Отвори ми се пътуване до Варна и реших да го съчетая с посещение в новооткритото място за класни напитки, наречено Tasting Room Varna. Зад него стоят някои мои приятели, които може би познавате от дългогодишния им труд в Martini bar. Още през септември получих покана да присъствам на официалното откриване, но не съумявах да напасна така ангажиментите си, че да мога да се насладя на стилната атмосфера в заведението. Този път сполучих. В петъчната вечер, малко след 19 часа, позвъних на звънеца на входната врата /да, чрез звънец са осъществява достъпът/ и не след дълго тя се открехна, като пред мен се разкри красотата на вътрешността. Дървения, мека светлина, кожа, пълни рафтове – чудесия. Ако искате да му се насладите и вие, имайте предвид, че до 18 часа Tasting Room функционира като магазин за алкохол и едва в следващите вечерни часове може да заемете място в удобната му площ. И за да не съм голословен, прилагам няколко снимки, на които запечатах стилната атмосфера.
Зад бара се подвизаваше моят приятел Геро – млад човек, който вече може да се похвали с доста богат опит в бранша, натрупан основно в Martini bar. Той ме познава достатъчно добре, за да знае, че погледът ми търси вкусното уиски, с което да ангажирам рецепторите си. Менюто е достатъчно богато, но тъкмо когато бях избрал напитката си, Геро сподели, че разполагат и с няколко независими версии на малцови и зърнени уискита, пълнени от компанията „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/. Интересът ми събуди 32-годишният зърнен дестилат на Камерънбридж, дестилиран през 1984г., но вниманието ми спечели 21-годишният Спрингбанк /Springbank/, получен през 1995 и бутилиран през отдалечаващата се от нас 2016г. Той също бе версия на Дъглас Ленг. Именно него опитах на място, с което придадох завършен вид на визитата си в „Стаята за дегустации“. Оказа се, че на мен се пада честта да премахна за първи път оковите на корка от бутилката и да освободя духа на малца.
Не е лесно да откриеш официална стара версия на Спрингбанк, отворена или стояща на разположение в някое уиски местенце. Още по-трудно е да се натъкне човек на независима бутилка на завидни години. А 21 лета и зими престой в дъбова бъчва определят напитката от снимките като навлизаща в сегмента на старото уиски. Стана дума за годината на производството му – 1995г. Уискитата от серията „Xtra Old Particular“ разполагат с достатъчно изчерпателно индивидуализиране на детайлите си – конкретната благинка на намиращия се на п-в Кинтайър в Шотландия производител е получена през юни 1995г. и е била бутилирана през август 2016г. Конкретното уиски е пълнено само от една бъчва с № 11366, от която са произлезли 131 бутилки. Интересното тук е, че уискито единствено финишира съзряването си в това ползвано вече за съхранение на уиски буре от вида шери бът /refill sherry butt/ – не става ясно в каква бъчва е преминало първоначалното му отлежаване, но финалът е бил поставен именно в споменатото буре, в което някога е съхранявано испанско шери. Аз бих предположил, че някога е лежало в по-неактивна бъчва от американски дъб, защо не и екс-бърбън буре – това са мои догадки.
Малцовото уиски носи алкохолното съдържание на бъчвата – 54.8%. Цветът му е естествен и не е студено филтрирано.
Аромат – спомен за шери, сушени тъмни и червени плодове, течен шоколад, боровинки, слаба опушеност, ликьор от орехи, сладко от сини сливи, сушени сини сливи, кекс, сладкиш със сушени вишни и боровинки киснати в алкохол, сладкарска хартия, в която е печен десерт, асоциация с тъмен ром, бонбони виолетки, карамелизираа коричка от сладкиш, усещане за свежест, кафе, дори спомен за ръж, асоциация със стар бърбън, сушени фурми, спомен за мирис като от стопански двор, букет от малини/ касиси/ ягоди и къпини, слаба нотка клечка от кибрит. С вода – кафе, шери, шоколад, червени плодове, сушени готварски подправки. Вкус – слаба сладост, слаба опушеност, минералност, кафе, тъмен шоколад, слаба киселинност, намек за сушен тъмен плод, дървесност, пикантни подправки, чили. Усеща се интензивно. С вода – сладост, пикантни подправки, опушеност, по-приемлива пикантност, но влиянието на дървото и танините са все още доловими. Финал – среден до траен, солено-сладникав, нотки какао, тъмен шоколад, приятна пикантност, тъмен шоколад с кафе и цитрус, опушеност. С вода – сладникаво-танинест, кафе и опушеност.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 800 лв.
В обобщение: уиски, носещо следите на дървото и виното.
Whiskeytemple_Vladimir 
