Dark Mode On / Off

Bladnoch Talia 27 y.o. bourbon cask finish single malt whisky

 Колко ти е талията? Колко е обиколката на талията? Не знам дори коя част от тялото се нарича така, но пък днешното ни уиски носи името „Talia“, което пък се превежда като „росни капки от рая“. Така са го кръситили хората от рекламата на дестилерията Бладнъх /Bladnoch/ и да си призная, ще пропусна да го назовавам по наименование и ще го идентифицирам с посочените му години, които са цели 27. Това пък го въздига в ранг на доста зрял малц. Докосването до подобни редки напитки си е почти райско изживяване /заигравам се с превода на благинката/, защото не са никак евтини. Аз успях да го открия по време на Уиски шоуто от 2019г. и преди няколко дни опитах мострата, която си отлях.

 Дестилерията Bladnoch /в превод – „мястото на цветята“/ възниква през 1817г., когато Томас и Джон Макклеланд положили основите ѝ в границите на семейната им ферма. Фамилията Макклеланд я управлявала близо сто години, в това число и по времето на кризисните години около фалита на уиски търговците Патисън от края на 19-ти век.

 Между 1911г. и 1937г. била притежание на ирландската компания „Wm Dunville & Co Ltd., ситуирана в Северна Ирландия /Белфаст/. През следващите години се сменили още няколко собственика. Стигнало се до там, че в периода след затварянето ѝ в края на 40-те години на 20-ти век двата медни казана били продадени на друга компания. В края на 50-те години обаче собствеността отново се променила, а с нея се завъртяла и съдбата на Бладнъх, която била оборудвана повторно с необходимите съоръжения за производство на алкохол.

 В последващ момент била управлявана от „Inver House“, които я продали на „Arthur Bell & Sons“ в началото на 80-те години на века. През 1987г. „Артър Бел и Синове“ били закупени от „United Distillers“, които увеличили капацитета ѝ, но моментът на слава скоро приключил. През 1993г. дестилерията била затворена за пореден път.

 През 1994г. отново попаднала в ръцете на ирландци. Била закупена от Реймънд Армстронг /от неговата компания „Co-ordinated Development Services“/. Производството стартирало през 2000г., а Армстронг пуснал първият ботлинг от свое име през 2003г., който обаче бил произведен в по-ранен момент. Причината за забавянето при дестилирането на алкохол била договорка с предишния собственик /Diageo, наследил United Distillers/, които въпреки даденото позволение за добиването му, въвели ограничение в максималното количество. През 2008г. Армстронг успял да пусне три ботлинга от дестилирано след 2000г. уиски.

 През 2014г. Армстронг и неговата компания били изправени пред финансови затруднения, което наложило продажбата на дестилерията. Начело застанал австралийският милионер Дейвид Прайър /David Prior/, който натрупал състоянието си в сферата на производството на кисело мляко. Тъй като му липсвал опит в тази насока, той ангажирал екип от хора от бранша – Гавин Хюит /Gavin Hewitt/, който преди това заемал пост в Шотландската уиски асоциация /SWA/, Илана Еделщайн /Ilana Edelstein/, занимавала с текила „Патрон“, Майкъл Бренан /Michael Brennan/ – финансист от Бакарди /Bacardi/, Джонатан Драйвър /Jonathan Driver/ от алкохолния гигант Диажио /Diageo/, а от скоро и Ник Савидж, който преди това бе ангажиран с дестилацията в Макалън.

 Дестилерията била обновена откъм съоръжения и по план би трябвало вече да произвежда уиски. Благодарение на натрупаните в предходните години запаси, Бладнъх пусна на пазара три нови ботлинга: Samsara, Adela 15 y.o. single malt и Talia 25 y.o. single malt whisky, като всеки един от тях е бутилиран в натурален цвят и в отсъствие на студено филтриране. Към тяха вече добавиха 10 и 11-годишни уискита, както и версии, пълнени от една бъчва. Компания им правят и няколко разновидности без посочена възраст.

 С „Talia“ производителят е означил три свои уискита – освен описваното днес, така и 25 и 26-годишни версии. Всяко едно от тях преминава през различен процес на отлежаване и носи различно алкохолно съдържание. Talia 27 y.o. се отличава с финиш в бърбън бурета, но не е упоменат вида на първоначалното стареене – предполагам в началото са гласували доверие на екс-бърбън бурета, първо и последващо пълнене, а финишът е протекъл в бъчви първо пълнене, чиято идея е била да даде на иначе старото уиски доза свежест и плодови нотки, които продължителният контактс дървото е заглушил. Алкохолното съдържание тук е 43%, уискито не е студено филтрирано и не е оцветено с карамел е150 – последното го посочва сайтът на компанията.

 

 Аромат – мед, ванилови бисквити, бананови бисквити, чай липа, жълти плодове, слабо усещане като от гумичка от молив, сладко от праскови, джинджифилова пикантност, сладко от круши, печена тиква с канела, лек тъмен мотив като от шоколад, шоколад с мента, ром, кайсиеви ядки, марципан, мента, захаросана лимонена кора. С вода – тъмният нюанс, напомнящ ми на десерт с тиква и канела, изпъква. Вкус – маслен, нежен, слабо пикантен, сладникав, мед, носи асоциация с жълт плод /круши/, негорчиви ядки, свежест, лимон, отприщва слюноотделянето. С вода – свежест, малц, слаба пикантност и сладост, зряло жълто грозде, нектарини и слаби танини. Финал – къс до среден, слабо нагарчаща лимонена кора, цитрусово масло, пикантност, слаба сладост, лека масленост и отново спомен за жълт плод. С вода – сладост, пикантност, почти отсъстващи танини и мотив на свеж жълт плод.

 Оценка: 87/100. Цена: около и над 350 евро.

 В обобщение: уиски на възраст с изявен лимонов мотив, което се усеща по-свежо от очакваното за годините му.     

  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram