Dark Mode On / Off

Glenturret 1988, 30 y.o. single malt whisky, single hogshead #532 /Signatory 30th anniversary/

 
 Второ поредно представяне на 30-годишно уиски от Шотландия, втори пореден щедър жест на приятел, споделящ ценните капки и красивата начална снимка. В предходното ревю описах 30-годишния Бенринес /Benrinnes/, бутилиран от независимия бутилировач „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/. Днес отново ни събира толкова достолепно малцово уиски, този път произлизащо от намиращата се във Висините дестилерия на Глентурет /Glenturret/ – и то е представено от компания-бутилировач на уиски. Това е „Сигнътъри“ /Signatory/, която отбеляза 30 години от основаването си /възниква през 1988г./ със серия от интересни уискита, всяко едно от които представено в подобен декантер, поместен в грабваща окото кутия. Глентурет е бранд, който се използва основно в шотландските смесени уискита и на малцовия фронт е сравнително слабо представен откъм официални версии. Поради това този ботлинг на „Сигнътъри“ привлече вниманието ми. Преди да нахвърлям впечатленията си от него, ще ви дам малко факти от историята на производителя, които се надявам да ви пренесат в територията на една от най-старите шотландски спиртоварни.
 

 Дестилерията на Glenturret /Глентурет/ се води за най-старата в Шотландия. Като дата на основаването `и се сочи 1775г., което си е чист маркениг. Защо? Първо, към онези години производството на уиски във Висините на Шотландия е било забранено от Кралския двор /поне не и масовото дестилиране – било е разрешено производството на уиски в изключителни малки количества/. Ако е функционирала някаква дестилерия то тя е била „незаконна“ по разбиранията на Короната. Едва през 1823г. е приет съвременния Акцизен акт, уреждащ справедливи граници на дължимия налог и регламентиращ реда за лицензиране на производствтото. Ако възрастта на дестилерията се обвързва с някаква незаконна дейност преди векове, то почти всяка дестилерия може да проследи своите „корени“ до някой неизвестен кът на Шоландия, произвеждащ уиски и през 16-ти и 17-ти век. Истината е, че към 1775г. в района е функционирала незаконната дестилерия на Hosh. През 19-ти век именно тя придобила законен лиценз и през 1875г. името на дестилерията Hosh било променено на Glenturret /може би и поради факта, че в района през 30-те години на 19-ти век за кратко функционирала дестилерия със същото наименование/.


 В началото на 20-ти век собственици на Глентурет станали братята Мичел, които в началото на 20-те години прекратили производството, а малко по-късно фалирали. В следващите 30 години Глентурет потънала в забвение, а съоръженията за производство на уиски били разглобени, като складовете `и съхранявали земеделски инвентар на местни люде.


 През 1959г., когато светът започнал да гледа жадно към бутилките с уиски, дестилерията била върната към живот, когато била закупена от Джеймс Фейърли, който я снабдил наново с медни казани и ремонтирал занемарената сграда. „Въртележката“ на господарите се засилила и през идните години Глентурет сменила ръководството си многократно, за да се стигне до 1981г., когато била придобита от производителя на алкохол „Реми Коантро“, а по-късно от „Highland Distillers“ /Хайлънд Дистилърс/. Те от своя страна били погълнати от Edrington Group /Едрингтън Груп/ през 90-те години на 20-ти век. През 2002г. в дестилерията били отделени площи, играещи ролята на „музей на смесеното уиски Famous Grouse“, в чийто състав Глентурет заема място.


 През 2018г. дестилерията бе обявена за продан и бе закупена от френската компания „Лалик“, произвеждаща луксозни кристални стоки. Впоследствие към управленския екип на Глентурет се присъедини и Кен Гриър, който имах удоволствието да срещна в Шотландия при визитата на новата дестилерия на Макалън. Към онзи момент Гриър заемаше ръководен пост в „Едрингтън“ и бе един от основните герои зад популяризиране на Макалън и Хайленд Парк, включително и за изграждането на дестилерията.

 
 Какво знаем за конкретната благинка? Алкохолът е дестилиран на 23.06.1988г. и е бутилиран на 18.07.2018г. след отлежаване в бъчва, тип хогсхед /hogshead/ с № 532, от който са произлезли 234 бутилки. Уискито не е оцветено с карамел е150, не е студено филтрирано и носи градуса на бъчвата – 52.4%.
 
 
 Аромат – спомен за лепило, дървесина. Нотки готварска сметана, йогурт с жълти плодове, кайсии, манго, сладко от бели череши, сушени екзотични плодове, умерена пикантност, спомен за компот от праскови, бял шоколад, зряла нектарина, зрял пъпеш, ванилия, накиселяващо усещане от презрял жълт плод, карамелизирани жълти плодове. С вода – сладко от бели череши, сушен жълт плод, далечна свежа тревиста нотка, която ми напомни дори на ирландско пот стил уиски. С още вода – още жълти плодове, плодов сладкиш с жълти плодове като стафиди и кайсии. Вкус – щедра сладост, пикантност, сухота, трохи, дървесност, намек за жълти плодове, прегоряло дърво. С вода – сладникав, но водата отключва танини, спомен за горчив бадем, восък. С още вода – сладост, чувство на трохи. Финал – среден, танини, кафе, слаба пиперливост, цитрус, жълто грозде, но без присъщата му сладост, билки. С вода – танини, влиянието на бъчвата е водещо. С още вода – танини и пикантност.
 
 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 600 лв., по спомен.
 
 В обобщение: уиски с плодов мирис, при вкуса и финала на което се долавя интензивното влияние на дъба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии