„Двуликият“ гостува в блога Храм на уискито за статия № 828. Кавичките са си на мястото, тъй като уискито си има един лицев етикет и ако подхождаме буквално, определението ми няма никакъв смисъл. С него обаче искам да подчертая интересната тънкост, с която са известни малцовете на Анок /тук са и останалите ревюта на AnCnoc в Храма на уискито/ – те произлизат от шотландската дестилерия Нокду /Knockdhu/.
Вече се досещате какво имах предвид с мотива за двете лица на уискито от горния кадър. В тази връзка, за мнозина шотландското уиски има само едно „лице“, само една проявна форма – почти като коне с капаци някои хора възприемат скоча единствено, когато носи името на определена марка или вид и всичко извън това не съществува.
Отклонявам се леко, тъй като наскоро отново се сблъсках с подобно разбиране от човек, който претендираше да е ценител /фен или почитател/, но по мое мнение беше обикновен консуматор с възможности и снобизъм в излишък. Та, докато си говорех с него по темата вкусно и интересно уиски, му изброих няколко имена, сред които бе и това на Анок/ Нокду. Реакцията му бе повече от крайна и неразбираема за мен – демонстрира пренебрежение към продукт, съответно производител, без дори да е чувал или опитвал визираното от мен уиски. Нещо от типа на „не ми ги `фали тия, аз си пия най-доброто …“. Шах! Досещате се, че прекратих разговора.
И ако преди години си мислех, че омразният език, сега популярен и като „хейтърство“ и нежеланието за трупане на опит и знания са присъщи на малцина, бидейки изолиран случай или изключение, то в последно време все по-често се убеждавам, че част от нашата уиски общност /съставена и от хора с доста рехави познания, но пък с висока и куха себеоценка/ изповядва подобно разбиране, което е доста жалко. Не такова обаче е уискито, което е поводът да се съберем днес в блога. Това е 24-годишният Анок, който опитах преди около седмица. Да видим какво ми сподели той.
Дестилерията Нокду е основана през 1894г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението „Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и пред 1894г. производството стартирало.
Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“, било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от „Inver House Distillers“, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“.
През 2001г. компанията „Pacific Spirits“, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупилa компанията „Inver House“ за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.
В блога не съм описвал някогашните версии, носещи името „Knockdhu“, но с настоящото представяне ревютата на Анок стават четири. Разделят ги години, но обединяващото ги звено е коректното отношение, което производителят ни засвидетелства – нито една от благинките не е оцветена с карамел и не е студено филтрирана. Е, не всяка носи означение на годините си, но по-зрелите версии го правят. Другата особеност на продуктите на Анок е, че се бутилират при поне 46% алкохолно съдържание, каквото е то и при AnCnoc 24 y.o. За направата му пък са използвани два вида дъбови бъчви – едните са съхранявали преди това бърбън, а другите испанско шери.
Това пък е снимка от февруари 2025г., когато Анок 24 изчезна от рафтовете, след като преди това неколкократно цената му бе повишавана. Предстои да разберем дали ще се появи отново и на каква стойност.
Аромат на AnCnoc 24 y.o. single malt whisky – осезаем спомен за червени плодове, пикантни подправки, сладост, намек за малини, следи от шери или порто, профилът е отчетливо плодов. Мирисът се усеща интензивно, като разкрива асоциации с крем карамел, дървесност, лешников крем от кроасан, какао, млечен шоколад или шоколадови бонбони с портокалов пълнеж, нотки обгорен или силно препечен десерт, течен шоколад, печени ядки, тъмни череши. Ароматът е повлиян от виното. По нещо ми напомни и на мириса на ликьор с кондензирано мляко и кафе, на фъдж, капучино, тунквана вафла, а след време се появи и спомен със стара хартия. Долавя се и лека свежест, нотки мармалад, сушени фурми и заемки плодов ликьор от червени плодове. С вода – дървесност, слабо накиселяващо усещане като от цитрус, лимон.
Вкус – щедра сладост, съчетана с лека сухота и приятна дървесност, пикантност. Изсмуква влагата от езика. Свеж мотив, съчетан с усещане за тъмен плод, какао, канела, „трохи“, а при второто отпиване се развиха повече танини, нотки кафе и чили. С вода – сладникав, нотки карамел, пикантността е далеч по-стихнала.
Финал – среден до траен, дървесност, кафе, тъмен шоколад, прах, танини, интензивен. Сладостта е сравнително слаба до умерена. Послевкусът носи още пикантност, сгряващо усещане, нотки восък, винен мотив, слаб плодов уклон към тъмната гама. С вода – танини, кафе, сухота и пикантност.
Оценка: 88/100 . Цена: около 250 лв.
В обобщение: уиски със зрял характер, при което годините в бъчвата се усещат ясно. Носът е плодов, докато вкусът и финалът са белязани от по-сериозна дървесност.
Whiskeytemple_Vladimir 
