Whiskeytemple 
Завършвам поредицата с ревюта на малцово уиски от шотландската дестилерия Гленморанджи /Glenmorangie/ с повторния разказ за масивния и като визия, и като цена, Сигнет /Signet/. Преди години, може би през 2014г. или 2015г., ви споделих впечатленията си от уискито, които изградих след опитването му по време на Уиски фест 2014 /Whiskey Fest Sofia 2014/. Това бе първият такъв форум, който посетих и помня, че там зърнах за първи път 18-годишното Ямазаки и то отворено за опитване от гостите – няколко години по-късно пълнолетният японски малц доби почти легендарен статус и някогашната му цена от около 200 лева тук звучи повече като шега на фона на сегашната му стойност /ако изобщо се открива – в САЩ мисля, че шансът е по-голям/. Освен него, на един от щандовете бяха разположени и представителите на шотлнадския боец Гленморанджи – към наличните и сега по-достъпни ценово, но пък доста вкусни малцове, бяха разположени и бутилките на 25-годишното Моранджи /вече заменено от уискита с посочена година на дестилация/ и стилният Сигнет /Синет/. За щастие, отклоних предложението на човека зад щанда да ми поднесе чашата след обработка на ръба ѝ с цитрусова кора и по този начин си отворих вратата към чистия спектър от асоциации, представени от благинката. И уискито ми хареса.
Споменът от срещата ни пазех няколко години и в края на 2019-та се сдобих със собствена бутилка. Да, уискито ме беше впечатлило, но на света има хиляди благинки, които бих определил за интересни и закупуването на Сигнет остана на заден план. Приятел имаше бутилка, която ми предложи на доста свежа цена – беше празничният зимен сезон и реших да „дръпна спусъка“. Уискито отворих в същия ден и помня, че Яна го оцени от първото вдишване. На мен ми отне време, защото бях наясно, че след отдръпването на спиртността, която лъха от току-що отворена бутилка, ще изплуват още по-симпатични усещания. Така и се случи – преди известно време, може би месец, го разходих за няколкото снимки и след това подготвих представянето му. Не съм чел старите си отзиви, базирани на уиски от друга партида, но ако ви е интересно – може да ги сравните. Имайте предвид, че това стъкло е пълнено на 10.10.2018г.
Това, което отличава Сигнет от останалите уискита на Мораджи е, че се произвежда от по-дълго сушен ечемик, който в уиски индустрията се обозначава като „шоколадов малц“. Продължителният процес води до промяна на цвета на зърното, съпроводена и с отключване на по-тъмни нотки, дължащи се на препичането. Оказва се, че Гленморанджи произвеждат уиски по тази технология рядко – в сайта им се сочи, че това се случва веднъж годишно. Там се говори и че напитката включва някои доста стари дестилати на бранда – това може и да е така, но благинката не посочва конкретната си възраст. За направата ѝ са комбинирани бурета от бърбън, шери и уиски от неизползвани преди това бъчви. Финалният продукт е поднесен при 46% алкохолно съдържание, не е студено филтриран, но е с подсилен с е150 цвят.
Аромат – сладникаво усещане, спомен за червени плодове, малини, нар, малц, канела, карамфил, пикантност, усещане за печен десерт с червен плод, ванилия, сливов сладкиш, шоколад, праскови във фон, усещане за американски дъб. Сладко от кайсии, торта „Сахер“, слабо накиселяващо усещане като от сушени кайсии, водеща асоциация с шоколадови бонбони с мента. Долових и винени заемки, тофи и още червеникави плодови заемки като от сушени плодове. С вода – влажна дървесина, борова гора, лакта и шоколад. Вкус – сладникаво-пикантно усещане, отрищва слюноотделянето, намек за кафе, препечен крем карамел, дървесност, намек за червен плод, червена ябълка, боровинки, яйчен крем. Постепенно сладостта отстъпва пред пикантността. С вода – свежо усещане, слаба сладост, восък, препечено, малц. Уискито не се усеща незряло. Финал – среден, плодов мотив, пикантност, добре овладяна сладост, свежо усещане, лека масленост, спомен за чипс с гъби и сметана, ядки /леко мазни/, слаб солен мотив и червен плод. С вода – слаби танини, марципан и карамфил.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 300 лева.
В обобщение: богато и разнолико уиски, комбиниращо усещане за по-млад и стар дестилат и предлагащо симбиоза от бърбън и шери влияние.
