Whiskeytemple 
Днес ще продължа с разказите за уиски, бутилирано за Лидъл, но този път марката, на която отделям редовете по-долу, все още не се предлага в магазините на веригата, търгуващи в България, а е била налична на пазарите в Полша, Германия и Румъния. Поне на тези езици е дадено описанието на задния етикет на бутилката. Брандът е Гленалба /Glenalba/ и не обозначава конкретен производител – под това име се предлагат смесените уискита /блендовете/ на немската верига магазини, в които са съчетани бурета с малцово уиски, получено през дестилация с медни казани и зърнен дестилат, добит чрез колонен дестилатор в някой от комплексите в Шотландия, където купажът е бутилиран от компанията „Clydesdale Scotch whisky Co“, базирана в Глазгоу. Ако потърсим някаква асоциативна логика в името на уискито, то е редно да отбележим, че „Алба“ е старото име на Шотландия, а терминът „Glen“ се превежда като долина.
Имам своите предположения защо все още тук не се предлагат по-интересните марки, бутилирани за Лидъл – онези със завидните години. Явно сме прекалено малък пазар и самата търговска верига се нуждаеше от повече време, за да бъде разпозната от купувачите. Забелязвам обаче тенденция в предлагането на тяхното уиски в последните няколко години и тя индикира, че и ние биваме отразени от ръководството на компанията, от което зависи и дистрибуцията на сегмента с уискитата. Първите стъпки бяха доста плахи и единствената тяхна марка, налична тук преди 4-5 години, бе Глен Орки, последвана от смесеното малцово уиски Абрахан, някои ирландски дестилати, а в още по-ново време и от малцовите уискита Бен Бракен. Всичко изброено по-горе е на крехка възраст, но съдейки по прочитанията на статиите за тези напитки в блога, считам, че интересът към тях е значителен, а тази тенденция няма да остане без последствия при вземането на решения от ръководните фактори. Това ме кара да се надявам, че съвсем скоро /знаете, че Лидъл пуска тези си уискита около големите празници/ може да открием и по-стойностните разновидности от Бен Бракен, а и от бленда Гленалба. Стойностни, но на доста сносни цени, отчитайки ценовата политика на запад. 32-годишният бленд от днешното ревю е струвал под сто евро, а аз го купих от аукцион за ~70 евро.
Защо уискитата на Лидъл се търгуват повече от поносимо на вторичния пазар? Не искам да разочаровам хората, купуващи ги с нагласата, че те ще станат колекционерски, но те са мислени като продукт, който да бъде отварян и консумиран. А и са предлагани в големи количества. Това е постигнато най-просто с избягването на упоменаването на марки на дестилериите производители, независимо, че на етикета на уискито може да срещнете възраст до 40 години. По този начин се поддържа и ниската цена в магазина. Затова, ако ви попадне подобно стъкло с някоя от марките на Лидъл, натежало от повечкото отразени години, не му се чудете дълго, а го споделете с роднини и приятели. „Хаджия“ никой няма да стане от препродажбата му. 🙂
За Гленалба 32 не разполагам с жокери, които да ви издам. Нямам идея кои малцови дестилерии са родителите на ечемичния компонент в него, нито пък кой зърнен комплекс дарява нужното количество колонно добит дестилат. Тази информация е търговска тайна. Знам обаче, че цялото количество на купажа е реколта 1989г. и е прекарало заключителния етап на отлежаването си в бъчви от шери. Какъв точно вид шери също нямам идея. Уискито е студено филтрирано, пълнено е при 40% алкохол и е с подсилен с карамел е150а цвят – добавянето му е отразено на задния етикет. Знаете какво мисля по темата с ниския градус, филтрацията и „боядисването“.
Аромат – веднага се долавя виненото влияние, което ми напомни на уиски, отлежало в руби порто бъчви. Нотки червени ябълки, карамел, мед, карамелизирана червена ябълка, малини, вишни, сладко от вишни, канела, смлени сушени подправки, слаба пикантност и явна сладост. Асоциация с череши, със зрели портокали, сладкиш с червени плодове, богат профил, напомнящ ми на малц от Спейсайд. Долових още прилика със сладолед с мирис на орех, слабо усещане за кафе и ликьор кафе, какаов сладолед, марципан и още по-силни тъмни заемки след няколко минути в чашата, държана от топлата ми ръка. С вода /буквално съм добавил капка/ – малко по-свеж в началото, напомни ми на зряла праскова, следвана от описаните вече усещания. За момент долових и лека парфюмност. Вкус – маслен, по-слабо сладникав от очакванията, изградени от мириса, леко дървесен, слабо пикантен и нищожно танинест. Ясни винени мотиви, слабо нагарчащи ядки. Уискито стои спокойно и зряло. С вода – малко по-игриво и закачливо. Финал – среден, слаба пикантност, етерично цитрусово масло, слаби танини, отново спомен за червени плодове, винени щрихи, сладко от орехи, мента. С вода – повече танини и сгряваща пикантност, лека сухота и спомен за печени лешници.
Оценка: 90/100. Цена: коства ми около 70 евро.
В обобщение: добре балансирано старо уиски, към което нямам забележки. Харесах го повече преди добавянето на вода.
