„Двуликият“ гостува в блога Храм на уискито за статия № 828. Кавичките са си на мястото, тъй като уискито си има един лицев етикет и ако подхождаме буквално, определението ми няма никакъв смисъл. С него обаче искам да подчертая интересната тънкост, с която са известни малцовете на Анок /AnCnoc/ – те произлизат от шотландската дестилерия Нокду /Knockdhu/. Вече се досещате какво имах предвид с мотива за двете лица на уискито от горния кадър. В тази връзка, за мнозина шотландското уиски има само едно „лице“, само една проявна форма – почти като коне с капаци някои хора възприемат скоча единствено, когато носи името на определена марка или вид и всичко извън това не съществува. Отклонявам се леко, тъй като наскоро отново се сблъсках с подобно разбиране от човек, който претендираше да е ценител /фен или почитател/, но по мое мнение беше обикновен консуматор с възможности и снобизъм в излишък. Та, докато си говорех с него по темата вкусно и интересно уиски, му изброих няколко имена, сред които бе и това на Анок/ Нокду. Реакцията му бе повече от крайна и неразбираема за мен – демонстрира пренебрежение към продукт, съответно производител, без дори да е чувал или опитвал визираното от мен уиски. Нещо от типа на „не ми ги `фали тия, аз си пия най-доброто …“. Шах! Досещате се, че прекратих разговора. И ако преди години си мислех, че омразният език, сега популярен и като „хейтърство“ и нежеланието за трупане на опит и знания са присъщи на малцина, бидейки изолиран случай или изключение, то в последно време все по-често се убеждавам, че част от нашата уиски общност /съставена и от хора с доста рехави познания, но пък с висока и куха себеоценка/ изповядва подобно разбиране, което е доста жалко. Не такова обаче е уискито, което е поводът да се съберем днес в блога. Това е 24-годишният Анок, който опитах преди около седмица. Да видим какво ми сподели той.
Дестилерията Нокду е основана през 1894г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението „Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и пред 1894г. производството стартирало. Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“, било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г. Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от „Inver House Distillers“, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“.
През 2001г. компанията „Pacific Spirits“, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупилa компанията „Inver House“ за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.
В блога не съм описвал някогашните версии, носещи името „Knockdhu“, но с настоящото представяне ревютата на Анок стават четири. Разделят ги години, но обединяващото ги звено е коректното отношение, което производителят ни засвидетелства – нито една от благинките не е оцветена с карамел и не е студено филтрирана. Е, не всяка носи означение на годините си, но по-зрелите версии го правят. Другата особеност на продуктите на Анок е, че се бутилират при поне 46% алкохолно съдържание, каквото е то и при AnCnoc 24 y.o. За направата му пък са използвани два вида дъбови бъчви – едните са съхранявали преди това бърбън, а другите испанско шери.
Аромат – осезаем спомен за червени плодове, пикантни подправки, сладост, намек за малини, следи от шери или порто, профилът е отчетливо плодов. Мирисът се усеща интензивно, като разкрива асоциации с крем карамел, дървесност, лешников крем от кроасан, какао, млечен шоколад или шоколадови бонбони с портокалов пълнеж, нотки обгорен или силно препечен десерт, течен шоколад, печени ядки, тъмни череши. Ароматът е повлиян от виното. По нещо ми напомни и на мириса на ликьор с кондензирано мляко и кафе, на фъдж, капучино, тунквана вафла, а след време се появи и спомен със стара хартия. Долавя се и лека свежест, нотки мармалад, сушени фурми и заемки плодов ликьор от червени плодове. С вода – дървесност, слабо накиселяващо усещане като от цитрус, лимон. Вкус – щедра сладост, съчетана с лека сухота и приятна дървесност, пикантност. Изсмуква влагата от езика. Свеж мотив, съчетан с усещане за тъмен плод, какао, канела, „трохи“, а при второто отпиване се развиха повече танини, нотки кафе и чили. С вода – сладникав, нотки карамел, пикантността е далеч по-стихнала. Финал – среден до траен, дървесност, кафе, тъмен шоколад, прах, танини, интензивен. Сладостта е сравнително слаба до умерена. Послевкусът носи още пикантност, сгряващо усещане, нотки восък, винен мотив, слаб плодов уклон към тъмната гама. С вода – танини, кафе, сухота и пикантност.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 250 лв.
В обобщение: уиски със зрял характер, при което годините в бъчвата се усещат ясно. Носът е плодов, докато вкусът и финалът са белязани от по-сериозна дървесност.
Whiskeytemple_Vladimir 
