Dark Mode On / Off

Bladnoch Distiller’s choice single malt whisky


 Време е за едно от последните „телефонни ревюта“ в блога Храм на уискито. Не че съм ги писал на телефона, а снимките за статията са правени с него. От повече от половин година обаче ползвам фотоапарат и качеството на изображенията от този момент се повиши значително. Вече приличам на японски турист, но вместо сгради се търкалям в храсталаци, за да запечатвам красиви моменти с бутилки, будейки непознати емоции в заобикалящите ме хора, които не могат да проумеят защо си снимам „ракията“. 
 Днес ще ви поговоря за една дестилерия с 200-годишна история, намираща се в шотландските Низини, северно над остров Ман и и на югоизток от полуостров Кинтайър с неговата перла – дестилерията Спрингбанк /Springbank/. Това е дестилерията Бладнъх /Bladnoch/ и именно нейното младо уиски, Distiller`s Choice, запечатах с камерата на телефона си в края на месец октомври 2016г., за да мога днес да ви го представя.
 
 Дестилерията Bladnoch /в превод – „мястото на цветята“/ възниква през 1817г., когато Томас и Джон Макклеланд положили основите `и в границите на семейната им ферма. Фамилията Макклеланд я управлявала близо сто години, в това число и по времето на кризисните години около фалита на уиски търговците Патисън от края на 19-ти век.
 Между 1911г. и 1937г. била притежание на ирландската компания „Wm Dunville & Co Ltd., ситуирана в Северна Ирландия /Белфаст/. През следващите години се сменили още няколко собственика. Стигнало се до там, че в периода след затварянето `и в края на 40-те години на 20-ти век двата медни казана били продадени на друга компания.
 В края на 50-те години обаче собствеността отново се сменила, а с нея се променила и съдбата на Бладнъх, която било оборудвана повторно с необходимите съоръжения за производство на алкохол.
 В последващ момент била управлявана от „Inver House“, които я продали на „Arthur Bell & Sons“ в началото на 80-те години на века. През 1987г. „Артър Бел и Синове“ били закупени от „United Distillers“, които увеличили капацитета `и, но моментът на слава скоро приключил. През 1993г. дестилерията била затворена за пореден път.
 През 1994г. отново попаднала в ръцете на ирландци. Била закупена от Реймънд Армстронг /от неговата компания „Co-ordinated Development Services“/. Производството стартирало през 2000г., а Армстронг пуснал първият ботлинг от свое име през 2003г., който обаче бил произведен в по-ранен момент. Причината за забавянето при дестилирането на алкохол била договорка с предишния собственик /Diageo, наследил United Distillers/, които въпреки даденото позволение за добиването му, въвели ограничение в максималното количество. През 2008г. Армстронг успял да пусне три ботлинга от дестилирано след 2000г. уиски.
 През 2014г. Армстронг и неговата компания били изправени пред финансови затруднения, което наложило продажбата на дестилерията. Начело застанал австралийският милионер Дейвид Прайър /David Prior/, който натрупал състоянието си в сферата на производството на кисело мляко. Тъй като му липсвал опит в тази насока, той ангажирал екип от хора от бранша – Гавин Хюит /Gavin Hewitt/, който преди това заемал пост в Шотландската уиски асоциация /SWA/, Илана Еделщайн /Ilana Edelstein/, занимавала с текила „Патрон“, Майкъл Бренан /Michael Brennan/ – финансист от Бакарди /Bacardi/ и Джонатан Драйвър /Jonathan Driver/ от алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
 Дестилерията била обновена откъм съоръжения и по план би трябвало вече да произвежда уиски. Благодарения на натрупаните в предходните години запаси, Бладнъх пусна на пазара три нови ботлинга: Samsara, Adela 15 y.o. single malt и Talia 25 y.o. single malt whisky, като всеки един от тях е бутилиран в натурален цвят и в отсъствие на студено филтриране.
 Новите ботлинзи изглеждат доста лъскаво и никак не са евтини. Особено двата с годините. Мисля, че бързо се разграбиха. Уискито, което описвам тук е дебютирало около 2010-2011г. Не носи означение на възраст, което означава следното: голямо количество младо уиски е смесено с по-старо, което трябва да придаде комплексност. Тъй като на етикета трябва да се посочи възрастта на най-младия компонент, тогавашните собственици са решили да се възползват от законовата възможност вместо години на етикета да сложат име – кръстили са благинката „Bladnoch Distiller`s choice single malt whisky„. Бутилирана е при 46% алкохолно съдържание и не е студено филтрирана. Изглежда ми приятно светла, но някъде прочетох, че е с подсилен цвят, което не мога да потвърдя. Не се знае много за вида отлежаване, но според мен за ползвани предимно бърбън бъчви, а ако има такива от шери, то те биха били неколкократно ползвани преди това.
 
 Аромат – обилна свежест и нотки, които оприличавам с топлото лятно време. Мирис като от накиснато зърно, зърнена закуска, доза парфюмност, обилна сладост, букет от свежи зрели плодове като пъпеш „Галия“, зелени ябълки, круши, банани, кора от лимон, плодови бонбони, ванилия, тоник, мед, мая, доза пикантност, заквасено тесто, сладко от жълт плод, асоциация със зърнено/ смесено уиски. Цялостното усещане е за младолик спирт със силен плодово-зърнен характер. Бонбони „Харибо“ с мирис на жълт или зелен плод, тютюн, свежи билки, мента, сладко бяло вино, мокра дървесина, карамел, ацетон или разредител, крем брюле и крем шампанско. С вода – парфюмност, плодовите мотиви продължават да са тук, макар и в по-слаб интензитет. Вкус – слаба пикантност, зрял сладък цитрус, сочен жълт плод, метална нотка, лимонена кора, слабо нагарчащи ядки, обилни свежи зърнени заемки, намек за мая, зелена ябълки и мокро дърво. С вода – сладостта се размива, изпъква горчивината и свежите нюанси. Финал – къс до среден, сладост, приятна пикантност, мед, свеж жълт плод, масленост, черници, зърно, малц, постепенно става някак по-суховат. Нищожна горчивина под формата на спомен за кайсиеви ядки, прилика с освежаваща напитка, базирана на тоник и цитрус, но без горичиваната, джинджифил и лек солен мотив. С вода – нагарчаща цитрусова кора, свежест под формата на прилика със зеле, а след време повече сол. 
 Оценка: 83/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: някога е била около 40 евро.
 В обобщение: уиски с вкусен младолик свеж и плодов мирис, и не лош вкус и финал.

Let’s start the week with something new like Bladnoch single malt whisky. If you dive into the history of this Lowland distillery you’ll find out it isn’t among the renowned whisky producers from Scotland, even though it’s 200 years old. Long periods of silent stills, followed by frequent change of its ownership. Currently it’s owned by the Australian businessman David Prior. What I tried is a dram called Distiller`s choice, bottled at 46% ABV after unknown period of maturation in bourbon barrels. And I must say the result could be described as „easy sipper“. Pleasant malt and honey notes, fresh fruits, bitter citrus and nice spiciness, garnished with solid sweetness and apricot nuts. Relaxing dram for a warm summer day. Slainte! ☺ #bladnoch #auchentoshan #singlemalt #scotch #scotchwhisky #lovescotch #whisky #whiskyporn #bourbon #citrus #summer #relaxed #cheers #kanpai #scotland #visitscotland #lovescotland #whiskybar #wine #tasting #classy #fashion #instawhisky #instagood #whiskylover #instadrink #drinks #cocktails #australian
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram