Dark Mode On / Off

Bladnoch Adela 15 y.o. single malt whisky

 
 В предходната статия ви представих новата дестилерия на Макалън, която успях да разгледам в края на месец април. Това, което не споделих бе, че също тогава можах да прескоча за час до едно приятно уиски местенце в Крагелахи – бара „Highlander Inn“ /“Хайлендър Ин“/, в което гостувахме с Яна и миналата година. Крагелахи е селцето, в което бяхме настанени – в него са разположени едноименната дестилерия Craigellachie, бъчварският цех Speyside Cooperage и хотелът ни /“Craigellachie Hotel“/ – под „хотел“ не разбирайте мутренските бетонни изпълнения от Слънчев Бряг, а не много малка къщичка с може би 20 стаи от онези китните и спретнати чудесии, които асоциираме с Шотландия. В него се намира и един от най-добре заредените уиски барове в района, но за зла участ не функционира в неделя и понеделник, през които дни бях гост /но пък след два дни заминаваме отново за Дъфтаун и ще го навестим/. Затова, когато пристигнах първия ден, реших да си припомня атмосферата на споменатия вече „Хайлендър Ин“, който отстои на по-малко от сто метра от „Крагелахи Хотъл“ – разполагах с около час и половина до официалната вечеря, които запълних с две уиски изживявания. За първото от тях ще ви разкажа по-късно. Уискито, което донесе широка усмивка на лицето ми бе 15-годишният Бладнъх, Адела /в превод – благороден/, който ще представя днес.
 
Дестилерията Бладнъх /в превод – „мястото на цветята“/ възниква през 1817г. в района Низини /Lowlands/ в Шотландия, когато Томас и Джон Макклеланд положили основите `и в границите на семейната им ферма. Фамилията Макклеланд я управлявала близо сто години, в това число и по времето на кризисните години около фалита на уиски търговците Патисън от края на 19-ти век.

Между 1911г. и 1937г. била притежание на ирландската компания „Wm Dunville & Co Ltd., ситуирана в Северна Ирландия /Белфаст/. През следващите години се сменили още няколко собственика. Стигнало се до там, че в периода след затварянето `и в края на 40-те години на 20-ти век двата медни казана били продадени на друга компания.

В края на 50-те години обаче съдбата на Бладнъх се променила, и дестелерията била оборудвана повторно с необходимите съоръжения за производство на алкохол.

 В последващ момент била управлявана от „Inver House“, които я продали на „Artur Bell & Sons“ в началото на 80-те години на века. През 1987г. „Артър Бел и Синове“ били закупени от „United Distillers“, които увеличили капацитета `и, но моментът на слава скоро приключил. През 1993г. дестилерията била затворена за пореден път.


През 1994г. отново попаднала в ръцете на ирландци. Била закупена от Реймънд Армстронг /от неговата компания „Co-ordinated Development Services“/. Производството стартирало през 2000г., а Армстронг пуснал първият ботлинг от свое име през 2003г., който обаче бил произведен в по-ранен момент. Причината за забавянето при дестилирането на алкохол била договорка с предишния собственик /Diageo, наследил United Distillers/, които въпреки даденото позволение за добиването му, въвели ограничение в максималното количество. През 2008г. Армстронг успял да пусне три ботлинга от дестилирано след 2000г. уиски.

 През 2014г. Армстронг и неговата компания били изправени пред финансови затруднения, което наложило продажбата на дестилерията. Начело застанал австралийският милионер Дейвид Прайър /David Prior/, който натрупал състоянието си в сферата на производството на кисело мляко. Тъй като му липсвал опит в тази насока, той ангажирал екип от хора от бранша – Гавин Хюит /Gavin Hewitt/, който преди това заемал пост в Шотландската уиски асоциация /SWA/, Илана Еделщайн /Ilana Edelstein/, занимавала с текила „Патрон“ /Patron/, Майкъл Бренан /Michael Brennan/ – финансист от Бакарди /Bacardi/ и Джонатан Драйвър /Jonathan Driver/ от алкохолния гигант Диажио /Diageo/.

