Whiskeytemple 
Ще си позволя да изпратя месец февруари с още едно ревю на малцово уиски с марката Бен Бракен, което заедно с малцовия бленд Глен Орки формира търговския авангард в алкохолната политика на веригата магазини Лидъл. Освен това тези две уискита са и едни от най-честите врати към блога за търсещите напътствия и любопитни данни в нашенската версия на Гугъл. Блогът е място не само за уискита от висок ценови сегмент, а и за напитки от по-ниското стъпало, които повдигат въпроси, на които се опитвам да дам своя отговор. Именно заради това и преди съм споменавал Ben Bracken по два повода – когато описвах 28-годишната му малцова версия /толкова старо уиски на бранда тук все още не се внася/ и когато споделих отзивите си от червения 3-годишен етикет на Бракен. Той представя младо уиски от региона Спейсайд, докато версията със синьото визуално оформление от днешния очерк съдържа младок от Висините, наричани и Highlands. Това име навярно ви говори нещо, най-малкото заради филма „Шотландски боец“ /с Кристоф Ламбер, разбира се/, в който се разказваше за почти безсмъртния юнак, борещ се със себеподобните си в кръвопролитни битки с мечове. И ако при измисления екранен образ можеше да се говори за някаква форма на равностоен сблъсък с опонентите, то по отношение на Бен Бракен не виждам шанс да бъде детрониран от конкурентите в този бюджетен ценови сегмент, свеждащи се до добре познати ни блендове.
Ако попадате за първи път на това уиски, може би във вас се зараждат въпроси за конкретния му произход, тъй като областта Висини е достатъчно обширна, за да приюти десетки уиски производители. Не мога да ви кажа кой точно е добил 3-годишният ечемичен дестилат – това е търговска тайна между магазинната мрежа и компанията-бутилировач. Лидъл ползват услугите на фирмата „Clydesdale Scotch Whisky Co„, за която попаднах на информация, че е собственост на компанията „Whyte and Mackay“. Клайдсдейл бутилира уискито според желанието на Лидъл, като в различните държави може да бъде открит Бен Бракен, с който се обозначават дестилати от Айла, Висините и Спейсайд, предлагани на възраст между 3 и 40 години. Тук все още ни се губи „Зеленият Рейнджър“, в одеждите на който се облича малцово уиски от Айла – да, от онзи остров, който с Яна посетихме в края на август 2022г. и за който вече неведнъж съм разказвал тук под формата на истории от наличните там уиски дестилерии. В България все още не сме опознали и по-старите колбички, които знам, че се продаваха на убийствени цени на запад – за 40-годишното уиски познат от Германия ми спомена цена от около 170 евро, ако не се бъркам. Явно това е един от позитивите на предлагането на „анонимни“ малцове от голяма хранителна верига и мен подобен ход ме устройва напълно.
Детайлите за малца са оскъдни. Освен наличието на връзка с Висините, задният етикет дава информация и за възрастта му – навършени 3 години, което е и законовият минимум, въведен от шотландското законодателство. Цветът на благинката е подсилен с карамел е150а /обикновен карамел го зоват/. Уискито е студено филтрирано и напълнено при 40% алкохолно съдържание. Всичко описано го характеризира именно като бюджетен, входен малц. Като се замисля обаче, далеч по-знаменити едномалцови уискита, струващи няколко пъти повече, също биват презентирани по аналогичен начин, което не говори никак добре за тях. Нищо не се казва обаче за дъба, в който Бен Бракен отлежава.
Аромат – свеж младолик малцов облик, сладост, спомен за какаови бисквити, кекс, а след време и лека накиселяваща нотка, създаваща ми далечна асоциация за контакт с винени бъчви. Долових още нотки мед, ванилия, лек цветен нюанс /роза/, прилика с локум роза, мая и захарно петле. Младостта не се прикрива, но ми прави впечатление, че липсва интензивно алкохолно усещане, каквото се очаква от дестилат на 3 години. Разгадах и асоциация с ацетон, свежи плодове, както и прилика с безалкохолно с мирис на червен плод. Направи ми впечатление и субективното усещане за лек метален мирис, който често може да се открие при младите уискита. Постепенно се засили и споменът за зърно. С вода /не прекалих и добавих едва една-две капки/ – без особена промяна. Вкус – сериозна сладост, свежест, слаба джинджифилова пикантност, отново мед, слаба тревистост, намек за цитрусова кора, ванилов крем. Алкохолен тупаник не долових и тук. С вода – стои още по-игриво. Финал – къс до среден, слаби танини, водеща обаче е медената сладост, следвана от спомена за етерично цитрусово масло и пикантността. Бих добавил и усещане за карамел. С вода – нагарчащи ядки и цитрусова кора.
Оценка: 81-82/100. Цена: около 20 лева.
В обобщение: младо уиски, което не претендира да бъде нещо друго. Стои добре на позицията си, като особено приятен ми се стори ароматът, съобразявайки се с обективните характеристики на напитката.
