Всеки малц с времето си. Освободих си време за писане и ще се постарая да наваксам с готовите уиски ревюта. Първо по ред е представянето на 18-годишния Глендронах /GlenDronach/, бутилиран през 2017г., който опитах преди известно време и срещата ми с него затвърди усещането ми, че това е най-солидното пълнолетно шотландско уиски, налично на нашия пазар. Това е моето лично мнение, то няма стойност на факт, но за мен то е определящо. Опознаването и оценяването на уискито е изцяло субективно изживяване и за някой друг под категорията „най-вкусно“ или „най-запомнящо се“ 18-годишно малцово уиски би могъл да се вмести друг дестилат. За мен тази версия на намиращата се до градчето Хънтли дестилерия е без аналог сред останалите официални представители на скоча на аналогична възраст и тази си представа изградих не само въз основа на капките от чашата, но и от опита, който натрупах още с първата ми среща с друга партида на 18-годишния малц, случила се в края на 2014г., а впоследствие доразвита през 2017г. и базирана на бутилка, открита в бар „Хайлендър Ин“ /Highlander Inn/, където заедно с Яна изкарахме няколко незабравими часа. Разказвал съм ви за това.
Това, което отличава този Дронах и го издига напред в личните ми предпочитания е начинът, по който бива презентиран. Знаете вече, че Глендронах не използва карамел е150 и не практикува студено филтриране на уискито /пише го на кутията/. И ако цветът няма пряко отношение към въздействието на благинката върху вкусовите рецептори, то липсата на студена филтрация запазва прехвърлените след дестилацията мастни съединения в алкохола, които пък радват вкусовите ни рецептори. Другата причина, по която Дронах 18 се издига над останалите си конкуренти е обстоятелството, че той е по-стар от означените години. През периода 1996г. – 2002г. дестилерията не функционира и по прости сметки версията от 2017г. е на 20 ~ 21 години. Това решение на дестилерията не остана за дълго скрито от любителите на малца и в последните няколко години някои от нейните версии повишиха стойността си. Още през 2018г., когато бях в дестилерията, служителите там ми споделиха, че за последната година е отбелязан ръст в стойността, който се очаква да продължи, което и се случи. Това не ме разколеба да си намеря нужното стъкло, което поснимах и което виждате в днешното ревю. И тук отбелязвам третия отличителен белег на напитката – тя старее в бурета от олоросо шери, голяма част от които, по мое мнение, са първо пълнене. Алкохолното съдържание е 46%.
Аромат – спомен за мириса на кожа, шоколад, тютюн, череши, черешово сладко, пикантни сушени подправки като канела, индийско орехче, карамфил, спомен за цитрус, коледен сладкиш с цитрус/ карамфил/ стафиди/ боровинки и череши киснати в алкохол, нотки тъмен ром, спомен за слаба опушеност, карамел, зелени билки, сладост, препечен крем брюле с боровинково сладко, сушени сини сливи. Оставя интензивно усещане като от мощна шери бомба. Спомен за мириса на кола, концентриран сок от тъмни плодове, сладко от орехи, фъдж с шоколад, прясно изпечено сладко от ягоди, смлени орехи, какаов крем от типа на „Нутела“, шоколадов бонбон с кафе, прясна обелка на зелен орех. С вода – още вълни от шери, портокал, фъдж, кожа, мирис като от страна книга. Вкус – сладост, сладък портокал, пикантност, шери, шери, шери. Отприщва слюноотделянето, череши, шоколад, прах, сладка тъмна бира, сладка карамелизирана портокалова кора, шоколадов бонбон с мента, слаба киселинност, слаба сухота, шоколад с чили. С вода – сладко-пикантно-киселинно усещане, восък, намек за прах, чувство на трохи, сухота, тъмен шоколад, джинджифил. Финал – среден, слаби танини, смлени орехи, сгряваща пикантност, сушени подправки /канела, индийско орехче/, намек за тъмен плод, сладост, течен шоколад, но при второто отпиване влиянието на дървото изпъкна. С вода – пикантност, шери нотки, дървесност, какао.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 190 лева.
В обобщение: уиски със стил, което остави еднакво приятно усещане при всеки един от компонентите си.