Whiskeytemple 
Поглеждам към архива на блога и се оказва, че в последните девет-десет месеца не е ставало дума за бърбън, а аз силно симпатизирам на тази напитка и на роднините ѝ от САЩ, изградени около другите зърнени култури /основно пшеница, ръж и малц/. За разлика от тях, при бърбъните основният играч е царевицата с присъщата ѝ сладост, често подсилвана от развитието на ГМО-културите от последните 30-40 години. Това сладникаво усещане успява да печели любители, както и да отблъсква други ентусиасти, търсещи малко по-задълбочен вкусов профил. Аз спадам към първата категория и периодично обичам да се завръщам към този задокеански стил. В днешното първо за ноември ревю ще разкажа именно за такава напитка*.
Звездичката го-горе поставих по причина, но преди да внеса уточнение защо, нека първо проследя пътя на тази бутилка. Ще трябва да се върна няколко месеца назад, когато с няколко приятели бяхме на море в прекрасния Созопол. В една от последните ни вечери там заехме позиция в едно популярно кафе в Стария град и аз по навик щурмувах бара, за да видя дали ще открия нещо по-прашасало на някой от рафтовете. И изненада – сполучих. Оказа се, че в заведението прах събираха няколко по-стари вариации на блендове, ликьори, базирани на малцово уиски и този бърбън. Поисках бутилката от момчето зад бара и впечатление ми направи леко вехтия вид на етикета ѝ, който явно отразяваше дългия ѝ престой в изчаквателен режим. Оказа се, че литровата бутилка с Early Times стои от поне 10-15 години в бара, а причината за това е, че марката към онзи момент бе не особено популярна в България, а към днешна дата буквално отсъства. Помня, че съм я мяркал преди доста години, но в резултат на управленски решения на компаниите-собственици тя отстъпи от нашите пазарни ширини.
Отворих стъклото /бутилката бе добре затворена с пластмасовата си капачка/ и отвъртре се разнесе вкусен и интензивен мирис, който не се бе загубил назад в годините. Освен затварящият механизъм, това се дължеше и на достатъчното количество от тъмната течност вътре. И в този момент реших да си „отмъкна“ бутилката. Поръчах си едно малко, костващо ми 8 лева и запитах за цената на цялата бутилка. Ще пропусна цялата поредица от събития, но в крайна сметка със собственика на заведението се спазарихме за цена, която ме удовлетворяваше. И час по-късно, вече отправяйки се към хотела ни, аз гордо носех в ръка архаичното стъкло, стъпвайки напето и с гордост като убиец на титани. Отваряма скоба, че седмица по-рано се оказах в подобна ситуация на летището във Вроцлав, но там не успях да спазаря шише от Глендронах 18, което намерих в заведението до гейтовете за излитане. И няколко дни по-късно малцовата Фортуна ми се усмихна. За кратко се насочих към плажа, където направих и вечерната снимка, която виждате по-горе. А останалите фотоси в статията заснех през октомври, когато опитах и уискито за целите на настоящата статия.
Знам, че горната увертюра се проточи, но това е една от особеностите на списването на персонален сайт за уиски ревюта – освен фактите и субективните възприятия за даден продукт, често споделям и късове от личните си изживявания, съпътстващи уискито. И като стана дума за фактология, нека се потопим в данните за Early Times, тъй като там ни очаква щипка „гъдел“, който означих със звездичката малко по-горе.
Марката Early Times се свързва с името на Джак Бийм – чичо на Джим Бийм, който през 60-те години на 19-ти век в област Нелсън, Кентъки, основал своята дестилерия около спирка Early Station. След смъртта на Бийм в началото на 20-ти век, правата върху марката били придобити от Браун-Форман /гигантът зад Джак Даниелс и Глендронах в Шотландия/, които по-късно преместили производството в Шайвли, Кентъки.
Периодът около Първата световна война не бил особено благоприятен за Early Times. Благодарение на усилията на новите собственици по време на Сухия режим производството на Ърли Таймс не било преустановено и той се добивал вече по „медицински причини“. Знаете, че някои производители са успели да се промъкнат през вратичка в тогавашното щатско законодателство и не са били засегнати от тежките рестрикции на безумните години, през които употребата и производството на алкохол в САЩ са били забранени. Вече след отмяната на Сухия режим и след края на Втората световна война Early Times се сдобил и с новата дестилерия в Шайвли, където останал в идните 70 години. По-късно дестилерията била прекръстена на Brown-Forman Distillery.
Вече се пренасяме някъде през 80-те години, като тук е мястото да засегна и звездичката, която оставих в началото като напомнително. Заради влошената икономическа обстановка тогава собственикът на Early Times решил да започне да ползва не само нови обгорени бурета от американски дъб, каквито за американските изисквания пред напитката бърбън, но и вече ползвани бъчви от дъб. Това неизменно било съпроводено и с промяна на класификацията на Early Times в рамките на САЩ и той вече не се водел бърбън. В някои пазари продължил да се продава като такъв, което поставя и резонният въпрос дали в стъклото пред мен има типичен стрейт бърбън, отговарящ изцяло на американското законодателсто или смесено американско уиски, независимо от изричния текст на лицевия етикет. Не мога да застъпя категорична позиция – уточнението от лицевия етикет, че уискито „отлежава в дъб“, а не в „нов дъб“, ме кара да предположа, че не напитката не покрива изискванията за бърбън. Страничният етикет от своя страна, който виждате по-долу, сочи, че се ползват „нови дъбови бъчви“, което си индикира на съблюдаване на изискванията течността да бъде наречена бърбън. Любопитен казус, който не разколеба впечатленията от уискито. Но преди тях, нека завърша хронологическия прочит на марката.
Вече в по-ново време, някъде през 2020г., Браун-Форман продаде правата върху Early Times на компанията Сазерак /Sazerac произвежда Блантънс, Бъфало Трейс, Папи ван Уинкъл и още много познати бърбъни/, която прехвърли производството му в Barton 1792 Distillery в Бардстън, Кентъки. И от тогава Ърли Таймс се предлага с описанието Kentucky whisky, което не оставя съмнение за естеството му. Но това не дава категоричен отговор на повдигнатия по-горе въпрос за моята бутилка.
Към упоменатото по-горе мога да добавя това, че уискито /без значение дали е бърбън или американски бленд, напитката се води уиски/ е бутилирано на 40% алкохолно съдържание и навярно е студено филтрирано. Надявам се цветът му да е естествен, ако приемем, че то не е стрейт бърбън.
Аромат – букет от спомен за мириса на кафе, ръж, боровинки, череши, праскови, карамфил, цитрус, пудра захар, прасковен ликьор, бонбони виолетки, марципан, меденки с канела и сладко от сливи, бъз, горена захар, лека парфюмност и свежест. С вода – свежо плодово усещане, карамел, шоколад, фъстъци. Стои интензивно. Вкус – приятна пикантност, сладост, сладък крем какао, свеж плод /ябълки/, тирамису, нотки нагарчащи ядки. С вода – сладост, дървесност, ядки, ръж, презрели праскови. Финал – среден, ръж, сладникав портокал, цитрусово усещане, цитрусова кора, пикантност, сладост, масленост, сладък какаов десерт, зелена свежа нотка, напомняща ми в някаква степен и на ирландския пот стил облик. С вода – какао, ръж, сушен тъмен плод, кафе и сладост.
Оценка: 84-85/100. Цена: вече неактуална.
В обобщение: бърбън* с ръжено влияние, при който се долавят и свежи плодови нюанси.
