Whiskeytemple_Vladimir 
Докато още сме в района на Спейсайд, нека потеглим северно от Гленфарклас /Glenfarclas/, за който стана дума в предходната статия и да се насочим на двадесетина километра на север към административния център на областта – градчето Елгин. Преди да пристигнем в него ще преминем през Ротъс, където се намират Глен Грант /Glen Grant/ и Спейбърн /Speyburn/, а малко след това ще се озовем до разклона за Лонгморн /Longmorn/, след който ни очаква и приветстващата табела на дестилерията Бенриах /Benriach/, която с Яна посетихме през май 2018г. Подробните ми впечатления от визитата ни съм разказал в тази статия – прегледайте я, сигурен съм, че няма да ви разочарова.
Цялото това встъпление идва да подскаже, че подготвям представяне на уиски от Бенриах. И то такова, което ни бе предложено след тура там, но тъй като не бях в настроение за шест уискита, колкото включваше течното ни меню, си го отлях и опитах снощи. Трябваше да гоним и други цели, което бе обвързано с обществен транспорт /за мен консумацията на алкохол и управлението на автомобил са взаимоизключващи се/ и не можех да чакам вдъхновението си. В крайна сметка не ползвахме автобус, а се возихме в кемпера на една шарена двойка /французин и неговата виетнамска приятелка, живеещи в Сан Франциско/, които ни откараха до Крагелахи, накъдето се бяхме запътили. По-интересната част с пътуването настъпи след Крагелахи, когато ни возиха с патрулка, но това е дълга и забавна история, която бих ви разказал на среща на живо. Да се върна към 21-годишното уиски.
В името му се съдържа указанието, че се базира на четири вида бъчви. И това е така, тъй като мастър блендърът на Бенриах, Рейчъл Бари, е заложила на четири типа бурета – такива от бърбън индустрията, екс-педро хименез, чисто нови бурета от американски дъб и бъчви, в които преди това е отлежавало червено вино. Дали са били вече еднократно ползвани за съхранение на друг малц на дестилерията не успях да науча – навярно някои са били първо пълнене. Алкохолното съдържание е 46%, уискито не е студено филтрирано и не е боядисано с карамел е150.
Аромат – обилно усещане за свежи жълти плодове /грозде, банани, пъпеш, жълти ябълки, жълти круши/, ванилия, приятно сладникаво усещане, мента, нежна пикантност, спомен за плодов крем с мирис на кайсии, компот от праскови, крем карамел, сок банан и ябълка, фреш от жълти и зелени ябълки, плодови бонбони от жълтата гама, асоциация със запечени круши, свежест. С вода – пудра захар, сладко от жълти плодове, винен нюанс. С още вода – зърно, восък, еклеров крем. Вкус – малц, слаб джинджифилен нюанс, усещане за плодова салата от жълти плодове, обилна сладост, към която се добави и приятното влияние на дървото под формата на слаби танини. Свежа растителност, масленост, последваща пиперливост. С вода – сладост и още от описаната плодова асоциация. С още вода – някак изтънява. Финал – среден, пикантност, слаби танини, дървесност, но не интензивна, сладост, спомен за презрели жълти плодове, слаб мотив на цитрусова кора и зелен лешник. С вода – дървесина, слаба киселинност и сладост. С още вода – танини.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: няколкостотин лева, ако не бъркам.
В обобщение: уиски, предлагащо деликатна пикантност и влияние на дървото, и богато плодово усещане.
