Whiskeytemple_Vladimir 
Осъзнавам, че лятото си отива, когато дойде времето на първия учебен ден. Астрономическата есен ще настъпи след около седмица, на 23.09., но вече долавям красивите нюанси на приближаващия предпразничен сезон. Някои от дърветата вече добавиха жълтеникавия цвят в краищата на листата си, кестените отдавна загубиха своите, а от клоните им капят натежали ядки. Денят също стана по-къс. Полетата също вече облякоха златистите си ризници, а във въздуха се носи мириса на домашна лютеница и печен пипер.
В тази цялата идилия снощи с Яна вместихме поредното ни изкачване на стълбите на паметника над Шумен. За разлика от все още излъчващия горещина градски бетон, равното височинно поле на платото предложи може би най-красивото и усмихващо време, на което станахме свидетели за това лято. Нулев вятър, топло, но не влажно време и красив залез. Пълен релакс. Дори лястовиците не си бяха тръгнали, запленени от красотата под небето. Това ни бе 22 качване подред и помня колко усилни моменти сме изпитвали и в по-късни часове през отминалия август. Може да ви звучи налудничаво, но обичаме да вървим и стълбите към платото са добър вариант за активна почивка. Е, обичаме и уискито, особено след подобна физическа активност и бе недопустимо да не взема една апетитна отвара с нас. Спрях са на чудесния по мое мнение Balblair Vintage 2004 sherry matured single malt whisky, който бях купил от летището в Глазгоу през май. Този Балблеър все още изчакваше ред за представянето си в блога Храм на уискито и снощи получи своя звезден момент, материализиран в статия № 629. Следват няколкото изречения за този недооценен шотландски производител. Дестилерията Balblair /на български Балблеър/ е една от най-старите в Шотландия, като е основана през 1790г. от Джон Рос, а се смята, че уиски е дестилирано и преди тази година. Всъщност, сградата на дестилерията в актуалния `и вид е построена в края на 19ти век, за да бъде свързана с железопътната линия в градчето Едертън в Хайленд.
Именно в края на 19-ти век управлението върху дестилерията преминало в Александър Коуен, който бил инициаторът за изграждането. В началото на 20-ти век затваря врати за периода от началото на Първата световна война до 1947г.
През 1949г. била закупена от „Robert James Cumming & Sons“, които увеличили броя на дестилаторите. Робърт Къминг по-късно придобил и дестилерията на Old Pulteney /Олд Пълтни/.
През 70-те години собственици на Балблеър станали хората от канадската компания „Hiram Walker“, преобразувана по-късно в „Allied Distillers“ /предшественик на Перно Рикар/. Малцовото уиски било насочено към бленда Ballantine`s.
През 1996г. дестилерията била закупена от компанията „Inver House“, която от своя страна е собственост на тайландски бизнесмен. Към днешна дата „Inver House“ притежава още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu /не Knockando/, Speyburn и тази на Balmenach.
Отличителна черта при етикетирането на уискито е, че не се посочва възрастта на дестилата. Вместо това се изписват годините на дестилирането на течността и годината на бутилирането `и.
Друга характерна черта на Балблеър е, че актуалните ботлинзи се бутилират най-често при 46% алкохолно съдържание, без добавен оцветител и в отсъствие на студена филтрация. Този, който представям днес не е изключение. Тези му особености са отразени на етикета на бутилката, където им е мястото. Освен това, уискито е изцяло шери отлежало /дестилирано е през 2004г. и е бутилирано през 2016г./. Бъчвите са били от европейски и американски дъб, което е позволило уискито да вземе най-доброто и от двата свята, от двете школи на природата. Ботлингът е и първият релийз на копманията от тази серия /1st Release/, насочена към магазините по летищата /Travel retail exclusive/, който по всяка вероятност ще бъде заменен в бъдещ момент от друг свой роднина с подобни спецификации. Щях да забравя, на летището имаше и друго уиски, дестилирано през 2004г., но то бе изцяло отлежало в бърбън бъчви. Надявам се скоро да докопам поне мостра от него, тъй като бърбън отлежаването и спиртът на Балблеър се допълват.
Докато съм на вълна снимки на етикета, искам да забележите нещо друго. Прекомерната употреба на алкохол е глобален проблем. Уискито е красива напитка, но може да увреди организма ни в даден етап, ако пийваме повече от него. Затова на етикета на бутилката е отразена информацията относно рисковете от него, със съвет за умерена употреба. За мъжете съгласно британските регулации тя се изразява в не повече от 3-4 единици на ден. За една единица се възприемат 20 мл. уиски при 40%. Ако уискито е по-силно, градусите му се приравняват към тази норма. Очаквано, за дамите количеството допустим алкохол е далеч по-малко.
Дали подобна практика ще бъде възприета глобално? Мисля, че този подход е повече от наложителен и се явява добра практика. А сега нека ви представя и магията на уискито, запечата под формата на дегустационните ми бележки.
Аромат – изначална асоциация с боровинки, шоколад, тъмни плодове, кожа, шери, сладост, подправки и слаба дървесност, сладко от ягоди, сушени боровинки, восъчна пита, жълти ябълки, карамел, карамелизирано захарно петле, слаба пикантност, сладко зряло манго, фъстъци, слаба парфюмност, а след минути слаб солен мотив като от шарена сол. С вода – щрихи сок мултивитамин, фъдж, сладост, ядки и още шери. Вкус – пикантност, отприщва слюноотделянето, сладки жълти ябълки, свежест, дори киви, мед, отново спомен за восъчна пита, сладък ананас, джинджифил и не прекомерно горчив цитрус. С вода – лакта, слаба нотка кокос, сладост и асоциация с цветя. Финал – среден до траен, сушени сливи, боровинки, сладост, шери заемки, форма на свежест, отразяваща качествата на самия спирт, малц, мед, негорчиви ядки, зелена круша, а след време още свежи зърнени мотиви. С вода – слаба дървесност, малцова сладост и лека сухота.
Оценка: 89/100 /последвайте червения линк за още подобни статии, а ако желаете – може да се абонирате за публикациите в блога/. Цена: по спомен около 60 паунда.
В обобщение: добре балансирано и богато младо уиски, при което следите от шери се комбинират красиво с младоликия алкохол.
