Дестилерията Бладнъх /в превод – „мястото на цветята“/ възниква през 1817г. в района Низини /Lowlands/ в Шотландия, когато Томас и Джон Макклеланд положили основите `и в границите на семейната им ферма. Фамилията Макклеланд я управлявала близо сто години, в това число и по времето на кризисните години около фалита на уиски търговците Патисън от края на 19-ти век.
Между 1911г. и 1937г. била притежание на ирландската компания „Wm Dunville & Co Ltd., ситуирана в Северна Ирландия /Белфаст/. През следващите години се сменили още няколко собственика. Стигнало се до там, че в периода след затварянето `и в края на 40-те години на 20-ти век двата медни казана били продадени на друга компания.
В края на 50-те години обаче съдбата на Бладнъх се променила, и дестелерията била оборудвана повторно с необходимите съоръжения за производство на алкохол.
В последващ момент била управлявана от „Inver House“, които я продали на „Artur Bell & Sons“ в началото на 80-те години на века. През 1987г. „Артър Бел и Синове“ били закупени от „United Distillers“, които увеличили капацитета `и, но моментът на слава скоро приключил. През 1993г. дестилерията била затворена за пореден път.
През 1994г. отново попаднала в ръцете на ирландци. Била закупена от Реймънд Армстронг /от неговата компания „Co-ordinated Development Services“/. Производството стартирало през 2000г., а Армстронг пуснал първият ботлинг от свое име през 2003г., който обаче бил произведен в по-ранен момент. Причината за забавянето при дестилирането на алкохол била договорка с предишния собственик /Diageo, наследил United Distillers/, които въпреки даденото позволение за добиването му, въвели ограничение в максималното количество. През 2008г. Армстронг успял да пусне три ботлинга от дестилирано след 2000г. уиски.
През 2014г. Армстронг и неговата компания били изправени пред финансови затруднения, което наложило продажбата на дестилерията. Начело застанал австралийският милионер Дейвид Прайър /David Prior/, който натрупал състоянието си в сферата на производството на кисело мляко. Тъй като му липсвал опит в тази насока, той ангажирал екип от хора от бранша – Гавин Хюит /Gavin Hewitt/, който преди това заемал пост в Шотландската уиски асоциация /SWA/, Илана Еделщайн /Ilana Edelstein/, занимавала с текила „Патрон“ /Patron/, Майкъл Бренан /Michael Brennan/ – финансист от Бакарди /Bacardi/ и Джонатан Драйвър /Jonathan Driver/ от алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
Дестилерията била обновена откъм съоръжения и по план би трябвало вече да произвежда уиски. Благодарение на натрупаните в предходните години запаси, Бладнъх пусна на пазара три нови ботлинга: Samsara, Adela 15 y.o. single malt и Talia 25 y.o. single malt whisky, като всеки един от тях е пълнен в натурален цвят и в отсъствие на студено филтриране.
Израз на новия полъх в платната на Бладнъх е и уискито, за което стана вече дума. Бладнъх Адела е представен в стилна бутилка, запечатана с масивна коркова тапа. Подобна е и визията на останалите три нови ботлинга, които определено не са сред най-достъпните ценово /Адела се търгува за над 100 евро/. Навярно заради това, а може би заради привързаността на по-сталите ценители на малца към визията и политиката на стария собственик, Армстронг, обновената гама не се радва на чутовни позитивни реакции. Към нея по-скоро се подхожда сдържано и резервирано, независимо, че сокът в Адела на мен ми се стори доста привлекателен и апетитен. Обяснение за резервираното отношение може да бъде търсено и във факта, че дестилерията се намира в може би най-непривлекателния към момента район от шотландската карта на производителите – Низините. Не защото уискито, което се добива там е лошо или защото географията на областта на юг от Глазгоу и Единбург е скучна. Идеята ми е, че след силните години на производителите от Низините /18-ти – 19-ти век/, в по-ново време светът вперва поглед в по-изявените като ароматно-вкусов профил дестилати от Спейсайд, Айла или Хайленд. Стереотипът за благинките от Низините е, че те са тройно дестилирани, което не е така /Охинтошън ползва три казана/ и са по-бедни откъм вкусови характеристики. Може би в него има резон, тъй като до съвсем скоро функциониращите дестилерии там се свеждаха до Auchentoshan и Glenkinchie. Но на картата възникнаха нови субекти като Ейлса Бей, способни да издигнат реномето на Низините. А аз съзирам надежда и във възобновения Бладнъх.