Dark Mode On / Off

Glenallachie 26 y.o. single malt whisky, vintage 1991, 50th Anniversary Bottling, cask #100285

сн. whiskybase
  Преди месец-два във Великобритания, а не след дълго и в останалите уиски кътчета на земята, се зашумя отново около името на Били Уокър. Възможно е част от вас да не наясно с ролята му в уиски индустрията и затова ще поясня. Уокър, заедно с някои свои бизнес партньори, бе човекът, който преди повече от 10 години /през 2005г., ако не греша/ закупи дестилерията на Бенриак /Benriach/, а по-късно /през 2008г./ и тази на Глендронак /Glendronach/. И за финал – към тях добави и тази на Гленгласа /Glenglassaugh/. И ако е възможно Гленгласа все още да не ви говори много, то предполагам, че сте чували за Глендронак – намира се в района Абръдийншайър и в последните години доби славата на производител на доста привлекателни шери отлежали уискита. В плеядата от тях челно място може би заема Glendronach 15 y.o. Revival, който бе спрян от производство през 2015г. поради изчерпване на отредените му бъчви, но в края на август и началото на септември тази година бе пуснат отново в продажба /и двете версии носят името „Revival“ или „Възраждане“, макар че се различават по подбор на бурета и по възрастта им/. Били Уокър бе човекът, инициирал промените в Глендронак, резонно следствие на които бе и издигане на престижа на напитките на този производител, в това число и на „Ривайвъл“. Преди няколко години обаче Уокър и партньорите му продадоха трите дестилерии на американския алкохолен гигант „Brown-Forman“, притежаващ тенеси уискито Jack Daniel`s, както и други алкохолни марки. С част от придобитите средства Уокър и компания закупиха през лятото/ есента на 2017г. друг шотландски производител, който до този момент тънеше в забрава – дестилерията Гленалахи /Glenallachie/. На нейно уиски е посветена и днешната статия № 783 в блога Храм на уискито.
 Гленалахи е една от по-новите шотландски дестилерии – основана е през 1967г. в близост до градчето Аберлауър и в превод името `и означава „Долината на скалите“. Основана е от компанията „Scottish & Newcastle Breweries Limited“. Производството стартира през 1968г. и оттогава основното му предназначение е било да участва в смесените шотландски напитки.
 В края на 80-те години дестилерията е придобита от алкохолния гигант Перно Рикар, който инвестирал значителна сума за увеличаване на капацитета `и в контекста на завишеното търсене на уискитата от семейството на Chivas Regal, в състава на което Гленалахи участвал. Малцовото уиски било ползвано широко и в бленда Clan Campbell.
 През 2017г. дестилерията и около 40 000 стареещи бъчви с уиски са закупени от консорциума от инвеститори, сред които е и Били Уокър.
 По повод 50-годишния юбилей на производителя през 2018г. на пазара бе пусната серия от няколкостотин бутилки, пълнени от 6 бъчви, а през юни дебютира и официалното общодостъпно портфолио, състоящо се от 12-, 18- и 25-годишни версии, както и от 10-годишно уиски, пълнено без разреждане с вода. В края на октомври 2018г. бял свят видяха и няколко смесени малцови уискита, пуснати от собствениците на Гленалахи, в състава на които по всяка вероятност участва и малцово уиски на дестилерията.
 Днес ще си говорим за една от тези шест лимитирани бутилки, представени в началото на 2018г. Всяка една от тях бе в обем от 0,5 л. и се търгуваше за приблизително 200 евро. По-старите бяха по-скъпи. Може би вече се чудите какви са тези колбички – явно е, че не са бутилките от лимитираната серия. Веднага разсейвам съмненията ви – колкото и да ми се иска да си купувам всяка една бутилка, която представям в блога, при почти 800 описани това е невъзможно. Начинанието ми е резултат на любовта ми към уискито и мое хоби. Затова, дори да помисля за закупуване на дадена бутилка, ако е във възможностите ми, се стремя да я опитам предварително. Това не винаги е постижимо, но отдаде ли ми се случай – възползвам се от него. За моя радост приятел от Холандия купува подобни бутилки и ги поделя с малцофили като мен. Един от тези пакети закупих през април тази година. Кутията и колбичките в нея са поднесени със стил и ми се сториха като идеалното средство, с което ще мога да се докосна, макар и за кратко, до непозната за мен територия – до този момент не бях опитвал нищо на Гленалахи. Очаквано, удоволствието имаше своята цена, която бе далеч по-приемлива от „стрелбата със затворени очи“ по цяла бутилка.
 Да живеят малцовите приятели! Именно благодарение на такъв ще мога да ви запозная и с шестте версии, посветени на 50-тата годишнина от началото на производствения процес в Гленалахи /50th Anniversary/. Общото между всяка една от бутилките в сета /и в големия, и в мострите ми/ е, че тя съдържа едномалцово уиски на дестилерията на възраст между 26 и 39 години. Най-старото включено в комплекта е от 1978г.
 Пътят ни започва с най-младото уиски, чиято възраст е 26 години. Тази версия на Гленалахи е дестилирана на 04.03.1991г. и е бутилирана през февруари 2018г. Благинката е пълнена само от една бъчва, тип хогсхед /hogshead/ с № 100285. От него са били напълнени едва 192 бутилки, всяка с алкохолно съдържание от 55% – вода не е била добавяна за разреждането му и затова течността се описва и като „cask strength“. Течността не е студено филтрирана /замъти се, след като добавих вода/ и е представена в натуралния си цвят.
 Аромат – нотки ванилия, тирамису, липов чай, лимонени резенки, лимонени сладки, мед, доза тревистост, спомен за ромова есенция, зърно, жълти ябълки и круши, плодов бонбон с мирис на жълт плод, слаб намек за прах, пикантност като от джинджифил, сладко от жълт плод, слаба спиртност, тоник и свеж зелен мотив. Мирисът ми напомни на чаени бисквити, на бисквитена торта, както и на йогурт със сладко от манго/ ананас/ праскови. Асоциирах го и с мириса на сладко бяло вино. В съзнанието ми се породи и спомен за мириса на прегорели сладки /меденки/, слепени с мармалад и канела. Ароматът бих оприличил и на портокалов мармалад. Долових още заемки бадеми, ацетон, банани и сладост като от PX шери. С вода – жълти плодове, желирани бонбони, лимон, бинт, пластмаса и анасон. Вкус – интензивен сладост, пикантност, дървесност, нотки кафе, какао и цитрусова кора /лимонена/. Пикантността се проявява под формата на прилика с джинджифил или чили. Горчивината ми напомни на нагарчащ грейпфрут и нагарчащи ядки. Разгадах и щрихи кокос, а при последващите отпивания са засили сладостта, както и споменът за сушени жълти плодове. Финал – среден. Нотки прах, дървесност, тоник, лимонена кора, цитрусово масло, свежа зелена нотка, зелени ябълки, но без силната сладост, нагарчащи кайсиеви ядки, пикантност, зърно и последваща прилика със свеж магданоз. С вода – прах, нагарчащи ядки, нагарчащ цитрус и цитрусова кора.
 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 В обобщение: контрастно уиски – обилно плодов и сладникав мирис, и солидна дървесност при вкуса и финала.
              

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram