Dark Mode On / Off

The Glenlivet Triple Cask Distiller’s Reserve single malt whisky


 Дойде си му времето и на този Гленливет /The Glenlivet/ – той не е от уискитата на дестилерията, сочещи годините си, а е част от една трилогия, известна с търговското име „Triple cask collection“, която се предлага в магазините по летищата. Уискито е най-базовото от трите, съответно и най-достъпното като цена и се нарича „Distiller`s Reserve“. Не съм планувал да го купувам /по ред причини, но основната е, че не съм почитател на повечето летищни уискита на шотландците, тъй като ги намирам за не до там блазнещи/, но приятел бе получил бутилка от него в края на септември 2019г. и я насочи към мен /Станимире, наздраве!/. Аз от своя страна не отказах и я грабнах за импровицирана телефонна фотосесия, която заснех на терасата. Не си бях вкъщи и не разполагах с по-добро „снимало“, но и така фотосите си станаха достатъчно ясни. Прилагам ги към статията и се надявам да помогнат за цялостното възприемане на бутилката.


 Споменах, че не симпатизирам особено силно на „летищните“ уискита, особено на тези, които произлизат от големите шотландски производители. Няма да ви измъчвам в опит да познаете защо не ги харесвам особено – намирам повечето от тях за неоправдано скъпи за това, което са. Да не говорим, че презентацията им ми се струва постна. Преди няколко месеца ревюирах подобен Гленфидих /Glenfiddich Vintage cask/, също предлаган в тази търговска мрежа, който носеше луксозно име, зад което стоеше безинтересно за мен уиски, пълнено при нисък градус, без посочени години, с добавен карамел е150, което при това бе и студено филтрирано. Същото важи и за този „Distiller`s Reserve“ на Гленливет, който премълчава възрастта си, студено филтриран е и опитва да ни спечели с подсилен цвят. Цената му мисля, че около 50 евро и не е от най-непосилните, но пред него бих предпочел регулярната 18-ка на дестилерията.


 Случвало се е хора от българския уиски бранш да се засягат от думите ми, но аз си купувам уискито, било то като мостра от фест, бар или като цяла бутилка /вън от случаите, когато приятел сподели нещо с мен/ и мога да споделя личното си становище. То не е факт и не означава, че даденото уиски е гадно или добро, а единствено, че даден дестилат или политика на производител не ми харесва. А тя при големите играчи не е от най-готините – за производители с огромен потенциал /и като количество спирт, и като знания/ идеята да се предлагат „анонимни“ напитки /такива, при които липсва полезна информация или тя е сведена до минимум/, пропити от тежки рекламни послания, не считам за удачна. Ясна ми е идеята на летищните бутилки, но ниският градус, добавеният карамел и студеното филтриране на алкохола обхваща не само тях, но и основната гама, в случая на Гленливет.


 При Distiller`s Reserve ни се съобщава, че уискито старее в комбинация от ползвани бурета от шери от американски и европейски дъб, както и в бъчви от бърбън и с това се изчерпва полезното. Градусът е 40%, немските сайтове, включително на Хайнеман, сочат наличие на добавен карамел е150, а предназначението на бутилката и опитът да се хареса на не до там напредналите в уиски земите подсказва, че благинката е студено филтрирана – технология, с която се премахва възможността уискито под 46% да се замъти при олаждане, което би породило неоснователни притеснения в купувача.



 Аромат – младолико усещане, което ми напомня на мириса, който се долавя в помещенията, където протича ферментацията в шотландските дестилерии. Усетих нотки мая, зърно, заквасено тесто, лимон, плодово усещане като от банани, жълти ябълки, банани, ванилия, ябълков сок, лакта, бира с цутрусов мирис /с грейпфрут/, свежест. С вода – мая, кратка асоциация с мокра дреха, прилика с течността уош /wash/, петрикор и карамел. Вкус – обилна сладост, слаба пикантност, сладка „хлебна“ жълта ябълка, мед, свежест, зърно, лимонена кора, тревистост. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, лека пиперливост, лакта, младолико усещане. Финал – къс, слаба сладост, крем карамел или яйчен крем, цитрус, жълт плод, слаба пикантност. С вода – зърно, цитрус, слаба сладост.

 Оценка: 80/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 50 евро за литрова бутилка.

 В обобщение: младолико и пивко уиски, което е с водещ плодов профил. Сладостта е силна.

     



Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram