Whiskeytemple_Vladimir 
Ако сте любопитствали за някои от добрите уиски магазини във Великобритания, които извършват продажба на алкохол и онлайн, то несъмнено сте попадали в сайта на The Whisky Exchange – реномиран и популярен в цял свят търговец, който си има и физически магазин /можи би повече му подхожда определението „малцов рай“/ в Лондон. Един от неговите собственици е и Сугхиндер Сингх, който заедно с брат си притежава и компанията „Elixir Distillers“, която се подвизава като независим бутилировач. Днешното уиски е пълнено именно от него като част от търговската серия „The Single malts of Scotland“. А самото уиски е 22-годишен Бен Невис /Ben Nevis/.
Въведеното извънредно положение и невъзможността да подготвя снимките за настоящата статия навън ме подсетиха, че мога да открия удобни места и в домашната атмосфера. Преди няколко дни реших, че е дошъл моментът за представяне и направих няколкото снимки, които красиво отразяват това сериозно по характера си уиски.
Бен Невис е шотландска дестилерия, разположена до градчето Форт Уилям и се намира в западните Висини /Highlands/, в съседство с дестилерията на Oban /Оубан/. Основана е през 1825 г. от Джон МакДоналд /носи името на най-високия връх във Великобритания – над 1300 м./.
Семейна собственост останала до 1950г., когато била закупена от канадеца Джон Хобс. Хобс бил инетересен типаж, който натрупал средства в САЩ благодарение на контрабанда на алкохол, които загубил и се преместил в Шотландия, където закупил още няколко дестилерии, включ. и тази на Bruichladdich /Брухлади/. Към медните казани в Бен Невис добавил и т.нар. „Кофи стил“ – колонен дестилатор, изобретен от ирландеца Ейнъс Кофи, предназначен за производство на зърнено уиски – Бен Невис предлагала и собствено смесено уиски. Към онези години наличието и на двата вида дестилатора на едно място била непозната практика, като по-късно по подобен начин била оборудвана и дестилерията на Loch Lomond /Лох Ломонд/.
През 70-те и 80-те години дестилерията била трайно затворена, за да бъде закупена през 1989г. от японската компания „Nikka“, произвеждаща смесеното уиски Ника и едномалцовите Yoichi /Юиши/ и Miyagikyo /Миягикьо/. Новите собственици пуснали на пазара през 1996г. 10-годишен едномалцов дестилат, който формира почти на 100% гамата на Невис, която е достъпна като официална версия /може да срещнете Бен Невис сред независимите бутилировачи/ – спорадично се пускат и по-стари дестилати.
Бен Невис е производител, който ползва определено количество опушен малц – ако сте опитвали някои от по-старите версии на Ника, знаете как се усеща той. При независимите бутилировачи тази му особеност се съчетава често с отлежаване в активна шери бъчва, в резултат на което финалният продукт придобива няколко пласта на асоциативни усещания. Преди време ви разказвах за един 13-годишен Невис, преминал през подобна матурация /резултатът беше уау/ – по подобен начин е съзрял и дестилатът от днешното представяне. Уискито е било дестилирано на 03.02.1997г. и е положено в определен момент в екс шери буре с № 91 /тип sherry butt с обем от около 600 литра/, преди да бъде бутилирано на 28.02.2019г.
Оцветител е150 не е добавян – липсата му е отразена на кутията на уискито, която обаче не снимах. Отново там е отразено, че напитката не е студено филтрирана. Алкохолното съдържание е 58.4% – градусът е бил този на самото буре.
Аромат – пикантни подправки, канела, карамфил, какао, боров мед, сладко усещане, зелени билки, дим, шери, карамел, спомен за мирис като от огнище, сушени тъмни плодове, какаов кекс/ брауни, мирис като от влажна дървесина /шкаф/, коктейлни череши, плодов сладкиш с червени плодове, шоколад, фъдж, сладко от орехи, петмез, орехов ликьор. С вода – свежоусещане, слека тревистост, сушени тъмни плодове, боровинки, дим, сладко от ягоди, карамел, сладкарска хартия за печене. Вкус – джинджифил, сладост, меденки с канела и сладко от тъмен плод, прах, мента, отприщва слюноотделянето, шери, слабо усещане като от цитрус, прегоряло дърво. С вода – лакта, по-стихнала пикантност, слаби танини, сухота, отново асоциация с цитрус. Финал – среден, слаби танини, сгряваща пикантност, сладост, цитрус, сладко от малини, сладникава тъмна бира. Усеща се интензивно. С вода – танини, какао, тъмен шоколад, опушеност.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 350 лв.
В обобщение: уиски, което се нуждае от време, за да разгърне потенциала си. Отворих го през пролетта на 2019г. и го оставих да „диша“. Добре понася и добавяне на вода.
Преди около пет години отворих една бутилка Бен Невис – №44 от 233 броя…Дестилирано е през 1972 и бутилирано през 1999 г…Алкохолният му градус е 50.3%…Едно от хубавите уискита които съм опитвал…Понякога съжалявам, че го отворих, но иаче как бих разбрал колко е въздействащо и впечатляващо…Трудно в България бих открил вече подобна бутилка освен на нечовешка цена…и то не само Бен Невис…която бях закупил около 2000 година за нещо по малко от 150 лева…
Привет,
според мен не си сгрешил. Уискито е правено, за да бъде оценявано като напитка и да бъде споделяно с близки хора. Времето не можем да върнем, но поне ти е останал приятният спомен от благинката.
Наздраве!