 

Дестилерията била обновена откъм съоръжения и по план би трябвало вече да произвежда уиски. Благодарение на натрупаните в предходните години запаси, Бладнъх пусна на пазара три нови ботлинга: Samsara, Adela 15 y.o. single malt и Talia 25 y.o. single malt whisky, като всеки един от тях е пълнен в натурален цвят и в отсъствие на студено филтриране.

Израз на новия полъх в платната на Бладнъх е и уискито, за което стана вече дума. Бладнъх Адела е представен в стилна бутилка, запечатана с масивна коркова тапа. Подобна е и визията на останалите три нови ботлинга, които определено не са сред най-достъпните ценово /Адела се търгува за над 100 евро/. Навярно заради това, а може би заради привързаността на по-сталите ценители на малца към визията и политиката на стария собственик, Армстронг, обновената гама не се радва на чутовни позитивни реакции. Към нея по-скоро се подхожда сдържано и резервирано, независимо, че сокът в Адела на мен ми се стори доста привлекателен и апетитен. Обяснение за резервираното отношение може да бъде търсено и във факта, че дестилерията се намира в може би най-непривлекателния към момента район от шотландската карта на производителите – Низините. Не защото уискито, което се добива там е лошо или защото географията на областта на юг от Глазгоу и Единбург е скучна. Идеята ми е, че след силните години на производителите от Низините /18-ти – 19-ти век/, в по-ново време светът вперва поглед в по-изявените като ароматно-вкусов профил дестилати от Спейсайд, Айла или Хайленд. Стереотипът за благинките от Низините е, че те са тройно дестилирани, което не е така /Охинтошън ползва три казана/ и са по-бедни откъм вкусови характеристики. Може би в него има резон, тъй като до съвсем скоро функциониращите дестилерии там се свеждаха до Auchentoshan и Glenkinchie. Но на картата възникнаха нови субекти като Ейлса Бей, способни да издигнат реномето на Низините. А аз съзирам надежда и във възобновения Бладнъх.
 Кое придава по-особен характер на Bladnoch Adela? Виждате, че на етикета е изписан завидния повод – 200 години от възникването на дестилерията. Първо, уискито, бутилирано като Адела, е отлежавало в бъчви от шери олоросо. 15-годишният малц е бутилиран при вкусните 46,7% алкохолно съдържание и то в отсъствие на студено филтриране. Макар и да не е отразено на етикета, в сайта на компанията Адела е описана като уиски с натурален цвят, което също е силен позитив. Поне на хартия всичко звучи обещаващо. А вече след като опитах уискито, спокойно мога да заема позицията, че то ми хареса – може би най-богатото на шоколадови и кокосови нотки уиски, което съм опитвал до момента.
 Аромат – силен спомен за кокос и млечен шоколад, шоколадов сладкиш, намек за презрял плод, явно влияние от олоросо шери, тъмни плодове, тъмни череши, боровинки, праскови, намек за бърбън /по-скоро за американски дъб/, борови иглички, асоциация за праскови и боровинки, които са потопени в течен шоколад, нотки ацетон, презрели банани. По-късно плодовите нотки се доразвиха, оставяйки усещане за още тъмни и червени горски плодове. С вода – в началото става по-свеж, богатството се губи. Постепенно се зароди асоциация с кафе и праскови. Вкус – приятна пикантност, осезаема сладост като от череши, поляти с шоколад, сладки боровинки, сушени сини сливи, ягоди, намек за плодов локум, дори за роза, локумена вафла, яйчен крем или крем брюле, нюанс на порто влияние. С вода – сладост, спомен за зърно, шоколад и костилков плод. Финал – среден до траен, носещ усещане за плодове от тъмната гама, пиперливост, шоколад, сладкиш с шоколад и кафе, спомен за праскови, малини, ягоди и сладникав цитрус. С вода – лека острота, канела и червени плодове.
 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 100 евро.
 В обобщение: пивко уиски с богат характер, повлиян в съществена степен от винените бъчви. 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии