Dark Mode On / Off

Tomatin 27 y.o. single malt whisky, vintage 1988

 
 Нека си представим, че пред нас е разположен един стол. Без облегалка, някак модерно и приканващо изглеждащ. Върху този стол стои една доста интересна бутилка, в която не се крие магически дух, а магическа отвара, която ние с вас ще наричаме уиски. Уискито нека не бъде обикновено или ежедневно. Вместо това със силата на въображението си ще влеем в стъклото духа на едно 27-годишно уиски, което в една идеална вселена би носило 50% алкохолно съдържание и не би било оцветено с карамел. Ако концентрираме мислите си навярно ще успеем да избегнем и студеното филтриране на течността. Явно се справяме доста добре, тъй като почти мога да визуализирам описаното … Образът вече се прояснява и пред очите ни изпъква моделът, който ние с вас, съвместно с хората от дестилерията на Томатин /Tomatin/ в Шотландия успяхме да изградим. Дайте „пет“! Ако положим последни усилия ще успеем да му измислим и наистина тежка и внушителна кутия. Виждам я и нея …
 Та-дъъм. Със силата на мисълта си внесохме промяна в реалността и материализирахме благинката с придадените `и от нас свойства. Точно така, цялото това встъпително слово в стил Кашпировски подсказва за какво ще стане дума в статия № 694 от блога Храм на уискито. Днес искам да ви запозная с малко по-младото от мен уиски от дестилерията на Томатин, известно и като реколта „1988“. Това е годината на дестилирането на спирта в бутилката, която виждате на двете горни снимки. Както повечето лимитирани версии и това се предлага в къса серия от около 1800 бутилки. Течността е бутилирана през 2016г., броени месеци преди да навърши 28 години. Преди нея през 2014г. и 2015г. са се предлагали други събратя от 1988г., но съответно са били с няколко години по-млади /партида 1 и 2 или казано по-модерно – batch 1 & 2/. Елементарната логика сочи, че това е партида 3 /batch 3/ в поредицата, която вече се предлага и в България. Моята мостра открих по време на отминалия Уиски фест София 2018 /Whiskey Fest Sofia 2018/, но я опитах едва вчера. Томатин е все още непозната дестилерия у нас и ще си позволя да ви представя историята `и, преди да продължа пътя си към финала на днешната хипноза … 3 … 2 … 1.

 Разположена е в шотландските Висини /Highlands/, в градчето Томатин. В превод от галски означава „Хълма на хвойната“. Дестилерията е основана в края на 19-ти век, период, известен като „уиски бум“, през който много дестилерии се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. Годината на основаване е 1897, a зад дестилерията застанали Алексанъдр Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш.
  През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали дейността. През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, като въпреки това почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary.

  Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество „Takara Shuzo“. През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името Томатин.

  Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове и каменни стени/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast, Wood, Fire и т.н./.

 За съществените белези на уискито стана дума в началните редове. Приятно впечатление оставя отношението на производителя – уискито е пълнено при изключително висок градус, а цветът му се дължи единствено на първоначалното отлежаване в традиционните бърбън бъчви и последващия период на стареене в бъчви от порто тауни /tawny port pipes/, първо пълнене. Виждате от етикета му, че не е и студено филтрирано. За всичко изброено Томатин заслужават адмирации. Прибавете и солидните години зад гърба му, цели 27 лета, които течността е изкарала в дъбови бурета. Това не е първият представител на марката, отлежавал в бъчви от тауни порт, който е описан в блога – преди година и половина ревюирах вкусния 14-годишен ботлинг, отлежавал по аналогична програма. Днес обаче пиша за далеч по-стария му роднина, при който влиянието на дървото е много по-ясно изразено. Именно то малко не ми се понрави, тъй като забелязвам, че повече ми харесват по-младите напитки. Но това не означава, че не харесах уискито. Какво можем да си кажем за мириса му?
 Аромат – напомни ми за сладко от кисел плод, сладкиш с червени и тъмни сливи, щрихи тютюн и дървесност. Уискито се нуждае от време, за да разгърне потенциала си и в началото ми се стори някак плахо. Постепенно долових нотки сладко от червени плодове, сладко от ягоди, праскови, палачинки с ягодово сладко и масло, лешници и отчетливо винено влияние. Напомни ми и на сладко от портокали, киснати в ром череши, сушени фурми, кафе и солена лакта. Оказва затоплящо влияние върху носа. Асоциацията за сладко от накиселяващ плод остана през цялото време, като към нея бих добавил и прилика с мириса на марципан, тъмен ром, кленов ром в далечината, сушени червени боровинки, бонбони „пияни вишни“, фъдж /fudge/. Бих добавил и прилика със сладко от круши и асоциация с влиянието на виното педро хименез. Нотки канела, сладко тъмно грозде, далечна прилика с восък и прах, както и смлени орехи изчерпват бележките ми за аромата. С няколко капки вода – още восък, карамел, описаните плодове, дървесност, пикантност и канела. Вкус – обилно сладък, плодова бомба. Разграничих червени ябълки и червени и тъмни горски плодове, джинджифил, ванилов крем, крем брюле. Отприщва слюноотделянето. Дървесността се долавя под формата на приятна пикантност, като и тук бих добавил спомен за лека опушеност и началното усещане за накиселяващи червени сливи. С вода – сладост, восък, танини, минерална нотка, сушен тъмен плод и дървесност. Финал – среден по продължителност. Кафе, дървесност, сухота, интензивен и сгряващ. Не толкова сладък. Налично е и усещането като от червени/ тъмни плодове, мед, масло, тъмни боровинки, танини, череши и отново лека опушеност. С вода – нагарчащи бадеми, танини, прегорял или препечен плод и още дървесност.
 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: под и около 400 лв.
 В обобщение: уиски на завидна възраст, при което дървесност и асоциация с плодове си правят компания.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram