Whiskeytemple_Vladimir 
Честита Коледа на всички, които я празнуват! Честита сряда на всички останали! Добре знаете колко натоварен откъм празници и поводи за усмивки е декември – усеща се дори отпускарски, особено в по-малките населени места, каквото е и Шумен, които се изпълват с живот в тези дни. И в духа на периода аз самият се отдадох на лека почивка от писането. От опитването не. Междувременно подготвих още четири ревюта, които ще вместя в дните до края на 2019г. или в началните моменти на 2020г. Вместо за бъдещето, днес ще стане за изгубеното минало – благодарение на приятел /Стан, наздраве!/ мога да ви срещна с разновидност на емблематичния бленд на Джони Уокър, известен и с търговското си име „Black Label“. Черният етикет е разпознаваем представител на марката и е продукт, който може би всеки е срещал, а мнозина са и опитвали. Уискито от горната снимка обаче е било бутилирано някога през 60-те години на 20-ти век и духът, който носи е по-различен от актуалните версии с черен етикет.
На Уиски Шоуто, което се проведе в София в средата на октомври, видях бутилка от Черното Джони, която не успях да опитам. Имаше толкова много редки и интересни малцове, че не съумях да отредя време за стария вариант на бленда. И съжалих. Приятел, който беше с мен, си беше поръчал дозичка от него и ми я поднесе – не знаех какво имах в чашата и признавам, че не успях да отгатна, че тъмната напитка в нея се числи към семейството на Уокър. Ароматът бе много богат и силно напомняше на стар шери отлежал дестилат. Течна вкусотия.
Моментното ми разочарование от това, че не си поръчах стария Черен етикет много бързо отстъпи пред радостта, тъй като си спомних, че в шкафчето си вече бях заделил щедра мостра от версията, която е напълнена през 60-те или началото на 70-те години. Хубаво е човек да има подобни шкафчета, спор няма, но още по-добре е да се познаваш с ентусиасти, които отварят и споделят такива напитки.
А тя /напитката/ в случая е композиция от неизвестен на брой малцови и зърнени благинки, дестилирани назад във времето. Ще ви подведа, ако се опитам да назова възрастта им – тази версия не посочва годините си. Съществуват други, при които 12-те години отлежаване са изрично посочени на етикета, но тази бутилка е от друга партида. Знам, че е била предназначена за италианския пазар, за което свидетелства и надписът на лицевия етикет. Не разполагам с информация и за вида на ползваните бурета, но бих предположил, базирайки се на бележките си, че голям процент са някогашни шери бъчви. Алкохолното съдържание е 43%, уискито е студено филтрирано и навярно е с подсилен цвят.
Аромат – спомен за загрята или затоплена гума, бренди, усещане като от сок от нар, къпини, свеж тревист мотив, слаба пикантност, слаба опушеност, асоциация с тъмен ром, винени заемки, сладост, какао, тъмен шоколад, вишни или череши, ликьор от вишни, смлян пипер, индийско орехче, асоциация с шери, сушени тъмни плодове, доза минералност, прегорял крем брюле, печени ядки. С вода – споменът за бренди и ром взе връх, допълнен от усещане за свежест, подправки, ванилия и нова вълна от подправки и плодове. Вкус – сладост, препечено, слаба опушеност, плодове от червената гама, слаба пикантност, нотки млечен шоколад, восък, зелен мотив. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, лакта, слаб солен нюанс, восък, пръст, почва, джинджифил. Финал – среден, сладост, малц, суховат, шоколад с не високо съдържание на какао, сладникава тъмна бира, охлаждащо усещане. Зърненият мотив остава водещ. С вода – сладост, слаби танини, червен плод, червени сливи, сухота, усещане като от ром.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар.
В обобщение: бленд, който носи позабравения дух на миналото – уискито ми хареса.
