Dark Mode On / Off

Bowmore 1992, 16 y.o. single malt whisky, Bordeaux wine cask finish

 
 „Че истинското вино е горчиво …“ Не знам дали „истинското“ вино трябва да е горчиво, но съм сигурен, че едномалцовото уиски, което представям днес е опушено и същевременно бива силно повлияно от гроздовата напитка. Била ли е тя „истинска“ според разбиранията на Веско Маринов и на неговите приятели, старите винари, нямам идея, но съм наясно, че за направата на Боумор 1992 /Bowmore/ майсторите от едноименната шотландска дестилерия са ползвали услугите на винарите от района на Бордо, които са предоставили ползваните от тях вече бъчви, направени от френски дъб /добиван от района Лимозин във Франция/, на колегите си от о-в Айла, за да могат те да изградят тялото на една „лимитирана“ серия от 18000 бутилки, пусната на пазара преди около 10 години, част от която е и благинката, която гордо пъчи етикет на началната снимка. Добре дошли в статия № 768 от блога Храм на уискито! Тази бъчва нас чака.
 Боумор е от онези островни дестилерии, които произвеждат опушено уиски. Залага се на ечемик, сушен от огън, подхранван от горящи торфени буци, които димят силно и според нивото на димни съединения, пропити в намиращия се над пещта ечемик, уиски вселената разграничава няколко степени на опушеност. Като най-интензивни в това отношение се сочат продуктите на Ардбег /Ardbeg/ и Лафройг /Laphroaig/, когато говорим за остров Айла и в това си качество техните разновидности не се препоръчват за първа стъпка на току-що прохождащите уиски изследователи – профилът им е наистина специфичен и изсква опит или вроден усет към силно натрапчивите фенолни съединения. Вместо тях по-запознатите в сферата препоръчват да се понатрупа опит с малцовото уиски на Талискър /Talisker/ от близкия остров Скай или с Къ Ила /Caol Ila/ и Боумор /Bowmore/ – съседи на Ардбег и Лафройг. Разбирате защо се дава подобен съвет – шокът от по-интензивните нотки „торф“ може да остави погрешно впечатление относно качествата на продукта в опитващия, който все още няма богат опит в жанра. Но ако подходи малко по-плахо, залагайки на дестилат на Боумор, който по правило е по-беден на феноли, би могъл да подготви, калибрира, сетивата си за мощните „пушилки“.
 Акцентирам върху Боумор, защото днес ще си поговорим за на дестилат на тази дестилерия, при който опушеността е наистина сведена до минимум. Уискито е 16-годишно, но за разлика от част от конкурентните продукти от о-в Айла, освен на бърбън отлежаване, залага и на значителен престой във винени бурета от района на Бордо. Търсейки малко повече информация за статията, попаднах на сайта whiskybros, в който открих насоки за периода на отлежаване в бърбън и във винените бъчви. В този сайт бе посочено, че уискито старее за около 6 години в бъчви от бърбън, а последните 10 години прекарва в буретата от френското шато „Лагранж“ /Chateaux Lagrange/. Изнесените там данни не се потвърдиха от други източници, но от впечатлението, което остави уискито в мен, бих предположил, че периодът, прекаран в някогашните винени бурета е значителен и определено е повлиял върху профила на малца.
 Склонен съм да кредитирам и данните за произхода на буретата. Признавам, че не разполагам с богати знания по спрямо отделните френски производители, в частност от района на Бордо и никога до момента не бях попадал на името на шатото. Но след като се поразрових в интернет се оказа, че то е притежание на японската алкохолна компания Сънтори /Suntory/ – същият този гигант притежава и дестилерията на Боумор. Като напаснем двете сюжетни линии бихме могли да заформим пъзела – звучи повече от резонно виненото отлежаване да протича в бурета от собствено френско шато.
 След това мини разследване можем да насочим поглед към безспорно установените белези на уискито. Освен възрастта му, 16 години, то съдържа и реколтата си – годината на дестилирането си, която в случая е 1992г. Течността не е студено филтрирана и е бутилирана без разреждане с вода /затова се означа като cask strength, но според мен удачният термин е straight from the cask/ – на това се дължи и сериозния `и алкохолен градус от 53,5%. Имам съмнение обаче, че цветът на благинката е подсилен с карамел е150.

 Аромат – спомен за смола и тамян, прах, нотки огнище, сладки плодови заемки и щрихи вино, зелена тревистост, зелени билки, нотки манго, екзотични плодове, доза пикантност, орехов ликьор, слаба спиртност, тъмно грозде, канела, какао, далечен спомен за зряла праскова или друг жълт плод, сушени фурми, сладкиш стики тофи пудинг, фъдж, слаба парфюмност, намек за мириса на глазурата на бонбон, тирамису, ликьор кафе, карамелов топинг, а след време се засили усещането за вино. С вода – зърно, вино, слаба опушеност, сладко от кайсии и свежест. По-късно се появи и спомен за сушени боровинки и сушени сливи. Вкус – интензивен, пикантен, носещ спомен за прах, джинджифил, отприщва слюноотделянето. Сладостта не е силна. Напомни ми на прегорял крем карамел. Долавя се влиянието на виното и на винените бъчви. Вкусът е суховат, носи усещане за цитрус, доза минералност и свежест. С вода – крем брюле, пикантност, пипер, дървесност и някак тиха нотка ванилия. Към тях бих добавил още спомен за дим. Финал – среден до траен, сгряващ. Оставя усещане като от портокал и цутрусова кора. Долавят се слаби танини и дървесност, пиперлива пикантност, както и свежа зърнена нотка. Напомни ми и на тъмна бира. Опушеността битува във фонов режим. Появи се и асоциация печено на дървени въглища месо, както и с гума. Послевкусът остави усещане и за тъмен шоколад и ядки. С вода – дървесност, лют пипер, солидна пикантност и танини.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: опушено уиски с доминиращо винено влияние. Стои и леко младолико.

   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram