Whiskeytemple 
Е, случи се и това – пиша първа статия от около два месеца на лятно отсъствие от малцовия хоризонт. Преди да ни удари жегата, жаждата за коктейли и други алтернативи на твърдия алкохол, бях подхванал една инициатива, а именно да разказвам за един не до там популярен в наши дни стил в уиски производството /макар и основополагащ и жизненоважен за индустрията в миналото/ – този на смесените уискита, при които подбрани бурета с малцово /ечемично/ уиски биват съчетани с определено количество зърнено уиски, добито при дестилация на непокълнала зърнена култура през колонна система. Може и да не звучи адски секси или привлекателно, но ако описаните действия са оставени в ръцете на професионалисти, то финалният продукт може да бъде доста изкушаващ. Не само като цена, съпоставена с някои едномалцови напитки, но и като ароматно-вкусов профил. White Heather 21 y.o. blended whisky, което ме мотивира да поема описателното кормило, намирам за достатъчно готино уиски и именно с бележките ми за него ще ви срещна в предстоящите редове.
Марката „White Heather“ наскоро пое по нов курс. Историята на „Белият пирен/ хедър“ датира от ранните години на 20-ти век, по-точно от 30-те години, когато бленд със същото име е предлаган от компанията „Campbell & Son Ltd.“ Същата тази компания малко след това придобива и дестилерията Аберлауър, на малца от която основно залага в „White Heather“ в онези смутни години. Без да влизам в излишни подробности ще споделя, че в идните десетилетия „Кемпбъл и Синове“, в това число и смесеното уиски, биват придобити от „Перно Рикар“ и постепенно „White Heather“ престава да съществува като отделен бранд.
И така до преди няколко години, когато Били Уокър придоби от френския алкохолен гигант дестилерията Гленалахи, а заедно с това и правата върху споменатия бленд, който малко по-късно върна към повторен живот, пускайки първоначално 21-годишното уиски, което виждате на снимката, а малко след това и една 15-годишна негова разновидност, която все още не съм купувал. И типично в стила на Били WH21 получи ударна доза внимание. В какво се изразява този акцент?
Уискито е бленд, но за разлика от повечето благинки от тази категория, налични в търговската мрежа, то залага на значим малцов компонент. Задният етикет не го индивидуализира, но сайтът на бранда сочи, че в купажа са вложени 47% малцово уиски, част от което е от Айла, друга от Гленалахи, а третата – навярно от други неизвестни за нас производители. Останалото количество от сместа е отделено на зърненото уиски. Различните компонентни отлежават самостоятелно, като в последната година /задният етикет дори сочи и по-дълъг период/ отделните съставни части се смесват и се оставят да доотлежат в складовете на Гленалахи. Ползвани са бъчви от американски и европейски дъб. След това получената течна хармония се бутилира при 48% алкохол, в натурален цвят и без студена филтрация.
Аромат – плодов облик, напомнящ ми на презряла праскова, на сладко от череши и на зрели бели череши. Долових още нотки сочен тропически плод, последвани от усещане за лимон/ лимонов сладкиш и дори лимонада с мента и мед. Сладостта е отчетлива, но се допълва и от лека пикантност, както и от усещане за свежа зелена игривост, пудра захар и яйчен крем. Мирисът ми напомни и на аромата на влажен шкаф/ влажна дървесина. С вода /добавях я два пъти/ – по-слаба пикантност, ванилия, плодов облик, жълто грозде и бисквити с ухание на ванилия. След второто добавяне на вода – плодова тарталета. Вкус – сладост, зрели жълти плодове, пикантност, слаби танини, нотки обгорено, яйчен крем, крем карамел, далечна прилика с ирландско уиски с типичната му свежест и плодов нрав. И тук открих асоциация с презряла праскова. С вода – обилна сладост, свежест, лека киселинност и слаба минералност. С още вода – бих го описал като сладък плодов сок с леко дървесно влияние. Финал – среден, сладост, свежо плодово усещане, мента, отприщва слюноотделянето, зрял жълт плод. С вода – спомен за сочно и ароматно жълто грозде, гроздова напитка, шера и мента. С още вода – без особена промяна.
Оценка: 86-87/100. Цена: около 260 лева.
В обобщение: бленд на завидна възраст, при който очаквах малко повече от вкуса и финала. Добавянето на вода ми помогна да го харесам повече.
