Whiskeytemple 
Интересът ми към уискито ми помогна да превъзмогна част от някои свои предразсъдъци, основани единствено на произхода на даден продукт, но не и на неговите обективни възможности и качества. Вече почти не остана световен уиски регион, от който да не съм опитал зърнен алкохол и съм се убедил, че всеки продукт, към който създателите са подготвили с внимание и професионализъм, си струва опитването. „Хей, Владо, а опитвал ли си тайландско уиски със скорпион/ змия в бутилката?“ Не, именно заради разбирането ми от предходното изречение – ако Тайланд успее да произведе уиски, което да съответства на световните стандарти, а не на любопитни туристи, бих. Но да оставим Тайланд, да се насочим към Индия. Там понастоящем функционират две дестилерии на топ ниво, които мисля, че са по-популярни извън страната по простата причина, че не са докрай достъпни за определена част от населението, а същевременно носят в себе си духа на източната екзотика, към която останалия свят винаги е проявявал интерес. Едната дестилерия произвежда разнообразна палитра от ечемичното уиски Пол Джон /Paul John/, а другата конкурентния малц Амрут /Amrut/, чието име в превод означава „амброзия“ или „нектар на боговете“. С негов представител искам да ангажирам рецепторите ви днес, който успях да срещна на Уиски шоуто от 2019г., но тъй като си отлях мострата, а не я консумирах на място, вчера успях да ѝ се насладя в домашния комфорт на хладното помещение. Не съм очаквал да го кажа, но да живеят охлаждащите електрически тела, които спомогнаха да се насладя на 60-градусов дестилат, без значение че навън асфалтът се топеше! 🙂
Амрут е марка, която е особено популярна в някои от скандинавските страни, а също и във Франция. Обяснявам си го с това, че там хората имат възможност, а и потенциал да се наслаждават на разнообразието. Именно за френския търговец – вносител на алкохол за Европа, „La Maison Du Whisky“, е била напълнена екс-бърбън с № 660, в която почти 6 години е отлежавал този Амрут – уискито е дестилирано през октомври 2012г. и е било бутилирано през юли 2018г. при 60% алкохолно съдържание. Произведено е от индийски ечемик, ако тази информация ви представлява интерес. Общо са били напълнени 180 бутилки, като не е ползван оцветител е150а и благинката не е студено филтрирана. Пише си го на задния етикет. Доста наситеният цвят си обяснявам с потенциално дълбоко обгаряне на бурето и с влиянието на климата в Бангалор, Карнатака, където се намира дестилерията.
Предприятието е основано още през 1947г. от Радхакришна Рао Джагдейл, положил началото на компанията „Amrut Laboratories“. Компанията-собственик освен уиски произвежда и други видове алкохол /джин, водка, бренди/ и с времето натрупала опит в тази сфера. Историята на производството на малцово уиски обаче е сравнително кратка – за първи път такова е дестилирано в началото на 80-те години, но тъй като в Индия употребата му в този вид не била достатъчно разпространена, а и може би заради по-високата му цена, същото било смесвано със зърнено уиски и меласа, като напитките били дистрибутирани на местния пазар. През 1987г. била изградена и дестилерията, където се добива Амрут. Едва в началото на 21-ви век, с помощта на шотландски консултанти се произвело и предложило на вниманието на потребителите във Великобритания малцово уиски Амрут, което се харесало толкова, че компанията решила да насочи усилия към тази ниша. И след като вече няколко години уискито се подвизавало в Европа и получавало награди и признание, през 2013г. било представено и в други части от Индия, различни от Карнатака.
За уискито се ползват предимно нови дъбови бъчви и такива от бърбън и ръжено уиски, като Амрут предлага някои по-специални вариации с финиши в бъчви от ром /който те произвеждат/, шери, мадейра, порто. Малцът идва основно от Индия, но от Шотландия се внася и опушен с торф. Възрастта на уискито е другият въпрос, на който искам да се спра – поради климатичните особености и по-високият процент на фири /“ангелски дял“/, уискито старее кратко време, може би 3-4 години. По-особеното с т.нар. „ангелски дял“ е това, че заради високата влажност и топлина се губи повече вода от дестилата, вместо алкохол, което обяснява и високият градус на бутилиране /явно хората в Амрут не желаят да разреждат уискито преди бутилиране/.
Аромат – ванилови нотки, усеща се интензивно, плодове киснати в алкохол, пикантност, сладост, праскови и нектарини, екзотични плодове, сред които за мен водещо бе мангото, слабо усещане за разредител, канела, кафе, карамел, варено жито, печен какаов блат от сладкиш, яйчен крем, кайсии, карамелов топинг, усещане като от мармалад от тъмни плодове. С вода – крем нишесте, пикантност, още екзотични плодове, зрели жълти ябълки, захарно петле, подправката ким, слаб спомен за йод. С още вода – портокалов ликьор, ябълки. Вкус – масленост, стои интензивно, пикантност, сладост, свежи жълти плодови тонове, чили, слабо присъствие на нагарчащи ядки, изсмуква влагата от езика. С вода – сладост, пикантност, прах и свеж плод. С още вода – сладост и спомен за бутерка с ябълки. Финал – среден, нотки тъмен шоколад, пикантност, слаба сладост, която тук не е водеща, смлени орехи. С вода – препечена филия, слаб сладникав мотив, свеж плод. С още вода – канела, танини и лек нюанс на малини.
Оценка: 87-88/100. Цена: неизвестна
В обобщение: уиски с водещи нотки канела и екзотични плодове.
