Whiskeytemple 
Днес продължавам да активирам верижната реакция от ревюта на смесени уискита, за която стана дума в последните няколко материала. Подхванах тази инициатива, за да демонстрирам, че тази категория от уиски добива си струва усилията и времето, особено ако се потърсят стойностни дестилати. Дори с цената на това да се поразровим из страниците на някой аукцион или в ъгъла на забравен уиски кът на другия край на света. Да, това не е лесно и коства средства и воля, но лесните и достъпни неща в повечето случаи не си струват хабенето на енергия. По тази причина преди около година успях да докопам нещо доста „прашасало“ и дори вече архаично. И воала – любопитството ми ме отведе до един 17-годишен Балантайнс от преди доста години. И сега може да откриете в магазинната мрежа друга версия на този бленд на същите години, но дори и само по външния ѝ вид може да предположите, че стилът на уискито вътре ще е различен от този, който представям днес. Може би в даден момент ще си набавя и актуалния зърнен сок за сравнение.
Започвам разказа по същество с една широка скоба. Италианският пазар е бил /и все още е/ особено значим за шотландската уиски индустрия в годините назад. По ред причини там са се оформили едни от най-изявените колекционери на уиски, съответно едни от най-търсените уиски компании, бутилиращи уиски. Навярно това е свързано с добре проявената страст на италианците към стойностните величини в живота, като качественото уиски не е изключение. Именно от тази отминала епоха е и 17-годишният Балантайнс, внесен през 1986г. в Италия от компания, позиционирана в Генуа. Страничното етикетче, закрепено към бутилката, изрично посочва това, като конкретизира и общия брой на бутилките от бленда, налични в страната през 1986г.
Зачитайки се в малкото листче, разбирам, че през 1986г. едва /не че са толкова малко/ 7000 бутилки са извършили търговски десант в земята на пастата, като моята бутилка е с пореден номер 3392. Как и кой точна я е купил, как и защо е достигнала до аукцион през 2022г., нямам представа. Съзнавам обаче, че уискито /като комплекс от малцови и зърнени дестилати/ е получено в края на 60-те години. А това си е буквално друга глава от течната история на уиски добива в Шотландия.
Ретро стилистиката на уискито лъха не само от вида на етикета и презентацията му, но и от факта, че напитката носи обемния стандарт от 750 мл., който вече не е актуален за нашите европейски ширини. Освен алкохолното съдържание /43%/ друг конкретен детайл не мога да споделя за купажа. Най-вече колко и кои шотландски представители са участвали в направата му или в какви бъчви отлежава – чел съм различни слухове, но никъде не откривам акуратна и проверена информация по темата. Може би данни се пазят в архивите на компанията-собственик. И тази абсолютна неяснота направи опитването на това уиски още по-интересно. А резултатът е повече от чудесен, което ме кара горещо да ви препоръчам откриването на подобен продукт.
Аромат – спомен за леко накиселяващи жълти плодове, плодова пита, мед, малц, карамелова вафла, праскови, нектарини, кайсии, сладост, прилика с ирландско пот стил уиски, жълти сливи, жълто грозде. Напомни най-грубо на мирис като от сладкарски щанд с подправки, сушени плодове и плодови бонбони. Долових още нотки капучино, слаб тревист мотив. Липсва усещане за незрялост. След време се доразви богат ванилов облик, който асоциирах с ромова есенция и с десерт с подобен мирис. Нещо в аромата ми подсказва, че за отлежаване са ползвани и шери бъчви, без същите да се водещи като профил. Разгадах още слаба восъчна нотка, шоколадова вафла и още от този плодово-ванилов ритъм. С вода /добавях веднъж и то съвсем малко/ – кола, лек спомен за мента и още по-явен плодов букет. Вкус – сладникав, но същевременно суховат. Стои зряло. Долавя се лек спомен за опушеност, лека минералност и дори далечна прилика с йод като от пресни орехи, както и слаби танини и лека пиперливост. Тук е описаният плодов нрав от жълтата гама, плюс прилика с грейпфрут. С вода – сладост, зряло жълто грозде, слаба опушеност, прах, цитрус и пиперливост. Финал – среден, по-слаба сладост, цветен и плодов спомен във фон, допълван от слаба пикантност и танини, стоящи и като спомен за леко нагарчащи ядки и нагарчащ цитрус. С вода – цитрус, зелен почти билков облик, допълван от сладост.
Оценка: 90/100. Цена: аз заплатих около 80 евро.
В обобщение: зрял бленд, превъзхождащ за мен редица модерни далеч по-скъпи малцове.
