Dark Mode On / Off

Glenmorangie Finealta single malt whisky

 Поредното уиски ревю е в ход: проверка на малцовите двигатели и стъкления купол на чашата … излитаме от в кехлибарената орбита около планетата Корк. Довиждане станция, Papa Jack – see ya soon. 🙂 

 Здравейте, приятели! Щом сте тук, за което ви благодрая, знаете какво да очаквате: няколко реда мъдрости, няколко факти, дума-две субективизъм и аритметика за малцофили. С две думи: уиски ревю. Този път искам да ви запозная с нещо „поверително“ и „лично“, с нещо „Private“. Не говоря за порно канала, да не стане объркване. Визирам уиски с името Гленморанджи, презентирано на пазара преди няколко години като част от „колекционерската“ серия „Private Collection“, която ежегодно от 2010 или 2011г. насам се обновява с по една нова лимитирана бутилка. Обикновено уискито е 46-градусово, без означение на години, не е студено филтрирано /не съм сигурен дали цветът е естественият/, а за отлежаването му са ползвани различни по вид бъчви, или пък както при Tusail е ползван друг сорт ечемик. Финалта /Finealta/, превеждана като „нежност“, поема в друга посока – отлежава в комбинация от бърбън и шери бъчви, но непривично за актуалната политика на компанията, ечемикът е сушен в килн, под който е горял огън с торфени буци, което води до лека опушеност на уискито. Историята около конкретната напитка, измислена от някой рекламен отдел в Луи Вютон-Мое-Хенеси свързва тази особеност на уискито с отминалите години от началото на 20-ти век, когато уискито на Гленморанджи било леко опушено. 

 Дестилерията се намира в района Хайлендс в Шотландия и името `и в превод означава „Долината на спокойствието“. Преди да бъде пригодена за дестилиране на уиски Гленморанджи е произвеждала бира. Източници сочат, че това се е случвало около век преди официалното `и снабдяване с лиценз за производство на уиски от 1843г., получен от Александър Матесън. В началото медните казани били втора ръка – Матесън закупил два, които преди това се използвали за производство на джин, но след като бизнесът потръгнал били добавени още. През 1887г. била основана Glenmorangie Distillery Company Ltd и дестилерията била изградена повторно. Във времето около Първата световна война била закупена от фамилията Макдоналд, която я управлявала в следващите около 90 години, в т.ч. и във времето на Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим, и Втората световна война. Мирният период донесъл шанс за успех и благоденствие, и броят на казаните бил увеличен /твърди се, че са най-високите в Шотландия, заедно с тези на Брухлади/. Гленморанджи черпи вода от извора Tarlogie Springs. Именно във времето на следвоенен икономически бум и развитие, хората от дестилерията решили да се подсигурят от евентуално неблагоприятно въздействие върху водния си източник и закупили няколко квадратни километра около него. В началото на 21-ви век компанията била придобита от Louis Vuitton-Moet-Hennessy, които закупили и дестлилерията на Ardbeg. Под тяхно ръководство Гленморанджи пуснала на пазара различни дестилати с винени финиши. Всъщност, такава политика компанията е практикувала още от началото на 90-те години, когато Dr. Bill Lumsden /основният технолог и движеща сила в днешно време в Гленморанджи/ се присъединил към дестилерията и започнал да експериментира с т.нар. „двойно стареене“ /double maturation/ и включването на по-нестандартни винени бъчви в процеса. Основната част от малцовото производство се предлага като едномалцово уиски. Има обаче и процент, който се заделя за бленд /смесените уискита/ като Highland Queen. И за финал. По време на организираното от Optimist 1 събитие се разговорих с Ян Брекерс, който е глобалният посланник на Douglas Laing – бутилировач, който купува бъчви с уиски, с правото да ги държи и пусне на пазара, когато и както намери за добре. Та, той спомена, че имат проблеми с уискитата на Glenmorangie и затова не ги купуват, за да ги включат в някои от сериите /Provenance, Old Particular, Old malt cask и т.н./. Не само с тази марки, разбира се. Спомена и други популярни. Проблемът бил, че производителите добавяли друго уиски, което пречи закупеното количество да се предложи от бутилировача като едномалцов дестилат с означение на дестилерията производител. И докато подготвях тази статия попаднах на иформация в този смисъл, че в подобни случаи от Гленморанджи добавяли в бъчвите си уиски от бившата тяхна дестилерия Glen Moray.


 За мое щастие не ми се наложи да пътувам назад във времето, за да открия тази изчерпана вече от пазара бутилка /ако я срещнете някъде се пазете от цената/ – единственото, което трябваше да направя бе да измина няколко часа до Сливен, където успях да `и се насладя.


 Бутилка от рядката вече напитка бе налична в бар Папа Джак и тъй като вече бях опитал нещичко и не ми се задълбаваше в дегустации на място, си отлях дозата, която опитах вчера. Споделих ви особеностите при това уиски. Може би ще се повторя, но ще вметна, че е 46-градусово. Подозирам, че бутилката в заведението е била отворена преди няколко години, затова долните ми бележки не отразяват състоянието на благинката към момента на отварянето `и. И споменавайки бележките си мисля да пристъпя към тях, споделяйки ви първо какво откри моят преславски жаден нос.

 Аромат – интензивен със силна ванилова нотка, малц, сладост, мед, тревистост, осезаема пикантност, свежи жълти плодове, дървесност, ядки /бадеми/, доза парфюмност и спиртност, лимон, лимонада, лимонов сладкиш с ванилия, банани и сушени банани от сладкиш, зърнен, „зелен“ /при сляпа дегустация бих предположил, че е зърнено уиски/, печен блат от сладкиш, слепени бисквити с ванилов крем. След време се появи дървесност и още жълто-плодови нотки, окосена трева и дървесина, а след още минути намек за шери и още ванилия. С вода – свежест, мокра дървесина, праскови /презряли/ и дъвка „Идеал“. Вкус – пикантен, малцов, сладникав, нотка ябълки, слаби танини, отново свежест, далечна асоциация с прах, сушен жълт плод и отприщващо слюноотделянето чувство. След второто отпиване нотки джинджифил, масленост и още танини. С вода – сладост и галеща пикантност. Финал – среден, свежест, парфюмност, мед, пикантност и сладост, малц, слаба нотка какао или грейпфрут, восък и нотка пушек /макар и не много силна/. След второто отпиване пушекът се забелязва по-отчетливо. Долових още праскови, още мед, сладост и тревистост. С вода – повече танини и свежи зърнени щрихи. 
 Оценка: 82-83/100. Цена: на запад около 300 лв.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram