Whiskeytemple_Vladimir 
Всеки сезон си има своя чар, особено когато под „чар“ имам предвид уиски. Не следвам някакъв предварително подготвен план кога кое уиски да опитам, но съм забелязал, че в по-топлите дни ме тегли повече към ирландските уискита и неопушените дестилати, а през хладните есенни и зимни дни към бърбъна, към повлияните от винените бурета благинки и към т.нар. „опушени“ уискита, при които характерът на алкохола се базира на ползвания в процеса на сушене на ечемика почвен слой, който наричаме торф и комуто се дължи разпознаваемия натрапчив мирис на „пушилките“ /в света на уискито така обозначаваме на галено категорията на опушените напитки/. И тъй като днес за кратко преваля снежец, а и защото навън си беше доволно хладно, ми се дописа за опушен представител на шотландската дестилерия Спрингбанк /Springbank/, който при все това е отлежавал в бурета от шери олоросо. Самото уиски носи името Лонгроу /Longrow/ и с него се бележат силно вдъхновените от торфа малцове на Спрингбанк – дестилерията произвежда и неопушения Хейзълбърн /Hazelburn/. Казах „дописа“, защото уискито опитах преди няколко седмици, но едва днес усетих нужния творчески порив на малцофила, воден от който да подготвя статия № 906 в блога Храм на уискито. Планирам след нея да ви разкажа /също вече преминали през чашата/ за още едно опушено уиски и за две шери отлежали благинки, с което да потвърдя с дела по-горните си съждения.
Нека внеса пояснение – мострата и снимката над този текст получих от приятел /Наздраве, Стан!/, а заглавният фотос е мой и на него съм запечатал личната бутилка – цялата партида включваше 9000 шишета, едно от които докопах и аз през септември 2018г. Веднага след получаването му го щракнах с фотоапарата, което обяснява несвойственото за декември излъчване. Това, което не съм снимал, но което намирам за интересна информация е текстът от задния етикет на бутилката /може да го намерите в сайта whiskybase/ – той указва, че първият силно опушен дестилат в Спрингбанк, получил името „Лонгроу“ е добит през 1973г. след двойна дестилация /ползвани са два медни казана/, а годишно дестилерията понастоящем произвежда около 100 бъчви от него.
Това, което също следва да си кажем преди дегустационните впечатления е, че уискито е дестилирано през септември 2003г. и е било бутилирано през юли 2018г. при 57,8% алкохол и след цялостно отлежаване в ползвани вече поне веднъж /refill/ бурета от шери олоросо. Вода не е добавяна преди затварянето на бутилките и градусът на партидата се дължи на комбинирането на отделните бурета. Цветът е естествен и карамел е150 не е ползван, а напитката не е студено филтрирана.
Аромат – спомен за мириса на кола, желирани плодови бонбони с тъмен профил, зелен тревист мотив, сгряваща пикантност, медицински нюанс на опушеността, спомен за какаови бисквити или бисквитена торта с какао, нотки барбекю, пушено месо, бекон, доза минералност /усещане за солено/. Мирисът е интензивен. Нотки сяра, сушени подправки, нишесте с аромат на какао, боровинков крем, смлени орехи, а след минути се засили асоциацията с виното, към която се добави усещане за сладко от ягоди и снакс. С вода /добавях я три пъти/ – отново нотки опушено место, свежест, клечка кибрит. С още вода – подправки, тъмен шоколад, дървесина, леко загнил плод. С още вода – сяра, изгорял бенгалски огън и кибрит. Вкус – интензивен, агресивен, сладост, пикантност, чили, отприщва слюноотделянето. Прах, какаов крем, зелен мотив. С вода – сладникав, пикантност, какаов десерт, слаби танини. С още вода – нотки портокалова кора. С още вода – трохи, дървесност, киселинност. Финал – среден, прах, свежест, сгряващо усещане, минералност, сладост, суховат, мотив на тъмна бира, прах, зелен нюанс, сушени домати. С вода – танини, пикантност, опушеност. С още вода – киселинност, прах, танини. Не се разви особено и след третото добавяне на вода.
Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: вече се определя на вторичния пазар.
В обобщение: мощно, интензивно, дори агресивно уиски, при което вкусът и финалът в някяква степен ме разочароваха.
