Whiskeytemple_Vladimir 
Ако нещо се е случило веднъж, то има шанс да се повтори. Ако и това се случи, ще последва и трета среща. По този начин обяснявам и причината за третото представяне на 15-годишно малцово уиски на шотландската дестилерия Балвини /Balvenie/, което си проправя път към блога. Не оставяйте с грешно впечатление – не разказвам всеки път за една и съща бутилка. Тази разновидност на намиращия се в Дъфтаун, Спейсайд, производител се пълни на вълни от по една бъчва и предишните ми бележки се основават на впечатления от други бутилки. Първото ревю бе на Balvenie 15 y.o. Single barrel, sherry cask #761 single malt whisky, което опитах лично в Глазгоу през 2016г. На следващата година Яна ревюира Balvenie 15 y.o. Single barrel, single sherry cask #2812 single malt whisky, също открито в Шотландия, но вече в бар Highlander Inn в селцето Крагелахи. Настоящото представяне се базира на опит от личната ми бутилка, произлизаща от шери буре с № 2052.
На пръв поглед и трите напитки са идентични – бутилирани са на една и съща възраст, при един и същи вид на отлежаване, при еднакъв градус и при съхранение в складовете на дестилерията, които също се намират в Дъфтаун. За разлика от други производители, Балвини /може и Балвени/ е концентрирала съхранението на едно място, а не и е разпръснала запасите си от стареещ малц в различни кътчета на страната. И въпреки всички тези аналогични черти, уискитата, които биват пълнени само от по една бъчва често се различават помежду си. Защо? Най-елементарното обяснение – дърветата в гората, дори и от един и същи вид, еднакви ли са? Не, затова и буретата имат някои особености, и е напълно очаквано едни да допринасят повече или по-малко за развитие на спирта. По тази причина напитки от различни реколти и бъчви може да се отличават съществено или по-незначително от останалите си събратя. А това позволява на нас, ентусиастите, да проследим живота на алкохола и да се опитаме да открием еволюция или регрес между различните му интерпретации.
Най-пълно подобна субективна съпоставка може да се извърши, ако разполагаме с определен брой версии, които да опитваме едновременно. За зла участ на любопитните сред нас, това е трудно осъществимо. Но пък нищо не ни пречи да опитваме колкото се може различни версии от един вид, за да трупаме опит. Малко по-горе споменах, че всеки подобен анализ е изцяло субективен и личен. Производството на уиски не е точна наука като математиката – при него се следват определени правила, но финалният резултат може да варира и една от причините е именно естеството дървото, и как то взаимодейства с алкохола. Спирам до тук, че задълбах в детайл.
Преди да премина към същината на статията, не мога да не спомена колко приятно впечатление оставят в мен тези кутии на Балвини. Тъй като бутилките са по-особени и са стриктно лимитирани до по няколкостотин, а и защото са насочени към един определен сегмент от уиски любителите, то те съдържат достатъчно количество информация. Полезна, а не изцяло рекламна.Същото важи и за етикетите. Освен описание на отделните елементи на бъчвата, на кутията е обяснена и разликата в подхода към бъчвите от европейски дъб и американски дъб.
Страничният етикет на бутилката дава и важната информация, че уискито не е студено филтрирано. С други думи, мастните съединения на зърното не са били премахнати чрез филтриране на алкохола преди бутилирането му. А това сочи, че продуктът е представен в по-естествена форма. Ставало е дума и преди, че замътването на уискито с градус под 46%, което не е било студено филтрирано, не е негов негатив, а точно обратното и че замъгляването, което би могло да развие при охлаждането си, не следва да ви плаши.
Лицевата описателна част предоставя необходимите ни данни в още по-пълен вид. Алкохолното съдържание е 47.8%, посочен е номера на бъчвата /2052/, както и нейния вид – шери бът /в бъчвата преди това е съхранявано вино шепи олоросо/, с обем от около 500 литра, от която са напълнени под 800 бутилки. Моята е с номер 174. Ситуацията би била перфектна в това отношение, ако производителят изрично бе разсеял съмненията ми относно естеството на цвета на уискито. Компанията „Уилям Грант и Синове“ ползва оцветител карамел е150 за другите свои продукти и това ме кара да мисля, че намесата му не е невъзможна и тук. Това предположение би отпаднало с наличие на изричен текст по отношение на естеството на краските.
Следват бележките ми, след които ще поместя и краткото видео представяне, качено и във Фейсбук.
Следват бележките ми, след които ще поместя и краткото видео представяне, качено и във Фейсбук.
Аромат – спомен за шери, тютюн, шоколад, какаов зърнен десерт флапджак с боровинки, ягоди, мед, зърно, сок от червен плод, червени ябълки, карамелизирани ябълки, пипер, индийско орехче, коледен сладкиш с ванилия/ цитрусова есенция/ пудра захар и сушени червени плодове, доза свежест и дори цветен мотив /роза/, сладко от ягоди, череши и вишни. С вода – подправки, спомен за захарно петле, карамел, свеж тревист мотив, спомен за екзотичен плод, манго, папая, банани, но по-скоро презрели, червени плодове. Вкус – обилна сладост, джинджифилова пикантност, джинджифилови сладки, сушен тъмен плод, мед, малц, шоколад, слаб цитрусов мотив, червени сушени плодове, сладка тъмна бира. Отприщва слюноотделянето. Впоследствие танини, лютив пипер, шери нотки, бадем и спомен за прах. С вода – сладост, карамел, по-слаба пикантност, по-свеж и малцов. Финал – среден, сгряваща пикантност, зърно, какаов десерт, сладникава тъмна бира, карамелизирана цитрусова кора, слаби танини, шоколад, но не изцяло тъмен. С вода – червен плод, слаба дървесност и свежо усещане.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 240 лв.
В обобщение: уиски с акцент от бъчвата. Вкусно съчетание между влияние на дървото, спирта и виното.
