и втората част от името – D.E.W.
Интересното е, че горе-долу около тези години, но в Шотландия, Уилям Грант полага началото на своя фамилен бизнес, който в момента ни доставя Грантс, Гленфидих, Балвени и прочие. Споменавам, го защото през 2010г. именно шотландската семейна компания откупи марката Tullamore D.E.W. от Irish Distillers, а през 2014г. отвори и новото ѝ родно място в градчето Тюламор. До преди 2010г. Айриш Дистилърс са добивали Тюламор – първо в Дъблин, а след 70-те години в новия комплекс в Корк, Мидълтън, където към онези години на практика са се произвеждали основните брандове с ирландско уиски. Но ситуацията от новия век е коренно различна и уиски индустрията в Ирландия е във възход, основан и на все по-богатото разнообразие от производители. За да подсиля ефекта от написаното, нека вметна, че в Bow Street в Дъблин ни споменаха, че за изминалата година Джеймисън е продал в световен план около 110 млн. бутилки.
Тази версия на ирландския производител е първият техен ботлинг с влияние от винени бъчви от района на Бордо, Франция. В частност от апелация /окръг/ Померол, в бурета от която благинката е финиширана. От коя винарна са буретата – не се издава, но всяка една от тях е достатъчно реномирана. Основата на този малцов дестилат е уискито, все още добито в Мидълтън, отлежавало първоначално в екс-бърбън и екс-олоросо шери бъчви. Другото са малко рекламни послания на етикета, без особена стойност за мен. Алкохолното съдържание е 40%, нямам категорична информация за естеството на цвета, но ми стои почти естествено. Според мен уискито е студено филтрирано – не се замъти, като му добавих вода, но отсега ви давам препоръката си да не му добавяте вода. Един от редките случаи, в които заемам подобна позиция – само по себе си е достатъчно крехко, а с вода не ми се стори много приятно.
Сега споделям още два кадъра на бутилката и преминавам към дегустационните си бележи.
Аромат – свеж малцов профил, лимонени сладки, лимонени резенки, зелени и жълти ябълки, сладост, лек спомен за по-тъмен плод, заемки от виното, които стоят във фон, ванилия, кайсиев компот, сладко зелено грозде /не неузряло/, грейпфрут, слабо накиселяващо усещане. С вода – още свежест и ябълки. Вкус – сладост, лека масленост, следи от винено влияние, жълти плодове, лимонена кора, слаби танини, крем брюле, крем карамел,мента, тревист мотив, нагарчащи ядки. С вода – танини и свежо усещане. Финал – къс до среден, сладост, зряло жълто грозде, пикантност, танини, нагарчащи ядки, цитрусова кора, усещане като от люта мента. С вода – солено усещане, плодов мотив, който не можах да свържа с конкретен плод.
Оценка: 83-84/100. Цена: около 60 евро в летищните магазини
В обобщение: малц с леки винени щрихи. Носът е плах, вкусът бе по-интересен, но преди добавянето на водата.
