Dark Mode On / Off

Ben Nevis 1997-2019, 22 y.o. single sherry butt #91 single malt whisky /The Single malts of Scotland/

 
 Ако сте любопитствали за някои от добрите уиски магазини във Великобритания, които извършват продажба на алкохол и онлайн, то несъмнено сте попадали в сайта на The Whisky Exchange – реномиран и популярен в цял свят търговец, който си има и физически магазин /можи би повече му подхожда определението „малцов рай“/ в Лондон. Един от неговите собственици е и Сугхиндер Сингх, който заедно с брат си притежава и компанията „Elixir Distillers“, която се подвизава като независим бутилировач. Днешното уиски е пълнено именно от него като част от търговската серия „The Single malts of Scotland“. А самото уиски е 22-годишен Бен Невис /Ben Nevis/.
 
 
 Въведеното извънредно положение и невъзможността да подготвя снимките за настоящата статия навън ме подсетиха, че мога да открия удобни места и в домашната атмосфера. Преди няколко дни реших, че е дошъл моментът за представяне и направих няколкото снимки, които красиво отразяват това сериозно по характера си уиски.
 
 
 Бен Невис е шотландска дестилерия, разположена до градчето Форт Уилям и се намира в западните Висини /Highlands/, в съседство с дестилерията на Oban /Оубан/. Основана е през 1825 г. от Джон МакДоналд /носи името на най-високия връх във Великобритания – над 1300 м./.
 
 Семейна собственост останала до 1950г., когато била закупена от канадеца Джон Хобс. Хобс бил инетересен типаж, който натрупал средства в САЩ благодарение на контрабанда на алкохол, които загубил и се преместил в Шотландия, където закупил още няколко дестилерии, включ. и тази на Bruichladdich /Брухлади/. Към медните казани в Бен Невис добавил и т.нар. „Кофи стил“ – колонен дестилатор, изобретен от ирландеца Ейнъс Кофи, предназначен за производство на зърнено уиски – Бен Невис предлагала и собствено смесено уиски. Към онези години наличието и на двата вида дестилатора на едно място била непозната практика, като по-късно по подобен начин била оборудвана и дестилерията на Loch Lomond /Лох Ломонд/.
 
 През 70-те и 80-те години дестилерията била трайно затворена, за да бъде закупена през 1989г. от японската компания „Nikka“, произвеждаща смесеното уиски Ника и едномалцовите Yoichi /Юиши/ и Miyagikyo /Миягикьо/. Новите собственици пуснали на пазара през 1996г. 10-годишен едномалцов дестилат, който формира почти на 100% гамата на Невис, която е достъпна като официална версия /може да срещнете Бен Невис сред независимите бутилировачи/ – спорадично се пускат и по-стари дестилати.
 
 
 Бен Невис е производител, който ползва определено количество опушен малц – ако сте опитвали някои от по-старите версии на Ника, знаете как се усеща той. При независимите бутилировачи тази му особеност се съчетава често с отлежаване в активна шери бъчва, в резултат на което финалният продукт придобива няколко пласта на асоциативни усещания. Преди време ви разказвах за един 13-годишен Невис, преминал през подобна матурация /резултатът беше уау/ – по подобен начин е съзрял и дестилатът от днешното представяне. Уискито е било дестилирано на 03.02.1997г. и е положено в определен момент в екс шери буре с № 91 /тип sherry butt с обем от около 600 литра/, преди да бъде бутилирано на 28.02.2019г.
 
 
 Оцветител е150 не е добавян – липсата му е отразена на кутията на уискито, която обаче не снимах. Отново там е отразено, че напитката не е студено филтрирана. Алкохолното съдържание е 58.4% – градусът е бил този на самото буре.
 
 
 Аромат – пикантни подправки, канела, карамфил, какао, боров мед, сладко усещане, зелени билки, дим, шери, карамел, спомен за мирис като от огнище, сушени тъмни плодове, какаов кекс/ брауни, мирис като от влажна дървесина /шкаф/, коктейлни череши, плодов сладкиш с червени плодове, шоколад, фъдж, сладко от орехи, петмез, орехов ликьор. С вода – свежоусещане, слека тревистост, сушени тъмни плодове, боровинки, дим, сладко от ягоди, карамел, сладкарска хартия за печене. Вкус – джинджифил, сладост, меденки с канела и сладко от тъмен плод, прах, мента, отприщва слюноотделянето, шери, слабо усещане като от цитрус, прегоряло дърво. С вода – лакта, по-стихнала пикантност, слаби танини, сухота, отново асоциация с цитрус. Финал – среден, слаби танини, сгряваща пикантност, сладост, цитрус, сладко от малини, сладникава тъмна бира. Усеща се интензивно. С вода – танини, какао, тъмен шоколад, опушеност.
 
 Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 350 лв.
 
 В обобщение: уиски, което се нуждае от време, за да разгърне потенциала си. Отворих го през пролетта на 2019г. и го оставих да „диша“. Добре понася и добавяне на вода.  
 
 
 
 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

2 Comments

  1. Преди около пет години отворих една бутилка Бен Невис – №44 от 233 броя…Дестилирано е през 1972 и бутилирано през 1999 г…Алкохолният му градус е 50.3%…Едно от хубавите уискита които съм опитвал…Понякога съжалявам, че го отворих, но иаче как бих разбрал колко е въздействащо и впечатляващо…Трудно в България бих открил вече подобна бутилка освен на нечовешка цена…и то не само Бен Невис…която бях закупил около 2000 година за нещо по малко от 150 лева…

    1. Whiskeytemple_Vladimir

      Привет,

      според мен не си сгрешил. Уискито е правено, за да бъде оценявано като напитка и да бъде споделяно с близки хора. Времето не можем да върнем, но поне ти е останал приятният спомен от благинката.

      Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram