Интересът ми към уискито се породи преди години и в началото марките, които бях чувал /да не говорил за опитвал/ бяха изключително малко. Няколко бленда, също толкова малца, предимно от Шотландия, както и няколко бърбъна. Досещате се кои имена бяха в главата ми – срещат се в повечето магазини, а често се споменават и популярни филми или сериали. Към онзи момент не си давах сметка, че съществуват брандове, които са си спечелили славата на неосъществен блян за някои ентусиасти – било то колекционери или любители на самата зърнена напитка. Постепенно обаче любопитството ми ме отведе към непознати земи на уиски познание и започнах да научавам и тези по-особени марки.
Една от тях бе и тази на „Pappy Van Winkle“, която се радва на особено внимамие в САЩ по простата причина, че е име на серия от лимитирани бърбъни, които биват преследвани от различните групи ентусиасти, в т.ч. и от желаещите да натрупат бързи долари в препродажбата им. Цялата тази истерия около „Папи Ван Уинкъл“ разпали в мен интерес – не толкова да притежавам бутилка от него, колкото да я опитам. Суперлативите за качеството на зърнения сок изобилстваха и ми се щеше да проверя сам. Желанието ми намери своята практическа реализация, когато по време на Уиски шоуто, което посетих в края на октомври 2019г., намерих заветно стъкло от „Папи“ в неговата 12-годишна разновидност. Споделял съм тук какъв бе замисълът на шоуто – интересни и недостъпни бутилки биваха отваряни за опитване и една от тях бе тази на Van Winkle Special Reserve 12 y.o. Kentucky straight bourbon. Подозирам, че за мнозина от вас името „Ван Уинкъл“ все още не носи голяма информация и затова ще ви разкажа малко за рода Уинкъл.
Историята на фамилията Уинкъл може да се проследи назад в годините, но за може би най-знаменитият ѝ представител се счита Джулиън „Папи“ Ван Уинкъл. Джулиън пряко не се занимавал с дестилирането на бърбън, но в края на 19-ти век започнал работа в дестилерията на Уилям Лоре Уелър в Кентъки, където бил активно ангажиран в продажбата на добивания бърбън.
В началото на 30-те години Джулиън Уинкъл закупил и дестилерията Ститцел, а малко по-късно дестилерията Уелър и тази на Ститцел се обединили. Контролът върху тях бил поет именно от Джулиън Ван Уинкъл, който останал в управлението до смъртта си в средата на 60-те години на 20-ти век, когато бил заместен от сина си – Джулиън Втори.
В началото на 70-те години Джулиън продал Ститцел-Уелър, но запазил определено колиество от добития там бърбън, които бутилирал под името „Van Winkle“. През 80-те години Джулиън Втори починал и начинанието било поето от сина му – Джулиън Трети, към който по-късно се присъединил и синът му Престън.
В края на 90-те на 20-ти век дестилерията Бъфало Трейс установила контрол върху марката бърбън „Уелър“ /Weller/, а от началото на новия век и върху продуктите, носещи имено на рода Ван Уинкъл, които вече не се базирали на някогашните запаси на Ститцел-Уелър, а на дестилиран в Бъфало Трейс алкохол.
12-годишната версия Van Winkle Special Reserve е бърбън, с висок процент на пшеница в рецептата на дестилираната каша – такава е била оригиналната рецепта на произвеждания в Ститцел-Уелър продукт, към която Бъфало Трейс се придържа. Алкохолното му съдържание е 45.2% /90.4 proof/, а както всеки друг стрейт бърбън и 12-годишният Ван Уинкъл е бутилиран в натуралния си цвят, дължащ се единствено на отлежаването в новите обгорени бъчви от американски дъб. Мисля, че е студено филтриран.
Аромат – сладки плодови асоциации, спомен за мирис като от щанд със сушени плодове/ подправки и бонбони, нотки роза, сладко от малини, праскови, карамел, пикантност, тестен сладкиш със сладко от кайсии и праскови, канела, меденки с канела и сладко от сини сливи, сладкарска хартия, сладкарски подправки, презрял ананас, прасковен компот, сушени ягоди, череши и боровинки, шоколадов десерт с фъстъци и сушени боровинки, спомен за мириса на ром Ел Дорадо, варено зърно, стафиди, печени ябълки, щрудел с канела, лепило, смола, етерично масло, лавандула. С вода – портокалов ликьор, описаните вече плодови нотки, накиселяващ плод /сливи, кайсии, ябълки, манго/, варено жито с лимонена есенция, мирис като от лаборатория или шкаф с медикаменти. Вкус – слаба сладост, свеж плод от жълтата гама, слаба пикантност, дървесност, маслено усещане. Отприщва слюноотделянето. Сладък портокал, почти нулеви танини, намек за червен сушен плод, канела. Уискито се усеща зряло и спокойно. С вода – сладост, но не силна. Влиянието на дъба се засилва, прокрадва се и плодов мотив. Финал – среден до траен, танини, грозде, портокалова кора, слаба сладост, свежо усещане, дървесно влияние, сухота, асоциация като от чипс с гъби, спомен за солена подправка, сушен тъмен плод, орехи, препечена филия. С вода – танини, препечена филия, портокалова кора, мокра почва, плод в лека форма на развала.
Оценка: 91/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: бърбън, при който дървесност и плодови нотки се допълват хармонично.